Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.33
Деванагари
यावत्ते मायया स्पृष्टा भ्रमाम इह कर्मभि: ।
तावद्भवत्प्रसङ्गानां सङ्ग: स्यान्नो भवे भवे ॥ ३३ ॥
तावद्भवत्प्रसङ्गानां सङ्ग: स्यान्नो भवे भवे ॥ ३३ ॥
Стих
я̄ват те ма̄яя̄ спр̣ш̣т̣а̄
бхрама̄ма иха кармабхих̣
та̄вад бхават-прасан̇га̄на̄м̇
сан̇гах̣ ся̄н но бхаве бхаве
бхрама̄ма иха кармабхих̣
та̄вад бхават-прасан̇га̄на̄м̇
сан̇гах̣ ся̄н но бхаве бхаве
Дума по дума
я̄ват — докато; те — от твоята; ма̄яя̄ — илюзорна енергия; спр̣ш̣т̣а̄х̣ — замърсени; бхрама̄мах̣ — се скитаме; иха — в материалния свят; кармабхих̣ — от последиците на плодоносните дейности; та̄ват — дотогава; бхават-прасан̇га̄на̄м — с твоите любещи предани; сан̇гах̣ — общуване; ся̄т — нека бъде; нах̣ — наше; бхаве бхаве — във всяка форма на живот.
Превод
Скъпи Господи, докато се налага да оставаме в материалния свят заради материалните си замърсявания и сменяйки различни тела, да се скитаме из разни планети, нашата молитва е само една: ние се молим да може да общуваме с тези, които разискват твоите забавления. Молим се да имаме тази благословия живот след живот, в която и да е от телесните форми и на която и да е от планетите.
Пояснение
Това е най-добрата благословия, която преданият може да поиска от Върховния Бог. Дори Чайтаня Маха̄прабху потвърждава това: стха̄не стхита̄х̣ шрути-гата̄м̇ тану-ва̄н̇-манобхих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.3). Положението на човека се определя от съдбата му, но във всеки един случай, независимо в какви обстоятелства е поставен, той трябва да продължи да слуша за дейностите и забавленията на Върховния Бог. Чистият предан не се моли за освобождение или да бъде измъкнат от кръговрата на раждането и на смъртта, защото не смята тези неща за важни. За него най-важното е да може да слуша за забавленията и славата на Върховния. Преданите, които служат на Бога сега, в този свят, ще имат същата възможност и в духовния свят. За тях всичко протича в духовния свят, защото където и когато да слушат за забавленията на Бога или да го прославят, Богът лично присъства там. Татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣. Когато чистите предани се събират, за да пеят, да слушат и да говорят за Върховната Божествена Личност, мястото, на което са се събрали, се превръща във Вайкун̣т̣ха. Не е нужно те да молят Бога да ги издигне до света на Вайкун̣т̣ха. Чистият предан може да създаде Вайкун̣т̣ха или Вр̣нда̄вана навсякъде просто като възпява славата на Върховния Бог без оскърбления.
Прачета̄сите се молят да могат да слушат за славата на Бога във всяка форма на живот (бхаве бхаве). Живото същество преминава от едно тяло в друго. Преданите не си поставят за цел да преустановят процеса на прераждането. В молитвите си Чайтаня Маха̄прабху казва: мама джанмани джанманӣшваре бхавата̄д бхактир ахаитукӣ тваи – „О, Господи, нека живот след живот неотклонно да Ти отдавам чисто предано служене“. От смирение преданият смята себе си за недостоен да влезе в духовния свят. Той винаги се мисли за замърсен от гун̣ите на материалната природа. Но той няма защо да се моли за освобождение от влиянието им. Преданото служене само по себе си е трансцендентално, следователно няма смисъл преданият да моли за нещо повече. И така, чистият предан не се стреми да прекъсне кръговрата на раждането и смъртта, но винаги копнее за общуване с предани, които разказват и слушат за величието на Бога.