Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.5
Деванагари
सुपर्णस्कन्धमारूढो मेरुशृङ्गमिवाम्बुद: ।
पीतवासा मणिग्रीव: कुर्वन्वितिमिरा दिश: ॥ ५ ॥
पीतवासा मणिग्रीव: कुर्वन्वितिमिरा दिश: ॥ ५ ॥
Стих
супарн̣а-скандхам а̄рӯд̣хо
меру-шр̣н̇гам ива̄мбудах̣
пӣта-ва̄са̄ ман̣и-грӣвах̣
курван витимира̄ дишах̣
меру-шр̣н̇гам ива̄мбудах̣
пӣта-ва̄са̄ ман̣и-грӣвах̣
курван витимира̄ дишах̣
Дума по дума
супарн̣а — на Гаруд̣а, носача на Бог Виш̣н̣у; скандхам — на гърба; а̄рӯд̣хах̣ — седейки; меру — на планината Меру; шр̣н̇гам — на върха; ива — като; амбудах̣ — облак; пӣта-ва̄са̄х̣ — носещ жълти дрехи; ман̣и-грӣвах̣ — шията му, украсена със скъпоценния камък Каустубха; курван — правейки; витимира̄х̣ — свободни от мрак; дишах̣ — всички посоки.
Превод
Възседнал Гаруд̣а, Върховният Бог бе като облак, който почива на върха на планината Меру. Трансценденталното му тяло бе облечено с възхитителни жълти одежди, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха-ман̣и. Сиянието, излъчващо се от него, разсейваше целия мрак във вселената.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.31) се казва:
кр̣ш̣н̣а – сӯря-сама; ма̄я̄ хая андхака̄ра
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
Богът е като сияйното слънце. Затова там, където е Върховната Божествена Личност, не може да има мрак и невежество. Тъмната вселена се осветява от Слънцето, но Слънцето и Луната само отразяват сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (7.8) Богът казва: прабха̄сми шаши-сӯряйох̣ – „Аз съм енергията, с която Слънцето и Луната осветяват всичко наоколо“. Следователно източник на всеки живот е сиянието, излъчващо се от тялото на Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено и в Брахма сам̇хита̄: яся прабха̄ прабхавато джагад-ан̣д̣а-кот̣и. Озарено от сиянието, което се излъчва от тялото на Върховната Божествена Личност, всичко съществуващо се освобождава от мрака.