Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.36

Сання̄сӣте-ма̄я̄ва̄дӣ не забелязват истинския На̄ра̄ян̣а, защото смятат самите себе си за На̄ра̄ян̣а. Приетият етикет сред сання̄сӣте-ма̄я̄ва̄дӣ изисква те да се обръщат един към друг с името „На̄ра̄ян̣а“. Истина е, че всяко живо същество е храм на На̄ра̄ян̣а, но да бъде приеман някой човек за самия На̄ра̄ян̣а, е тежко оскърбление. Изключително обидна е и концепцията за даридра-на̄ра̄ян̣а (бедния На̄ра̄ян̣а), т.е. опитът да бъде отъждествен беднякът с На̄ра̄ян̣а. Човек извършва оскърбление дори когато приравнява На̄ра̄ян̣а с полубогове като Брахма̄ и Шива.

„Оня, който принизява Бог На̄ра̄ян̣а до нивото на полубогове като Брахма̄ и Шива, незабавно се подрежда в групата на невярващите“. Като извършваме сан̇кӣртана-ягя, веднага може да удовлетворим Върховната Божествена Личност. Тогава На̄ра̄ян̣а сам идва и лично се намира сред нас. В днешната епоха на Кали На̄ра̄ян̣а идва при нас в образа на Бог Чайтаня. За Бог Чайтаня в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.32) е казано следното:

„В епохата на Кали разумните хора се събират да възславят заедно Бога и го почитат в образа на тази негова инкарнация, която постоянно пее името Кр̣ш̣н̣а. Въпреки че кожата му не е черна на цвят, Той е самият Кр̣ш̣н̣а. Той идва заедно със своите придружители, слуги, оръжия и доверени спътници“. В края на краищата, смисълът на човешкия живот е да бъде удовлетворен На̄ра̄ян̣а, а това може да се постигне много лесно чрез извършването на сан̇кӣртана-ягя. Винаги, когато хората възпяват святите имена на Бога заедно, Гаура На̄ра̄ян̣а (Върховната Божествена Личност в инкарнацията си на Бог Чайтаня) незабавно се появява и приема поклонението, извършвано чрез тази сан̇кӣртана-ягя.

Тук е казано, че На̄ра̄ян̣а е ня̄сина̄м̇ гатих̣ – висшата цел на сання̄сӣте. Целта на тези, които са се отрекли от материалния свят, е да постигнат На̄ра̄ян̣а. Ето защо сання̄сӣте-ваиш̣н̣ави посвещават целия си живот в служене на На̄ра̄ян̣а, без да претендират, че самите те са На̄ра̄ян̣а. Който се опитва да стане На̄ра̄ян̣а, не успява да постигне състоянието нирваира – да се освободи от всяка злоба към другите живи създания. Напротив, той започва да ненавижда самия Върховен Бог. Следователно опитът човек да стане На̄ра̄ян̣а е сам по себе си най-тежкото оскърбление. Но който възпява или разисква трансценденталните деяния на Бога, незабавно се освобождава от всяка злоба и завист. В материалния свят всички изпитват неприязън един към друг, но ако човек повтаря святото име на Бога или говори за него, той се освобождава от тази неприязън и от жаждата за материалното. Тъй като завиждаме на Върховната Божествена Личност, ние сме станали завистливи и към останалите живи същества. В човешкото общество ще има мир, единство и разбирателство едва когато хората спрат да завиждат на Върховната Божествена Личност. Без На̄ра̄ян̣а или без сан̇кӣртана-ягя не може да има мир в материалния свят.