Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.35
Деванагари
यत्रेड्यन्ते कथा मृष्टास्तृष्णाया: प्रशमो यत: ।
निर्वैरं यत्र भूतेषु नोद्वेगो यत्र कश्चन ॥ ३५ ॥
निर्वैरं यत्र भूतेषु नोद्वेगो यत्र कश्चन ॥ ३५ ॥
Стих
ятред̣янте катха̄ мр̣ш̣т̣а̄с
тр̣ш̣н̣а̄я̄х̣ прашамо ятах̣
нирваирам̇ ятра бхӯтеш̣у
нодвего ятра кашчана
тр̣ш̣н̣а̄я̄х̣ прашамо ятах̣
нирваирам̇ ятра бхӯтеш̣у
нодвего ятра кашчана
Дума по дума
ятра — където; ӣд̣янте — се почитат или обсъждат; катха̄х̣ — думи; мр̣ш̣т̣а̄х̣ — чисти; тр̣ш̣н̣а̄я̄х̣ — от материалните стремежи; прашамах̣ — удовлетворение; ятах̣ — чрез което; нирваирам — без завист; ятра — където; бхӯтеш̣у — сред живите същества; на — не; удвегах̣ — страх; ятра — където; кашчана — никакъв.
Превод
Винаги, когато се разискват чистите теми, свързани с трансценденталния свят, присъстващите, поне докато слушат, забравят за всичките си материални копнежи. Нещо повече, те престават да си завиждат един другиму и да се измъчват от страхове или тревоги.
Пояснение
Думата ваикун̣т̣ха значи „без тревоги“, а материалният свят, обратно, е пълен с тревоги. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: сада̄ самудвигна-дхия̄м асад-граха̄т. Живите същества, заселили се в материалния свят, постоянно са разкъсвани от безпокойства. Мястото, в което чистите предани разговарят на святи теми, свързани с Върховната Божествена Личност, незабавно се превръща във Вайкун̣т̣ха. В това се състои методът на шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ – възславянето на Върховния Бог Виш̣н̣у и слушането за него. Самият Той потвърждава:
на̄хам̇ тиш̣т̣ха̄ми ваикун̣т̣хе
йогина̄м̇ хр̣дайеш̣у ва̄
татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада
ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣
йогина̄м̇ хр̣дайеш̣у ва̄
татра тиш̣т̣ха̄ми на̄рада
ятра га̄янти мад-бхакта̄х̣
„Скъпи На̄рада, Аз всъщност не живея в обителта си, Вайкун̣т̣ха, нито се намирам в сърцата на йогӣте, а пребивавам там, където чистите ми предани възпяват Моето свято име и говорят за формата, забавленията и качествата ми“. Вайкун̣т̣ха-атмосферата се създава благодарение на присъствието на Бога под формата на трансцендентална звукова вибрация. В такава среда няма страх и тревоги. Живите същества не се боят едно от друго. Слушането на святите имена и славенето на Бога са чисти, благочестиви дейности. Шр̣н̣вата̄м̇ сва-катха̄х̣ кр̣ш̣н̣ах̣ пун̣я-шраван̣а-кӣртанах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.17). Те веднага погасяват силната материална жажда. Движението за сан̇кӣртана, започнато от Обществото за Кр̣ш̣н̣а съзнание, е призвано да създаде Вайкун̣т̣ха – трансцендентален свят, лишен от тревоги – дори тук, в материалния свят. Тази цел може да бъде постигната, ако навсякъде се разпространява методът на шраван̣ам̇ кӣртанам. В материалния свят всеки завижда на ближния си. Това животинско злонравие ще продължи да съществува в човешкото общество дотогава, докато не се извършва сан̇кӣртана-ягя – докато не се възпяват святите имена: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ето защо Прачета̄сите били твърдо решени да останат завинаги в обществото на преданите, считайки това за най-висшата благословия в човешкото съществуване.