Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.50-51
Деванагари
यो जायमान: सर्वेषां तेजस्तेजस्विनां रुचा ।
स्वयोपादत्त दाक्ष्याच्च कर्मणां दक्षमब्रुवन् ॥ ५० ॥
तं प्रजासर्गरक्षायामनादिरभिषिच्य च ।
युयोज युयुजेऽन्यांश्च स वै सर्वप्रजापतीन् ॥ ५१ ॥
स्वयोपादत्त दाक्ष्याच्च कर्मणां दक्षमब्रुवन् ॥ ५० ॥
तं प्रजासर्गरक्षायामनादिरभिषिच्य च ।
युयोज युयुजेऽन्यांश्च स वै सर्वप्रजापतीन् ॥ ५१ ॥
Стих
йо джа̄яма̄нах̣ сарвеш̣а̄м̇
теджас теджасвина̄м̇ руча̄
свайопа̄датта да̄кш̣я̄ч ча
карман̣а̄м̇ дакш̣ам абруван
теджас теджасвина̄м̇ руча̄
свайопа̄датта да̄кш̣я̄ч ча
карман̣а̄м̇ дакш̣ам абруван
там̇ праджа̄-сарга-ракш̣а̄я̄м
ана̄дир абхиш̣ичя ча
юйоджа ююдже 'ня̄м̇ш ча
са ваи сарва-праджа̄патӣн
ана̄дир абхиш̣ичя ча
юйоджа ююдже 'ня̄м̇ш ча
са ваи сарва-праджа̄патӣн
Дума по дума
ях̣ — този, който; джа̄яма̄нах̣ — веднага след като се роди; сарвеш̣а̄м — на всички; теджах̣ — блясъка; теджасвина̄м — блестящ; руча̄ — със сиянието; свая̄ — своето; упа̄датта — засенчи; да̄кш̣я̄т — тъй като беше изкусен; ча — и; карман̣а̄м — в плодоносните дейности; дакш̣ам — Дакш̣а; абруван — бе наречен; там — него; праджа̄ — живи същества; сарга — създаване; ракш̣а̄я̄м — за издържането; ана̄дих̣ — първородният, Брахма̄; абхиш̣ичя — назначил; ча — също; юйоджа — зает; ююдже — зае; аня̄н — други; ча — и; сах̣ — той; ваи — несъмнено; сарва — всички; праджа̄-патӣн — родоначалници на живите същества.
Превод
Когато се роди Дакш̣а, невижданият блясък, излъчван от тялото му, засенчи великолепието на всички останали. Нарекоха го Дакш̣а, „способният“, защото беше много изкусен в плодоносните дейности. По тази причина Брахма̄ му възложи да създава живи същества и да поддържа тяхното съществуване. След време Дакш̣а задължи и други Праджа̄пати (прародители) да създават потомство и да се грижат за неговото изхранване.
Пояснение
Дакш̣а бил изключително богат и силен. Той станал могъщ почти колкото Брахма̄ и затова Брахма̄ му възложил да насели вселената. От своя страна Дакш̣а ангажирал в това дело Марӣчи и редица други Праджа̄пати и така постепенно броят на вселенските обитатели започнал да се увеличава.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към тридесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Деянията на Прачета̄сите“.