Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.39-40
Деванагари
यन्न: स्वधीतं गुरव: प्रसादिता
विप्राश्च वृद्धाश्च सदानुवृत्त्या ।
आर्या नता: सुहृदो भ्रातरश्च
सर्वाणि भूतान्यनसूययैव ॥ ३९ ॥
यन्न: सुतप्तं तप एतदीश
निरन्धसां कालमदभ्रमप्सु ।
सर्वं तदेतत्पुरुषस्य भूम्नो
वृणीमहे ते परितोषणाय ॥ ४० ॥
विप्राश्च वृद्धाश्च सदानुवृत्त्या ।
आर्या नता: सुहृदो भ्रातरश्च
सर्वाणि भूतान्यनसूययैव ॥ ३९ ॥
यन्न: सुतप्तं तप एतदीश
निरन्धसां कालमदभ्रमप्सु ।
सर्वं तदेतत्पुरुषस्य भूम्नो
वृणीमहे ते परितोषणाय ॥ ४० ॥
Стих
ян нах̣ свадхӣтам̇ гуравах̣ праса̄дита̄
випра̄ш ча вр̣ддха̄ш ча сад-а̄нувр̣ття̄
а̄ря̄ ната̄х̣ сухр̣до бхра̄тараш ча
сарва̄н̣и бхӯта̄нй анасӯяяива
випра̄ш ча вр̣ддха̄ш ча сад-а̄нувр̣ття̄
а̄ря̄ ната̄х̣ сухр̣до бхра̄тараш ча
сарва̄н̣и бхӯта̄нй анасӯяяива
ян нах̣ сутаптам̇ тапа етад ӣша
нирандхаса̄м̇ ка̄лам адабхрам апсу
сарвам̇ тад етат пуруш̣ася бхӯмно
вр̣н̣ӣмахе те паритошан̣а̄я
нирандхаса̄м̇ ка̄лам адабхрам апсу
сарвам̇ тад етат пуруш̣ася бхӯмно
вр̣н̣ӣмахе те паритошан̣а̄я
Дума по дума
ят — каквото; нах̣ — от нас; свадхӣтам — изучено; гуравах̣ — висшестоящи личности, духовни учители; праса̄дита̄х̣ — удовлетворени; випра̄х̣ — бра̄хман̣ите; ча — и; вр̣ддха̄х̣ — по-възрастните; ча — и; сат-а̄нувр̣ття̄ — от нашата благовъзпитаност; а̄ря̄х̣ — напредналите в духовното знание; ната̄х̣ — бяха почитани; су-хр̣дах̣ — приятели; бхра̄тарах̣ — братя; ча — и; сарва̄н̣и — всички; бхӯта̄ни — живи същества; анасӯяя̄ — без завист; ева — несъмнено; ят — каквото; нах̣ — от нас; су-таптам — суров; тапах̣ — аскетизъм; етат — това; ӣша — о, Господи; нирандхаса̄м — без храна; ка̄лам — време; адабхрам — продължително; апсу — под водата; сарвам — всичко; тат — онова; етат — това; пуруш̣ася — на Върховната Божествена Личност; бхӯмнах̣ — най-висшата; вр̣н̣ӣмахе — искаме тази благословия; те — на тебе; паритошан̣а̄я — за удовлетворението.
Превод
О, Господи, ние изучавахме Ведите, приехме духовен учител и почитахме бра̄хман̣и, издигнати предани и духовно напреднали личности. Ние им отдавахме почитания и не завиждахме никому – нито на нашите братя, нито на приятелите си или другиму. Под водата се подлагахме на суров аскетизъм и дълго време гладувахме. Всички тези духовни постижения ние посвещаваме на тебе, за да те удовлетворим. Това е единствената благословия, за която се молим. Не искаме нищо друго.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам – истинското съвършенство на живота е човек да удовлетвори Върховната Божествена Личност. Ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – с изучаването на Ведите човек трябва да се стреми да разбере Върховната Божествена Личност. Оня, който след много, много животи наистина е разбрал Бога, напълно му се предава. Тук виждаме, че Прачета̄сите притежавали всички тези достойнства. Те се подложили на сурови мъчения и лишения под водата и дълго време гладували. Но те водили такъв аскетичен живот не за да спечелят материални благословии, а за да удовлетворят Върховния Бог. С каквото и да се захване човек, материално или духовно, той трябва да го върши за удоволствието на Върховната Божествена Личност. Тази строфа ни дава пълна представа за принципите на ведическата цивилизация. Хората, които възпитават в себе си преданост към Върховния Бог, трябва да се отнасят с почит не само към Върховната Божествена Личност, но и към по-мъдрите, към а̄риите и към истинските предани на Бога. А̄рий е този, който не се самоизтъква, а има истинска преданост към Бога. Думата а̄рий значи „напреднал“. В миналото само преданите имали правото да се наричат а̄рии. Например в Бхагавад-гӣта̄ (2.2) Кр̣ш̣н̣а порицава Арджуна, като казва, че думите му не подобават на един а̄рий:
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
кутас тва̄ кашмалам идам̇
виш̣аме самупастхитам
ана̄ря-джуш̣т̣ам асваргям
акӣрти-карам арджуна
кутас тва̄ кашмалам идам̇
виш̣аме самупастхитам
ана̄ря-джуш̣т̣ам асваргям
акӣрти-карам арджуна
„Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, откъде се появи тази слабост у теб! Такова поведение е недостойно за този, който познава истинските ценности в живота. То не води към рая, а към позор“. Арджуна, който бил кш̣атрия, отказал да се сражава, въпреки че получил заповед лично от Бога. Затова Богът го смъмрил, като му казал, че не принадлежи към рода на а̄риите. Човек, който се е усъвършенствал в преданото служене на Бога, безспорно знае какъв е дългът му. За него няма значение дали изпълнението на този дълг е свързано с насилие или не. Ако Върховният Бог одобрява една дейност и повелява да я извършим, значи сме длъжни да го направим. А̄риите са верни на своя дълг. Това, разбира се, не означава, че проявяват жестокост към живите същества. Те никога не държат кланици, нито пък причиняват зло на беззащитни животни.
Прачета̄сите дълги години водили суров, аскетичен живот, и при това под водата. Доброволното подлагане на отшелничество и аскетизъм е неизменна част от живота на тези, които се стремят към цивилизовано съществуване. Думата нирандхаса̄м значи „без храна“. А̄риите не са лакоми и не ядат без нужда. Човек трябва да се ограничава в храненето, доколкото е възможно. А̄риите ядат само определени храни. Във връзка с това Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26):
патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
йо ме бхактя̄ праяччхати
тад ахам̇ бхактй-упахр̣там
ашна̄ми праята̄тманах̣
„Ако някой с любов и преданост ми предложи листо, цвете, плод или вода, Аз ще ги приема“. Следователно за високоразвитите хора, за а̄риите, има ограничения. Богът е в състояние да яде всичко, което поиска, но се ограничава със зеленчуци, плодове, мляко и т.н. И така, тази строфа описва поведението, което човек трябва да има, ако иска да се нарича а̄рий.