Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.41

मनु: स्वयम्भूर्भगवान् भवश्च
येऽन्ये तपोज्ञानविशुद्धसत्त्वा: ।
अद‍ृष्टपारा अपि यन्महिम्न:
स्तुवन्त्यथो त्वात्मसमं गृणीम: ॥ ४१ ॥
манух̣ сваямбхӯр бхагава̄н бхаваш ча
йе 'нйе тапо-гя̄на-вишуддха-саттва̄х̣
адр̣ш̣т̣а-па̄ра̄ апи ян-махимнах̣
стувантй атхо тва̄тма-самам̇ гр̣н̣ӣмах̣

Дума по дума

манух̣Сва̄ямбхува Ману; сваямбхӯх̣Брахма̄; бхагава̄ннай-могъщият; бхавах̣Шива; часъщо; йекойто; анйедругите; тапах̣чрез аскетизъм; гя̄начрез знание; вишуддхачисто; саттва̄х̣чието съществуване; адр̣ш̣т̣а-па̄ра̄х̣които не могат да видят края; апивъпреки че; ятна твоята; махимнах̣слава; стувантиотдават молитви; атхоето защо; тва̄на тебе; а̄тма-самамспоред възможностите си; гр̣н̣ӣмах̣отправихме молитви.

Превод

Скъпи Господи, дори великите мистици и йогӣ, които са много напреднали заради аскетизма и знанието си и чието съществуване е напълно пречистено, а също и великите личности, като Ману, Брахма̄ и Шива, не могат да проумеят докрай славата Ти и да опознаят твоите енергии. Независимо от това те Ти отправят молитви, всеки според способностите си. Така и ние, въпреки че в сравнение с тях заемаме много по-низша позиция, се обръщаме с молитви към тебе, доколкото ни позволяват възможностите.

Пояснение

Брахма̄, Шива, Ману (бащата на човечеството), великите светци, както и мъдреците, постигнали трансцендентално равнище чрез аскетизъм и предано служене – те всички имат несъвършено знание в сравнение със знанието на Върховната Божествена Личност. Това важи и за всяко друго живо същество в материалния свят. Никой не може да бъде равен на Върховния Бог в нещо и, разбира се, никой не може да притежава знание като неговото. Затова молитвите към Върховната Божествена Личност никога не са пълни и съвършени. Върховният Бог е безкраен и не е възможно да измерим цялото му величие. Дори самият Той в инкарнацията си като Ананта, наричана още Шеш̣а, не е способен да опише собствената си слава. Въпреки че Ананта има хиляди лица и възхвалява Бога от безброй много години, Той все така не може открие крайния предел на величието му. Следователно никой не е способен да оцени в пълна степен силата и славата на Върховния.
Въпреки това всеки, който служи на Бога, може да му отдава молитви с истинска духовна стойност. Всеки от нас заема относително положение и не е съвършен в опитите си да възславя Бога. Като започнем от Брахма̄ и Шива и стигнем до самите нас, всички сме слуги на Върховния Бог. Всеки има относително положение, съответстващо на неговата карма. Но в същото време всеки от нас може да отдава молитви от цялата си душа и сърце, доколкото е способен да оцени величието на Бога. Това е за нас съвършенството. Дори човек да се намира в най-мрачните области на съществуването, той има право да се моли на Бога според възможностите си. Затова Богът казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.32):
ма̄м̇ хи па̄ртха вяпа̄шритя
йе 'пи сюх̣ па̄па-йонаях̣
стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с
те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим
„О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение“.
Ако приеме лотосовите нозе на Бога от цялото си сърце, по милостта на Бога и на неговия слуга човек се пречиства. Шукадева Госва̄мӣ потвърждава това: йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣ шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.4.18). Този, когото духовният учител, слугата на Бога, е довел до убежището на лотосовите нозе на Върховния, тозчас се пречиства, колкото и низш произход да има. Такъв човек получава правото да се върне вкъщи, при Бога.