Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.45

ततोऽग्निमारुतौ राजन्नमुञ्चन्मुखतो रुषा ।
महीं निर्वीरुधं कर्तुं संवर्तक इवात्यये ॥ ४५ ॥
тато 'гни-ма̄рутау ра̄джанн
амун̃чан мукхато руш̣а̄
махӣм̇ нирвӣрудхам̇ картум̇
сам̇вартака ива̄тяйе

Дума по дума

татах̣след това; агниогън; ма̄рутауи въздух; ра̄джанцарю; амун̃чанте бълваха; мукхатах̣от устите си; руш̣а̄от гняв; махӣмземята; нирвӣрудхамбез дървета; картумда направят; сам̇вартаках̣огъня на опустошението; ивакато; атяйепо време на унищожението.

Превод

Царю честити, когато дойде време за унищожението, Шива в пристъп на гняв започва да изригва от устата си огън и въздух. Така и Прачета̄сите започнаха да бълват от устата си огън и въздух, за да разчистят земната повърхност от всички дървета.

Пояснение

В тази строфа Маитрея се обръща към Видура с думата ра̄джан, което значи „царю“. Във връзка с това Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че който е дхӣра, не се гневи, защото постоянно отдава предано служене. Издигнатите предани умеят да държат в подчинение сетивата си, следователно когато се обръщаме към тях, може да използваме думата ра̄джан. Царят умее по различни начини да управлява и да държи в подчинение поданиците си. По същия начин, човек, който е в състояние да владее поривите на сетивата си, може да бъде наречен цар на своите сетива. Той е сва̄мӣ или госва̄мӣ. По тази причина към сва̄мӣте и госва̄мӣте често се обръщат с името маха̄ра̄джа, „царю“.