Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.7
Деванагари
पीनायताष्टभुजमण्डलमध्यलक्ष्म्या
स्पर्धच्छ्रिया परिवृतो वनमालयाद्य: ।
बर्हिष्मत: पुरुष आह सुतान् प्रपन्नान्
पर्जन्यनादरुतया सघृणावलोक: ॥ ७ ॥
स्पर्धच्छ्रिया परिवृतो वनमालयाद्य: ।
बर्हिष्मत: पुरुष आह सुतान् प्रपन्नान्
पर्जन्यनादरुतया सघृणावलोक: ॥ ७ ॥
Стих
пӣна̄ята̄ш̣т̣а-бхуджа-ман̣д̣ала-мадхя-лакш̣мя̄
спардхач-чхрия̄ паривр̣то вана-ма̄лая̄дях̣
бархиш̣матах̣ пуруш̣а а̄ха сута̄н прапанна̄н
парджаня-на̄да-рутая̄ сагхр̣н̣а̄валоках̣
спардхач-чхрия̄ паривр̣то вана-ма̄лая̄дях̣
бархиш̣матах̣ пуруш̣а а̄ха сута̄н прапанна̄н
парджаня-на̄да-рутая̄ сагхр̣н̣а̄валоках̣
Дума по дума
пӣна — силни; а̄ята — дълги; аш̣т̣а — осем; бхуджа — ръце; ман̣д̣ала — обкръжение; мадхя — насред; лакш̣мя̄ — с богинята на щастието; спардхат — съперничеща си; шрия̄ — чиято красота; паривр̣тах̣ — обвити; вана-ма̄лая̄ — от цветен гирлянд; а̄дях̣ — изначалната Божествена Личност; бархиш̣матах̣ — на цар Пра̄чӣнабархи; пуруш̣ах̣ — Върховната Божествена Личност; а̄ха — се обърна; сута̄н — към синовете; прапанна̄н — предани; парджаня — като облак; на̄да — чието звучене; рутая̄ — с глас; са-гхр̣н̣а — ласкав; авалоках̣ — погледът му.
Превод
От врата на Върховния Бог се спускаше гирлянд от цветя, който стигаше досам коленете му. Увивайки се около осемте му дълги и силни ръце, този гирлянд по красота съперничеше на самата богинята на щастието. Богът ласкаво гледаше синовете на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, които му бяха толкова предани, и се обърна към тях с глас, дълбок като гръмотевичен тътен.
Пояснение
В тази строфа много важно значение има думата а̄дях̣. Върховната Божествена Личност е първоизточникът дори на Парама̄тма̄ и Брахман. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) се утвърждава: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам – Абсолютната Истина води началото си не от безличностния Брахман, а от изначалната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Когато осъзнал величието на Кр̣ш̣н̣а, Арджуна се обърнал към него със следните думи:
парам̇ брахма парам̇ дха̄ма
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
павитрам̇ парамам̇ бхава̄н
пуруш̣ам̇ ша̄шватам̇ дивям
а̄ди-девам аджам̇ вибхум
„Ти си Върховната Божествена Личност, крайното убежище, най-чистият, Абсолютната Истина. Ти си вечната изначална личност; трансцендентален, нероден и най-велик“ (Бхагавад-гӣта̄, 10.12).
В Брахма сам̇хита̄ също се казва: ана̄дир а̄дир говиндах̣ сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам – „Върховният Бог няма причина (ана̄ди), Той сам е причината на всички причини“. А във Веда̄нта сӯтра откриваме: джанма̄дй ася ятах̣ – „Абсолютната Истина е тази, от която произлиза всичко“. Абсолютната Истина бива наричана а̄ди-пуруш̣а. Следователно тя не е безличностна, тя е личност.