Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.31

Нямало нужда Прачета̄сите да искат каквато и да било благословия от Върховния Бог, защото преданите се чувстват напълно доволни от самото присъствие на Върховната Божествена Личност. Дхрува Маха̄ра̄джа се подлагал на сурови мъчения и лишения, за да може да види Върховния Бог и да получи благословиите му. Той искал да завоюва престола на баща си, ако не и още по-висша позиция, но когато видял пред себе си Върховния Бог, забравил всичко. Дхрува казал: „Скъпи Господи, не искам никакви благословии“. Такова е настроението на предания. Единственото, което той желае, е да бъде заедно с Върховния Бог – и тук, и в отвъдния свят – и да му служи. Това е крайната цел на преданите и най-висшата благословия, към която те се стремят.

Богът приканил Прачета̄сите да го помолят за благословия, а те казали: „За каква благословия да молим? Милостта на Бога е безгранична, както безграничен е и самият Той“. Изводът е, че ако човек трябва да моли за благословия, той трябва да моли за безгранична благословия. Важно значение в тази строфа има думата тват паратах̣. Върховната Божествена Личност е паратах̣ пара̄т. Думата пара значи „трансцендентален, отвъд пределите на материалния свят“. Безличностното сияние Брахман се намира отвъд материалния свят и затова се нарича парам̇ падам. А̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32). Сливането с безличностното сияние на Бога се нарича парам̇ падам, но съществува и по-висша трансцендентална позиция – общуването с Върховната Божествена Личност. Брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.11). Човек осъзнава Абсолютната Истина първо като Брахман, после като Парама̄тма̄ и накрая като Бхагава̄н. Следователно Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, е паратах̣ пара̄т, тоест отвъд равнището, на което човек осъзнава Брахман или Парама̄тма̄. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ изтъква, че паратах̣ пара̄т значи „по-добро от най-доброто“. Най-доброто, което съществува, е духовният свят – Брахман. Но Върховната Божествена Личност е Парабрахман. Ето защо паратах̣ пара̄т значи „по-добро от осъзнаването на Брахман“.

От следващата строфа ще видим, че Прачета̄сите възнамерявали да поискат от Бога нещо, което няма предели. Забавленията, качествата, формите и имената на Бога са безпределни. Нищо не ограничава името, формите, забавленията, творението и атрибутите на Върховния. Живите същества не са в състояние да проумеят необхватността на безграничното. Въпреки това, когато слушат за безкрайните енергии на Върховния Бог, те са в непосредствена връзка с безкрайността. Като слушат и разказват за Бога, те могат да постигнат безкрайно знание за безкрайния.