Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.24

В предишната строфа се каза (гр̣хӣта-ма̄я̄-гун̣а-виграха̄я), че за да създава, поддържа и унищожава материалния космос, Богът приема три различни образа (Виш̣н̣у, Брахма̄ и Шива). Тези три божества, управляващи цялата материална вселена, се наричат гун̣а-авата̄ри. Богът, Върховната Личност, има безброй инкарнации, но първите му инкарнации в материалния свят са Брахма̄, Виш̣н̣у и Махешвара (Шива). Брахма̄ и Шива получават материални тела, а Виш̣н̣у се нарича вишуддха-саттва, защото неговото тяло не е материално. Съществуването на Виш̣н̣у не е подвластно на замърсяванията на материалните гун̣и. Ето защо не бива да мислим, че Виш̣н̣у е от категорията на Брахма̄ и Шива. Ша̄стрите забраняват да се мисли по такъв начин.

Човек, който смята, че Виш̣н̣у е от категорията на девите (полубоговете) като Брахма̄ и Шива или пък счита, че Брахма̄ и Шива са равни на Виш̣н̣у, е па̄ш̣ан̣д̣ӣ (безбожник). Затова в тази строфа Виш̣н̣у е откроен с думите намо вишуддха-саттва̄я. Брахма̄ е живо същество като нас, но е изключително възвишена личност заради благочестивите си деяния; затова на него му е поверен такъв висок пост. Шива не е живо същество, но, от друга страна, не е и Върховната Божествена Личност. Неговата позиция е междинна, между тази на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, и на Брахма̄, живото същество. Природата на Шива е обяснена в Брахма сам̇хита̄ (5.45) по следния начин:

Позицията на Шива се сравнява с това, което представлява киселото мляко (дадхи) в сравнение с прясното. Киселото мляко е прясно мляко в преобразен вид, но въпреки това не може да бъде смятано за прясно мляко. Така е и с Шива – той притежава почти всички могъщества на Виш̣н̣у и по качества превъзхожда живите същества, но не може да се каже, че е равен на Виш̣н̣у, както киселото мляко е прясно мляко в преобразен вид, но не може все пак да се каже, че е прясно мляко.

Върховната Божествена Личност е наречена в тази строфа ва̄судева̄я кр̣ш̣н̣а̄я. Кр̣ш̣н̣а е изначалната Върховна Божествена Личност и всичките му еманации от категорията на Виш̣н̣у са негови пълни части или части от пълните му части (те се наричат съответно сва̄м̇ша и кала̄). Сва̄м̇ша, преките еманации, се наричат още и ам̇ша. Всички виш̣н̣у-таттви са сва̄м̇ши, или неразделни частици от Кр̣ш̣н̣а, които произлизат непосредствено от него. Кр̣ш̣н̣а е известен и под името Ва̄судева, защото се явил в материалния свят като син на Васудева. По подобни причини Той е наричан още Девакӣ-нандана, Яшода̄-нандана, Нанда-нандана и т.н.

Богът винаги се грижи влиянието на неговите предани да нараства, затова тук е окачествен като прабхаве сарва-са̄твата̄м. Обществото на са̄тватите е общество от ваиш̣н̣ави, чисти предани на Бога. Могъществото на Върховния Бог е безгранично и Той иска преданите му също да притежават безкрайно могъщество. Затова преданият на Бога винаги се отличава сред останалите живи същества.

Думата хари значи „този, който премахва всички несгоди“, а думата хари-медхасе означава, че Богът постоянно измисля начини да спаси обусловените души от капана на ма̄я̄. Той е толкова милостив, че лично идва, за да освободи обусловените души, и всеки път, когато дойде, има някакъв план.

„Аз идвам милениум след милениум, за да спася благочестивите, да унищожа злодеите и да възстановя религиозните принципи“ (Бхагавад-гӣта̄, 4.8).

Богът е назован хари-медхас, защото освобождава всички обусловени души от капана на ма̄я̄. А от всички инкарнации Кр̣ш̣н̣а е върховната и изначална Божествена Личност.

Когато демоните започнат да причиняват неприятности на полубоговете, т.е. на преданите на Бога, тогава Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, идва в материалния свят.