Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.48
Деванагари
ते च ब्रह्मण आदेशान्मारिषामुपयेमिरे ।
यस्यां महदवज्ञानादजन्यजनयोनिज: ॥ ४८ ॥
यस्यां महदवज्ञानादजन्यजनयोनिज: ॥ ४८ ॥
Стих
те ча брахман̣а а̄деш̣а̄н
ма̄риш̣а̄м упайемире
яся̄м̇ махад-авагя̄на̄д
аджанй аджана-йониджах̣
ма̄риш̣а̄м упайемире
яся̄м̇ махад-авагя̄на̄д
аджанй аджана-йониджах̣
Дума по дума
те — всички Прачета̄си; ча — също; брахман̣ах̣ — на Брахма̄; а̄деш̣а̄т — по волята; ма̄риш̣а̄м — за Ма̄риш̣а̄; упайемире — се ожениха; яся̄м — от която; махат — към велика личност; авагя̄на̄т — заради неуважение; аджани — се роди; аджана-йони-джах̣ — Дакш̣а, синът на Брахма̄.
Превод
Изпълнявайки повелението на Брахма̄, Прачета̄сите приеха девойката за своя съпруга. Тя даде живот на Дакш̣а, сина на Брахма̄. Дакш̣а трябваше да се роди от утробата на Ма̄риш̣а̄, защото бе отказал да се подчини на Маха̄дева (Шива) и се беше отнесъл неуважително с него. Заради това той два пъти трябваше да си смени тялото.
Пояснение
Тук съществено значение има думата махад-авагя̄на̄т. Цар Дакш̣а бил син на Брахма̄ и затова в предишното си раждане бил бра̄хман̣а. Но понеже показал небраминско поведение (абра̄хман̣а), като се отнесъл непочтително с Маха̄дева и го оскърбил, в следващия си живот той трябвало да се роди от семето на кш̣атрия. С други думи, Дакш̣а станал син на Прачета̄сите. Нещо повече, понеже проявил неуважение към Шива, той трябвало да мине през страданията, съпътстващи раждането от женска утроба. Вӣрабхадра, слугата на Шива, вече бил убил Дакш̣а на жертвената арена на Дакш̣а-ягя, но това не било достатъчно изкупление и Дакш̣а трябвало да се роди отново, този път от утробата на Ма̄риш̣а̄. В края на Дакш̣а-ягя, след всички злополучни събития, Дакш̣а отправил молитви към Шива. Въпреки че трябвало да се раздели с тялото си и отново да се роди от утробата на жена, оплодена от кш̣атрия, по милостта на Шива Дакш̣а получил всякакви богатства. Такива са неуловимите закони на материалната природа. За съжаление, съвременният човек не познава тяхното действие. Лишени от всякакво знание за вечността на душата и за прераждането, днешните хора тънат в най-дълбоко невежество. Ето защо в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.10) е казано: манда̄х̣ суманда-матайо манда-бха̄гя̄ хй упадрута̄х̣. В епохата на Кали юга човекът е лош, мързелив, нещастен и постоянно разтревожен от материалните обстоятелства.