Шрӣмад Бха̄гаватам 4.30.14
Деванагари
क्षुत्क्षामाया मुखे राजा सोम: पीयूषवर्षिणीम् ।
देशिनीं रोदमानाया निदधे स दयान्वित: ॥ १४ ॥
देशिनीं रोदमानाया निदधे स दयान्वित: ॥ १४ ॥
Стих
кш̣ут-кш̣а̄ма̄я̄ мукхе ра̄джа̄
сомах̣ пӣйӯш̣а-варш̣ин̣ӣм
дешинӣм̇ родама̄на̄я̄
нидадхе са дая̄нвитах̣
сомах̣ пӣйӯш̣а-варш̣ин̣ӣм
дешинӣм̇ родама̄на̄я̄
нидадхе са дая̄нвитах̣
Дума по дума
кш̣ут — от глад; кш̣а̄ма̄я̄х̣ — когато бе измъчвана; мукхе — в устата; ра̄джа̄ — царят; сомах̣ — Луната; пӣйӯш̣а — нектар; варш̣ин̣ӣм — стичащ се; дешинӣм — показалец; родама̄на̄я̄х̣ — докато тя плачеше; нидадхе — постави; сах̣ — той; дая̄-анвитах̣ — изпитвайки жалост.
Превод
Не след дълго момиченцето, което бе оставено на грижите на дърветата, огладня и започна да плаче. Тогава господарят на тази гора, който бе и цар на Луната, от състрадание към детето сложи в устата му показалеца си, от който се изливаше сладък нектар. Така, по милостта на владетеля на Луната, бе отгледано това момиченце.
Пояснение
Апсара̄та оставила детето си на дърветата, но те не можели да се грижат за него както трябва и затова го предали на Чандра, владетеля на Луната. Когато видял, че момиченцето е гладно, той пъхнал в устата му пръста си, за да накърми детето.