Както е казано в Бхагавад-гӣта̄, човек може да разбере Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина, само чрез предано служене (бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти). В Бха̄гаватам се казва, че целта на преданото служене е ма̄м, Кр̣ш̣н̣а. А в Чайтаня чарита̄мр̣та е обяснено, че да разбереш Кр̣ш̣н̣а, означава да го разбереш в личностната му форма заедно с вътрешната му енергия, външната енергия, неговите експанзии и инкарнации. Науката за Кр̣ш̣н̣а се състои от много раздели. Философията са̄н̇кхя е предназначена за обусловените души в материалния свят. Според парампара̄, ученическата последователност, тя е наука за преданото служене. Основите на науката за преданото служене вече бяха изложени. Сега Богът пристъпва към аналитично изложение на тази наука и казва, че подобен анализ помага на човек да се освободи от гун̣ите на материалната природа. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄. Тато ма̄м̇ таттвато гя̄тва̄ – като изучава Бога от гледна точка на различните категории, човек става достоен да влезе в царството му. Същото е казано и в тази строфа. Като овладява науката за преданото служене по начина, по който тя е представена във философията са̄н̇кхя, човек може да се освободи от гун̣ите на материалната природа. Вечната душа, която се е освободила от плена на материалната природа, получава правото да влезе в царството на Бога. Ала докато човек запазва и най-малкото желание да господства над материалната природа и да ѝ се наслаждава, той не може да се освободи от влиянието на материалните гун̣и. Следователно човек трябва да разбере Върховната Божествена Личност, като се възползва от аналитичния метод на философската система са̄н̇кхя, изложена от Бог Капиладева.

Казва се, че като разбере чистата душа, т.е. като постигне себепознание, човек се освобождава от материалните привързаности. Знанието му дава възможност да постигне висшето съвършенство на живота и да види своето истинско аз. Това се потвърждава в Швета̄шватара Упаниш̣ад (3.8): там ева видитва̄ти-мр̣тюм ети – като разбере духовната си природа, т.е. като види истинското си аз, човек се освобождава от материалното робство. Във ведическата литература се описват различни начини, по които човек може да види истинското си аз. Бха̄гаватам на свой ред потвърждава, че човек трябва да види истинското си аз и да узнае природата си (пуруш̣ася а̄тма-даршанам). Капиладева обяснява на майка си, че това „виждане“ може да се постигне, когато човек слуша истински авторитет. Самият Капиладева е най-висшият авторитет, защото Той е Божествената Личност. Следователно ако човек приема неговите обяснения такива, каквито са, без да ги тълкува посвоему, той ще може да види своята същност.

В беседите си със Сана̄тана Госва̄мӣ Бог Чайтаня му обяснил какво е истинското, изначално положение на индивидуалното същество. Той казал направо, че всяка индивидуална душа е вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а. Джӣвера 'сварӯпа' хая – кр̣ш̣н̣ера 'нитя-да̄са' – всяка индивидуална душа е вечен слуга. Този, който е осъзнал, че е неотделима частица от Върховната Душа и вечната му позиция е да служи на Върховния Бог, постига себепознание. Осъзнал по такъв начин истинското си аз, той разсича възела на материалните привързаности (хр̣дая-грантхи-бхеданам). Под въздействието на лъжливото его, т.е. на измамното отъждествяване с тялото и материалния свят, живото същество попада в капана на ма̄я̄, но щом осъзнае качественото си духовно тъждество с Върховния Бог и разбере, че е вечен слуга на Върховния, то постига а̄тма-даршанам и хр̣дая-грантхи-бхеданам – равнището на себепознанието. Когато разсече възела на привързаността си към материалния свят, човек придобива истинско знание. А̄тма-даршанам означава да видиш себе чрез знанието. Когато чрез постигането на истинско знание човек се освободи от лъжливото его, той започва да вижда истинското си аз, а това е най-висшата цел на човешкия живот. Така душата се откъсва от плена на двайсет и четирите елемента на материалната природа. Практическото приложение на аналитичния философски процес са̄н̇кхя се нарича знание и себесъзерцание.

Тук е казано, че Върховната Божествена Личност няма начало. Богът е пуруш̣а, Върховният Дух. Пуруш̣а означава „личност“. Хората около нас също са личности, но те имат начало. Това означава, че някога са се родили и животът им води началото си от този определен момент във времето. Но Богът тук е наречен ана̄ди, нямащ начало. Ако разпитаме всички хора, ще открием, че всеки от тях има начало. Когато открием онази личност, която няма начало, пред нас ще е Върховната Личност. Такова е определението, дадено в Брахма сам̇хита̄: ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ – Върховната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а, върховният повелител. Той самият няма начало, но е началото на всички останали. Това е определението, което откриваме във всички ведически произведения.

Тук Богът е наречен също душа, или дух. Но какво е духът? Духът е това, с което е проникнато всичко. Брахман означава „велик“. Неговото величие може да се усети навсякъде. А какво е това величие? Това е съзнанието. Ние знаем какво е съзнанието, защото с него е проникнато цялото ни тяло. С всяка фибра на тялото си можем да почувстваме присъствието му. Освен съзнание, има и свръхсъзнание. Това твърдение можем да онагледим, като вземем за пример малката светлинка и светлината на слънцето. Слънчевата светлина се вижда навсякъде – и в стаята, и в небето, – а малката светлинка може да бъде видяна само на ограничено разстояние. По аналогичен начин присъствието на нашето съзнание може да се почувства само в границите на собственото ни тяло, докато свръхсъзнанието, или присъствието на Бога, се чувства навсякъде. Във формата на енергията си Богът пребивава навсякъде във вселената. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че всичко, което виждаме, е проявление на енергията на Върховния Бог. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че Богът е вездесъщ и под формата на двете си енергии – духовната и материалната – пронизва всичко. Тези две енергии се намират навсякъде и това е доказателство за съществуването на Върховната Божествена Личност.

Съзнанието, което пронизва всичко, не е ограничено от времето. То е без начало и понеже няма начало, няма и край. Тази строфа опровергава теорията, че съзнанието се проявява на определен етап от взаимодействието между материалните елементи. Тук е казано, че съзнанието, което съществува навсякъде, няма начало. Теорията на материалистите или атеистите, която отрича съществуването на душата и на Бога и утвърждава, че съзнанието възниква от взаимодействието на материалните елементи, е несъстоятелна. Материята не е вечна, тя има начало. Както материалното тяло има начало, така има начало и тялото на вселената. И както нашето материално тяло е възникнало благодарение на съществуването на душата, така и гигантското тяло на вселената възниква благодарение на съществуването на Върховната Душа. Джанма̄дй ася – се казва във Веда̄нта сӯтра. Цялото материално мироздание води началото си от Върховната Личност и на нея то дължи своето сътворение, развитие, съществуване и унищожение. В Бхагавад-гӣта̄ Богът също казва: „Аз съм началото, Аз съм източникът, от който се ражда всичко“.

В тази строфа е описана Върховната Божествена Личност. Богът не е тленна личност, Той няма начало. Той няма причина и сам е причината на всички причини. Парах̣ означава „трансцендентален“, „отвъд съзидателната енергия“. Богът е творецът на съзидателната енергия. Материалният свят е поле за действие на съзидателната енергия, но Богът не е подвластен на нея. Той е пракр̣ти-парах̣, отвъд тази енергия. И тъй като е отвъд действието на материалната енергия, Богът не е изложен на влиянието на трите вида страдания, които произтичат от нея. Гун̣ите на материалната природа не се докосват до Бога. За това се говори в дадената строфа: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. В материалния свят знаем от опит, че светлината може да бъде отражение на друга светлина. Например лунната светлина е отражение на слънчевата. А слънчевата светлина е отражение от светлината на брахмаджьоти. А брахмаджьоти, духовното сияние, е отражение на светлината, излъчваща се от тялото на Върховния Бог. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄: яся прабха̄ прабхаватах̣. Източник на брахмаджьоти, на сиянието Брахман, е блясъкът от тялото на Бога. Затова тук е казано: сваям̇-джьотих̣ – Той самият е светлината. Светлината на Върховния Бог се разпространява в различни форми – като брахмаджьоти, като слънчева светлина, като лунна светлина. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че в духовния свят няма нужда от светлината на слънцето, луната или електричеството. Упаниш̣адите потвърждават това: сиянието от тялото на Върховната Божествена Личност е достатъчно, за да осветява духовния свят, затова там няма нужда от слънце, луна, електричество или от някакъв друг вид светлина. Светозарната природа на Бога също опровергава концепцията, че душата, или духовното съзнание, възниква на определен етап в резултат от взаимодействието на материалните елементи. Думата сваям̇-джьотих̣ показва, че духът не е примесен с материя и не зависи от материалните взаимодействия. Дадената строфа потвърждава, че представата за всепроникващата същност на Бога се основава на факта, че светлината му се разпространява навсякъде. Слънцето се намира на едно място, но слънчевата светлина се разпространява във всички посоки в протежение на милиони километри. Това знаем от собствен опит. Същото е и с върховния източник на светлина – въпреки че Той се намира в личната си обител (на Вайкун̣т̣ха или във Вр̣нда̄вана), сиянието, което се излъчва от него, озарява не само духовния свят, но прониква и отвъд него. В материалния свят тази светлина се отразява от Слънцето, а слънчевата светлина се отразява от Луната. По такъв начин въпреки че самият Бог се намира в своята обител, неговата светлина прониква навсякъде в духовните и материалните светове. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.37). Голока ева нивасатй акхила̄тма-бхӯтах̣ – Той се намира в Голока, но едновременно с това присъства и в цялото творение. Той е Свръхдушата на всичко съществуващо, Върховната Божествена Личност, и притежава безброй трансцендентални качества. От тази строфа следва също така, че Той определено е личност, но в никакъв случай не е пуруш̣а от материалния свят. Философите ма̄я̄ва̄дӣ не са в състояние да проумеят, че отвъд пределите на материалния свят може да съществува някаква личност, и затова се наричат имперсоналисти. Но тук ясно е казано, че Божествената Личност е отвъд материалното съществуване.

В тази строфа особено внимание заслужава думата гун̣амайӣм. Даивӣм означава „енергия на Върховната Божествена Личност“, а гун̣амайӣм значи „състояща се от трите гун̣и на материалната природа“. Когато материалната енергия, енергията гун̣амайӣм на Върховната Божествена Личност, се появи, тя започва да действа като проявление на енергиите на трите гун̣и и да изпълнява функцията на завеса. Енергията, произлизаща от Върховната Божествена Личност, се проявява по два начина – като еманация на Върховния Бог и като завеса, която скрива лика на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че целият свят се намира под влиянието на илюзията на трите гун̣и на материалната природа, затова обикновената обусловена душа, заблудена от тази енергия, не може да види Върховната Божествена Личност. Тук е много уместен примерът с облака. В небето неочаквано се появява голям облак. Той може да бъде възприет по два начина. За слънцето облакът е творение на собствената му енергия, но за обикновения обусловен човек той е като завеса, която скрива слънцето от погледа му. В действителност облакът не закрива самото слънце, той закрива само взора на обикновеното същество. По същия начин ма̄я̄, материалната енергия, не може да покрие Върховния Бог, който е отвъд влиянието ѝ, но покрива обикновените живи същества. Покритите от нея обусловени души са индивидуални живи същества, а този, от чиято енергия ма̄я̄ се създава, е Върховната Божествена Личност.

В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се разказва как благодарение на духовното си зрение Вя̄садева видял Върховния Бог и материалната енергия, стояща зад него. Това още веднъж показва, че материалната енергия не може да покрие Бога, както мракът не може да покрие слънцето. Мракът може да покрие само една част от пространството, нищожна в сравнение с размерите на самото Слънце. Той може да царува в малката пещера, но не е в състояние да застеле огромния небосвод. Покривната способност на материалната енергия също е ограничена и не може да окаже влияние на Върховната Божествена Личност. Затова Богът се нарича вибху. Както слънцето позволява на облака да се появи в небето, така Богът позволява на материалната енергия да се появи за определено време в творението му. Това, че Той използва материалната енергия, за да създаде материалния свят, не означава, че е покрит от тази енергия. Онези, които са покрити от материалната енергия, се наричат обусловени души. Богът влиза в материалната енергия, за да извърши забавленията си – да сътворява, поддържа и унищожава материалния свят. Но обусловената душа е покрита от тази енергия и не може да разбере, че отвъд материалната енергия се намира Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, както на ограничения човек му е трудно да си представи, че зад плътната завеса от облаци слънцето продължава да блести.

Материалната енергия е достатъчно могъща, за да покрие знанието ни, но не е в състояние да упражни влиянието си върху Върховната Божествена Личност. Тя въздейства само на праджа̄х̣ – онези, които се раждат в материални тела, т.е. обусловените души. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ и в други ведически произведения, многообразието на живите същества се определя от влиянието на гун̣ите на материалната природа. В Бхагавад-гӣта̄ (7.12) много добре е обяснено, че Богът, Върховната Личност, е източник на гун̣ите на доброто, страстта и невежеството, но самият Той не им е подвластен. С други думи, енергията, която произлиза от Върховния Бог, не оказва върху него никакво влияние; тя въздейства на обусловените души, които са покрити от материалната енергия. Богът е бащата на всички живи същества, защото опложда материалната енергия, като поставя в нея обусловените души. Така обусловените души получават тела, създадени от материалната енергия, но бащата на всички живи същества е отвъд действието на трите гун̣и.

В предишната строфа се каза, че Върховната Божествена Личност прибягва до материалната енергия, за да покаже забавления, предназначени за живите същества, които искат да ѝ се наслаждават и да господстват над нея. С помощта на материалната си енергия Богът създава материалния свят, за да даде възможност на тези живи същества да се „наслаждават“. Защо Богът създава такъв свят, който причинява страдания на обусловените души, е много сложен въпрос. Ключ към отговора му откриваме в предишната строфа, където е употребена думата лӣлая̄ – „за забавленията на Бога“. Богът иска да промени склонността на обусловените души към наслаждение. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че единственият наслаждаващ се е Върховната Божествена Личност. Следователно материалният свят е създаден за онези, които си въобразяват, че се наслаждават. Това може да се разбере по-лесно с помощта на следния пример: правителството само по себе си не се нуждае от полиция, но тъй като съществуват хора, които отказват да се подчиняват на законите в държавата, възниква необходимост да се създаде институция за борба с престъпността. От една страна, полиция не е необходима, но от друга страна, тя определено е нужна. По подобен начин Богът не се нуждае от създаването на материалния свят, в който обусловените души страдат, но в същото време има една категория живи същества, наречени нитя-баддха, които са вечнообусловени. За тях се казва, че са обусловени от незапомнени времена, защото никой не може да проследи кога живото същество, неотделима частица от Върховния Бог, е въстанало срещу върховенството на Бога.

Факт е, че съществуват две категории хора – тези, които се подчиняват на законите на Върховния Бог, и атеистите, или агностиците, които не признават съществуването на Бога и искат да създадат свои собствени закони. Те се стремят да утвърдят правото на всеки да си създава свои закони и своя религия. Без да търсим причината за съществуването на тези две категории, можем със сигурност да кажем, че някои живи същества са въстанали срещу законите на Бога. Тези живи същества се наричат обусловени души, защото са обусловени от трите гун̣и на материалната природа. Затова в тази строфа са употребени думите гун̣аир вичитра̄х̣.

В материалния свят има осем милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Духовни по природа, всички живи същества са трансцендентални към материалния свят. Тогава защо се явяват в различни форми на живот? Отговорът се съдържа в настоящата строфа: обусловените живи същества се намират под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Те са създадени от материалната енергия и затова телата им са изградени от материални елементи. Покрити от материалното тяло, живите същества забравят духовната си природа; затова тук е употребена думата мумухе, която посочва, че те са забравили духовната си същност. Тази забрава на духовната природа е присъща на джӣвите, на душите, които са обусловени, тъй като са покрити от материалната енергия. Друга дума, която е употребена в тази строфа, е думата гя̄на-гӯхая̄. Гӯха̄ означава „покритие“. Знанието на малките обусловени души е покрито, затова те се появяват в най-различни видове и форми на живот. В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано: „Живите същества са заблудени от материалната енергия“. Във Ведите също се казва, че вечните живи същества са покрити от различни гун̣и на природата. Затова те се наричат трицветни – червени, бели и сини. Червеното е символ на гун̣ата на страстта, бялото символизира гун̣ата на доброто, а синьото е символ на гун̣ата на невежеството. Гун̣ите на материалната природа са част от материалната енергия, затова живите същества, които попадат под въздействието им, получават различни видове материални тела. Забравили за духовната си природа, те си мислят, че са тези материални тела. За обусловената душа аз означава материалното тяло. Това състояние се нарича моха, или заблуда.

В Кат̣ха Упаниш̣ад неколкократно се казва, че Върховната Божествена Личност никога не попада под влиянието на материалната природа. Само обусловените души – безкрайно малки частици от Върховния – са подвластни на нейното въздействие и се появяват в различни тела, подчинени на материалните гун̣и.

Потъналото в забрава живо същество е като човек, който под влиянието на някаква болест е обезумял, или като някой, обладан от духове, който е изгубил контрол над себе си, но си мисли, че може да се владее. Под влиянието на материалната енергия обусловеното живо същество се просмуква с материално съзнание. В това състояние то си мисли, че всичко, което материалната енергия извършва, се върши от самото него. Всъщност в чистото си състояние на съществуване душата трябва да е със съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Ако не действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек действа с материално съзнание. Съзнанието не може да се унищожи, защото е атрибут на живото същество. Материалното съзнание просто трябва да се пречисти. Когато приеме Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, за свой господар и промени съзнанието си, като от материално съзнание го превърне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек постига освобождение.

Философът ма̄я̄ва̄дӣ, който не прави разлика между Върховния дух и индивидуалния дух, твърди, че обусловеното съществуване на живото същество е негова лӣла̄, забавление. Но думата „забавление“ предполага участие в дейностите на Бога. Ма̄я̄ва̄дӣте извращават смисъла на тази дума и твърдят, че дори ако живото същество е свиня, която се храни с изпражнения, то пак се наслаждава на „забавленията“ си. Подобни тълкувания са много опасни. В действителност Върховният Бог е повелител и вседържител на всички живи същества. Неговите забавления са трансцендентални към всички материални дейности. Те не могат да се принизят до равнището на обусловените дейности на живите същества. В обусловеното си съществуване живото същество е пленник в ръцете на материалната енергия и прави всичко, което тя му диктува. То не носи отговорност, то е просто наблюдател на действията си, но е принудено да действа по такъв начин, защото е забравило вечните си взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че ма̄я̄, неговата материална енергия, е толкова могъща, че на практика е непреодолима. Но ако живото същество просто разбере, че естественото му положение е да служи на Кр̣ш̣н̣а, и се опита да действа в съответствие с този принцип, тогава колкото и да е обусловено, влиянието на ма̄я̄ незабавно отстъпва. Това ясно се казва в седма глава на Бхагавад-гӣта̄: Кр̣ш̣н̣а поема грижите за всеки, който, осъзнал своята безпомощност, му се отдаде, и по този начин го освобождава от плена на ма̄я̄, т.е. от обусловения живот.

В действителност душата е сач-чид-а̄нанда – вечна, изпълнена с блаженство и знание. Но попаднала в капана на ма̄я̄, тя е принудена отново и отново да се ражда, да умира, да боледува и да остарява. Човек трябва много сериозно да се заеме с лечението на болестта на материалното съществуване и да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по този начин лесно ще се избави от продължителното страдание. И така, казано накратко, страданието на обусловената душа се дължи на привързаността ѝ към материалната природа. За да се освободи от него, тя трябва да пренасочи тази привързаност от материята към Кр̣ш̣н̣а.

В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че когато идва в материалния свят, Богът идва в личностната си форма чрез собствената си енергия а̄тма-ма̄я̄. Той не е принуден да се появява под влиянието на някоя по-висша енергия. Богът идва в материалния свят по собствена воля и затова слизането му тук може да се нарече негово забавление (лӣла̄). Но в тази строфа ясно е казано, че обусловената душа е принудена да приеме определен вид тяло и сетива, защото е под въздействието на трите гун̣и на материалната природа. Тя не се въплъщава в тялото си по свой избор. С други думи, обусловената душа няма свободата да избира; тя е принудена да приеме точно определен вид тяло според кармата си. Но когато живото същество търпи последиците от действията си, идващи под формата на щастие и нещастие, причина за това щастие и нещастие е самото то, самата душа. Ако пожелае, душата може да промени обусловения си живот, пълен с двойствености, като избере да служи на Кр̣ш̣н̣а. Живото същество само е причина за своето страдание, но по същия начин то може да стане причина и за своето вечно щастие. Когато живото същество пожелае да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, вътрешната, духовната енергия на Бога му дава подходящо за тази цел тяло, а когато иска да доставя удоволствие на сетивата си, получава материално тяло. Така живото същество е свободно да избере духовно или материално тяло, но направи ли веднъж своя избор, то е длъжно да приеме своето тяло и да се наслаждава или да страда според последиците от избора си. Според философите ма̄я̄ва̄дӣ, когато приема тяло на свиня, живото същество се наслаждава на забавленията си. Но подобни представи са несъстоятелни, защото думата „забавление“ предполага доброволно участие в нещо, което ще ни достави удоволствие. Ето защо тези интерпретации са заблуждаващи. Когато човек против волята си е принуден да страда, не може да се говори за забавление. Забавленията на Бога и кармичните последици, които обусловеното живо същество е принудено да изстрадва, са явления от напълно различен порядък.

Връзката между материалната природа (пракр̣ти) и Върховния Бог е като връзката между съпругата и съпруга, а между нея и живите същества – като връзката между майката и децата. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че опложда майката природа, като влага в нея живите същества, нейните деца, след което те се проявяват в най-разнообразни форми на живот. Богът вече обясни връзката на живите същества с материалната природа. Сега Девахӯти иска да узнае каква е връзката между материалната природа и Върховния Бог. В тази строфа се казва, че следствие от тази връзка са проявеният и непроявеният материален свят. Непроявеният материален свят е фината махат-таттва, от която впоследствие възниква проявеното материално творение.

Във ведическите писания се казва, че Върховният Бог опложда съвкупната материална енергия с погледа си и после от нея се ражда всичко. Девета глава на Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че материалната природа действа под наблюдението на Бога (адхякш̣ен̣а), под неговото ръководство и по негова воля. Природата не действа сляпо. След като вече разбра положението, в което се намират обусловените души спрямо материалната природа, сега Девахӯти иска да узнае как материалната природа действа под ръководството на Върховния Бог и каква е връзката между тази природа и Бога. С други думи, Девахӯти иска да научи за качествата на Върховния Бог, проявени в отношенията му с материалната природа.

Връзката на живите същества с материята определено не е от същото естество, от каквото е връзката на Върховния Бог с материята, въпреки че ма̄я̄ва̄дӣте я обясняват именно по този начин. Когато се казва, че живите същества са в илюзия, ма̄я̄ва̄дӣте веднага причисляват към тях и Бога. Но тези интерпретации не са правилни. Богът никога не попада в илюзия. Това е разликата между схващанията на персоналистите и имперсоналистите. Девахӯти е достатъчно интелигентна жена, за да разбере, че живите същества не са на равнището на Върховния Бог. Тъй като са безкрайно малки, те попадат под влиянието на материалната природа, която ги обуславя и заблуждава, но това не означава, че Върховният Бог също е обусловен или в заблуда. Разликата между обусловената душа и Бога се състои в това, че Богът винаги е Бог, господар на материалната природа, и затова не е подчинен на властта ѝ. Той не е подчинен нито на духовната, нито на материалната природа. Той самият е върховният повелител и не може да се сравнява с обикновените живи същества, управлявани от законите на материалната природа.

В тази строфа са употребени думите сат и асат. Космическото проявление е асат, несъществуващо, докато материалната енергия на Върховния Бог е сат, т.е. вечносъществуваща. Като енергия на Бога, материалната природа във фината си форма съществува вечно, но само понякога проявява тази несъществуваща или временно съществуваща природа, космоса. Можем да направим аналогия с майката и бащата – те съществуват и майката понякога ражда деца. По същия начин материалният космос, който произлиза от непроявената материална природа на Върховния Бог, периодично се явява и отново изчезва. Но материалната природа сама по себе си остава да съществува вечно, а Богът е върховната причина както на финото, така и на грубото проявление на материалния свят.

Тук Богът се спира върху финото състояние на материалната природа, наречено прадха̄на, и го анализира. За разлика от пракр̣ти, прадха̄на е недиференцираната съвкупност от всички материални елементи във фина форма. Но въпреки че тези елементи са в недиференцирано състояние, човек може да разбере, че те всичките се намират в прадха̄на. Когато в резултат от взаимодействието между трите гун̣и на материалната природа съвкупността от материални елементи премине в проявено състояние, тя започва да се нарича пракр̣ти. Имперсоналистите твърдят, че Брахман е лишен от многообразие и е недиференциран. Някой може да предположи, че в такъв случай прадха̄на е равнището Брахман. В действителност обаче не е така. Прадха̄на не е Брахман, защото в Брахман не съществуват гун̣ите на материалната природа. Може да се възрази, че махат-таттва също се различава от прадха̄на, защото в махат-таттва материалните елементи са в проявено състояние. Истинското определение за същността на прадха̄на е дадено в настоящата строфа: когато причината и следствието още не са проявени докрай (авякта), елементите на махат-таттва не влизат във взаимодействие и това състояние на материалната природа се нарича прадха̄на. Прадха̄на не е елементът време, защото времето предполага действия и противодействия, сътворение и унищожение. Тя не е и джӣва, междинната енергия, състояща се от живите същества, или обусловените и отъждествяващи се с материята живи същества, защото отъждествяванията на живите същества не са вечни. В настоящата строфа е използвано определението нитя, което посочва, че прадха̄на е вечна. И така, прадха̄на се нарича състоянието на материалната природа непосредствено преди прехода ѝ в проявено състояние.

Според Бхагавад-гӣта̄ съвкупността от двайсет и четирите елемента, изброени в тази строфа, се нарича йонир махад-брахма. При оплождането на материалната природа съвкупността от живи същества влиза в тази йонир махад-брахма, в резултат на което живите същества се раждат в различни форми, като се започне от Брахма̄ и се стигне до малката мравка. В Шрӣмад Бха̄гаватам и в други ведически произведения съвкупността от двайсет и четирите елемента, прахда̄на, е наричана също и йонир махад-брахма. Тя поражда всички живи същества и поддържа съществуването им.

Четирите вътрешни, или фини сетива, изброени тук, се отличават с различни особености. Когато чистото съзнание се замърси от материята и започне да се отъждествява с тялото, се казва, че живото същество е под влиянието на лъжливото его. Съзнанието е функция на душата, затова зад съзнанието винаги се крие душа. Замърсеното от материята съзнание се нарича ахан̇ка̄ра.

Ведическите текстове утвърждават, че не съществува нищо друго, освен Брахман. Сарвам̇ кхалв идам̇ брахма (Чха̄ндогя Упаниш̣ад, 3.14.1). Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а също се казва, че всичко, което виждаме, е парася брахман̣ах̣ шактих̣ – всичко е експанзия от енергията на Върховната Абсолютна Истина, Брахман. Когато Брахман се свърже с трите качества добро, страст и невежество, възниква материалното проявление, което се състои от двайсет и пет елемента и понякога се нарича сагун̣а Брахман. В ниргун̣а Брахман, в духовния свят, няма материални замърсявания, т.е. там липсват трите гун̣и добро, страст и невежество. Там цари чистото, непримесено с нищо добро. Философската система са̄н̇кхя обяснява, че сагун̣а Брахман се състои от двайсет и пет елемента, в които влиза и факторът време (минало, настояще и бъдеще).

Страхът от смъртта се дължи на лъжливото его на живото същество, което го кара да се отъждествява с материалното тяло. Всеки се бои от смъртта. В действителност душата е безсмъртна, но когато живото същество започне да се отъждествява с тялото, у него възниква страхът от смъртта. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37) се казва: бхаям̇ двитӣя̄бхинивеш̣атах̣ ся̄т. Думата двитӣя се отнася до материята, която произтича от духа. Тъй като е породена от него, тя е вторично проявление на духа. Както изброените по-горе материални елементи са творение на Върховния Бог, или Върховния Дух, така тялото е продукт на душата. Затова материалното тяло се нарича двитӣя, „второ“. Всеки, който се е съсредоточил върху този вторичен елемент, върху вторичното проявление на духа, се страхува от смъртта. А когато човек е напълно убеден, че е различен от тялото, той не се бои от смъртта, защото душата никога не умира.

Ако душата извършва духовните дейности на преданото служене, тя се издига над равнището на раждането и смъртта. Нейно следващо състояние е пълното духовно освобождение от материалното тяло. Страхът от смъртта е резултат от действието на ка̄ла, или фактора време, който олицетворява властта на Върховната Божествена Личност. С други думи, времето е силата, която унищожава всичко. Всичко създадено е обречено на унищожение и тази функция се изпълнява от времето. Времето е представител на Бога и ни напомня, че трябва да се предадем на Върховния. В образа на времето Богът говори на всяка обусловена душа. В Бхагавад-гӣта̄ Той казва, че който му се отдаде, повече няма да се ражда и да умира. Затова трябва да гледаме на фактора време като на Върховната Божествена Личност, изправила се пред нас. Следващата строфа дава още обяснения по този въпрос.

Тук Бог Капила обяснява непроявеното състояние на материалната природа, прадха̄на. Той казва, че когато с погледа си Върховната Божествена Личност приведе в действие непроявената материална природа, тя започва да се проявява в многообразие от форми. До този момент материалната природа се намира в неутрално състояние и трите ѝ гун̣и не си взаимодействат помежду си. С други думи, без намесата на Върховната Божествена Личност материалната природа не може да създаде нищо. Това е обяснено много добре в Бхагавад-гӣта̄. Върховната Божествена Личност е причината на всички творения на материалната природа. Без взаимодействието с Бога материалната природа не е в състояние да създаде нищо.

Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та е даден един много подходящ пример. Въпреки че израстъците по шията на козата приличат на виме, те не дават мляко. По подобен начин на учения-материалист му се струва, че материалната природа действа по удивителни начини, ала в действителност тя не е в състояние да действа самостоятелно, без намесата на движеща сила, каквато се явява времето, представител на Върховната Божествена Личност. Когато времето приведе инертната материална природа в действие, тя започва да създава многообразните проявления. В крайна сметка първопричина на творението е Върховната Божествена Личност, се казва в тази строфа. Както жената не може да роди деца, ако не е оплодена от мъжа, така материалната природа не може да създаде нищо, докато не бъде оплодена от Върховната Божествена Личност в образа на фактора време.

Тук се казва, че Върховната Божествена Личност пребивава в сърцето на живото същество в образа на Свръхдуша. За това се говори и в Бхагавад-гӣта̄: Свръхдушата се намира до индивидуалната душа в ролята на свидетел. Същото се потвърждава и на други места във ведическата литература: на дървото на тялото седят две птици – едната кълве плодовете му, а другата наблюдава нейните действия. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) тази пуруш̣а, или Парама̄тма̄, която живее в тялото на индивидуалната душа, е наречена упадраш̣т̣а̄, свидетел, и ануманта̄, позволител (този, който санкционира действията на индивидуалната душа). Обусловената душа получава от външната енергия на Върховния Бог определено тяло, в което се наслаждава и страда. Но върховното живо същество, Парама̄тма̄, се различава от обусловената душа. В Бхагавад-гӣта̄ то е наречено махешвара, Върховен Бог. То е Парама̄тма̄, а не джӣва̄тма̄. Парама̄тма̄ е Свръхдушата, която стои до обусловената душа и санкционира действията ѝ. Обусловената душа идва в материалния свят, за да господства над материалната природа. Но тъй като живото същество не може да направи нищо без разрешението на Върховния Бог, Богът винаги живее заедно с джӣвата, индивидуалната душа, като наблюдател и съдник. Освен това Той е бхокта̄ – Той снабдява обусловената душа с всичко необходимо и поддържа съществуването ѝ.

По природа живите същества са неотделими частици от Върховната Божествена Личност и затова Богът се отнася към тях с огромна любов. За съжаление, когато е заблудено от външната енергия, живото същество забравя вечните си взаимоотношения с Бога, но щом осъзнае естествената си позиция, то постига освобождение. Нищожната независимост на обусловеното същество намира израз в това, че то заема междинно положение. Ако иска, живото същество може да забрави Върховната Божествена Личност и да дойде в материалния свят, където, подтиквано от лъжливото его, ще се опитва да господства над материалната природа, а ако иска, може да се обърне към Бога и да му служи. Индивидуалното живо същество притежава тази свобода да избира. Когато обърне лице към Бога, обусловеното му съществуване свършва и то постига целта на живота, а когато злоупотребява с независимостта си, попада в материалния свят. Но Богът е толкова милостив, че в образа си на Свръхдуша винаги стои до обусловената душа. Той не прави това, за да изпитва наслажденията и страданията на материалното тяло. Той стои до джӣвата само за да наблюдава и санкционира постъпките ѝ, така че тя да получи всички резултати от дейностите си – и добрите, и лошите.

Извън тялото на обусловената душа Върховната Божествена Личност се намира под формата на фактора време. Според философската система са̄н̇кхя материалният свят се състои от двайсет и пет елемента. Двайсет и четирите вече бяха описани, а двайсет и петият елемент е факторът време. Някои вещи философи включват към тези елементи и Свръхдушата, като я смятат за двайсет и шести елемент.

Оплождането на материалната природа е описано в Бхагавад-гӣта̄ (14.3). Основа на материалната природа е махат-таттва, източникът на цялото многообразие от видове и форми. Върховната Божествена Личност опложда тази част от материалната природа, която се нарича прадха̄на и Брахман, и тогава тя ражда различните видове живи същества. Във връзка с това материалната природа понякога се нарича Брахман, защото е изкривено отражение на духовната природа.

Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано, че живите същества имат духовна природа. Енергията на Върховния Бог е духовна и въпреки че живите същества се наричат междинна енергия, те също са духовни. Ако не бяха духовни, описанието на оплождането на материалната природа от Върховния Бог би било лишено от смисъл. Върховната Божествена Личност не влага семето си в нещо, което не е духовно, а тук е казано, че Върховната Личност влага семето си в материалната природа. Това означава, че живите същества са духовни по природа. След оплождането материалната природа ражда всички видове живи същества в многообразните им форми, като се започне от най-великото, Брахма̄, и се стигне до нищожната мравка. В Бхагавад-гӣта̄ (14.4) материалната природа е наречена сарва-йониш̣у. Това означава, че тя е майка на всички проявени форми на живот – полубогове, хора, животни и птици, – а Върховната Божествена Личност е бащата, който дава семето. Известно е, че бащата дава живот на детето, а майката му дава тяло. Но въпреки че бащата дава семето на живота, тялото се развива в утробата на майката. По подобен начин при оплождането Богът влага духовните живи същества в лоното на материалната природа, а телата, които материалната природа им дава, се проявяват под формата на различните видове живот. Тази строфа опровергава теорията, че животът възниква от взаимодействието между двайсет и четирите материални елемента. Жизнената сила произлиза от самата Върховна Божествена Личност и е напълно духовна. Затова учените никога няма да могат да създадат живот, независимо какъв прогрес достига материалната наука. Жизнената сила идва от духовния свят и няма нищо общо с взаимодействието на материалните елементи.

Тъй като Богът, Върховната Личност, всеблажен и изпълнен със знание, съществува вечно, различните му енергии също са вечни в латентното си състояние. Затова когато махат-таттва била сътворена, тя проявила материалното его и погълнала мрака, който покривал материалния космос по време на унищожението. Това може да се обясни със следния пример. Нощем, когато е покрит от мрака, човек е бездеен, но сутрин, когато се събуди, покривалото на нощта и забравата на съня изчезват. По същия начин когато махат-таттва се появи след нощта на унищожението, тя излъчва сиянието, което е необходимо, за да се разкрие многообразието на материалния свят.

Проявлението ва̄судева, т.е. състоянието на осъзнаване на Върховната Божествена Личност, се нарича чисто добро, или шуддха-саттва. В шуддха-саттва няма примеси от другите качества – страст и невежество. Във ведическите произведения се говори, че Богът се проявява под формата на четири Божествени Личности – Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. Тези четири експанзии се появяват при описаното тук възраждане на махат-таттва. Богът, който се намира у всяко живо същество под формата на Свръхдуша, най-напред се проявява като Ва̄судева.

Равнището ва̄судева е освободено от материални желания и е състоянието, в което човек може да разбере Върховната Божествена Личност, наречена в Бхагавад-гӣта̄ адбхута. Това е още един аспект на махат-таттва. Аспектът ва̄судева се нарича още и Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото в него няма никакви примеси от материална страст и невежество. Ясното състояние на съзнанието помага на човек да разбере Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ равнището ва̄судева е описано с думата кш̣етра-гя, която се отнася до познавача на полето на дейността и до Всезнаещия. Живото същество, което се намира в даден вид тяло, познава това тяло, но Всезнаещият Ва̄судева познава не само едно тяло, но полето на дейността във всички многообразни материални тела. За да може да постигне чисто съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва да обожава Ва̄судева. Ва̄судева се нарича тази форма на Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у, в която Той не е придружаван от вътрешната си енергия. Когато е съпровождан от вътрешната си енергия, Кр̣ш̣н̣а се нарича Два̄рака̄дхӣша. За да постигне ясно съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва да обожава Ва̄судева. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след много, много раждания човек се отдава на Ва̄судева и такава велика душа се среща много рядко.

За да може да се освободи от лъжливото его, човек трябва да обожава Сан̇карш̣ан̣а. Сан̇карш̣ан̣а е обожаван и чрез посредничеството на Шива – змиите, които обвиват тялото на Шива, са символ на Сан̇карш̣ан̣а, а самият Шива постоянно медитира върху Сан̇карш̣ан̣а. Този, който обожава Шива като предан на Сан̇карш̣ан̣а, може да се освободи от лъжливото материално его. Ако човек иска да се избави от безпокойствата, причинявани от ума, трябва да обожава Анируддха. За постигането на тази цел Ведите препоръчват да се обожава и Луната. А за да укрепи интелигентността си, човек трябва да обожава Прадюмна, който може да се постигне чрез обожаването на Брахма̄. Всичко това е обяснено във ведическата литература.

Чистото съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание, съществува в самото начало на сътворението; тогава съзнанието все още е незамърсено. И колкото повече живото същество се замърсява от контакта с материята, толкова по-мътно става съзнанието му. Живото същество, което има чисто съзнание, може да възприеме едва доловимото отражение на Върховната Божествена Личност. Както в чистата, спокойна, неразмътена вода всичко се вижда много ясно, така с чисто съзнание, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек може да види нещата такива, каквито са. Той може да види и отражението на Върховната Божествена Личност, и собствената си същност. Това състояние на съзнанието е много блажено, прозрачно и спокойно. И така, в началото на сътворението съзнанието е чисто.

В началото на творението от ясното, чисто състояние на съзнанието, Кр̣ш̣н̣а съзнание, се появява първият материално замърсен елемент. Той се нарича лъжливо его, т.е. отъждествяване на аза с тялото. В естественото си състояние живото същество се намира в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но поради междинното си положение то притежава независимост и тя му позволява да забрави Кр̣ш̣н̣а. Първоначално всяко живо същество притежава чисто Кр̣ш̣н̣а съзнание, но когато злоупотреби с междинната си независимост, то получава възможност да забрави Кр̣ш̣н̣а. В това можем да се убедим на практика – има много примери за хора, които действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание, но изведнъж най-неочаквано се променят. Затова в Упаниш̣адите се казва, че пътят на духовното осъзнаване е като острие на бръснач. Този пример е много сполучлив. С острия бръснач човек може да се обръсне, но ако отклони вниманието си дори за миг, и едно погрешно движение ще бъде достатъчно, за да се пореже.

Човек трябва не само да се издигне до равнището на чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание, но и да е много внимателен, когато го достигне. И най-малкото невнимание или небрежност могат да го доведат до падение. Причина за падението е лъжливото его. То се ражда от чистото съзнание, когато живото същество злоупотреби с независимостта си. Няма смисъл да разсъждаваме защо от чистото съзнание се появява лъжливото его. В действителност това може да се случи във всеки един момент, затова човек трябва да е много внимателен. Лъжливото его стои в основата на всички материални дейности, които се извършват в гун̣ите на материалната природа. Веднага щом се отклони от чистото Кр̣ш̣н̣а съзнание, живото същество се заплита в мрежите на материалните реакции. Причина за затъването в материализма е материалният ум, от който пък на свой ред се появяват сетивата и материалните органи.

Ахан̇ка̄ра, или лъжливото его, се трансформира в полубоговете, които управляват материалната вселена. Като инструмент лъжливото его се проявява под формата на различните сетива и сетивни органи; съединявайки се помежду си, полубоговете и сетивата създават материалните обекти. Докато живеем в материалния свят, ние създаваме множество неща и наричаме това прогрес на цивилизацията, но в действителност този прогрес е само проявление на лъжливото его. Всички материални неща, които са обект на наслаждение, са продукт на лъжливото его. Затова човек трябва да престане изкуствено да увеличава потребността си от материални вещи. Един велик а̄ча̄ря, Нароттама да̄са Т̣ха̄кура, с болка казва, че когато се отклони от чистото съзнание на Ва̄судева, от Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек се заплита в мрежите на материалните дейности. Той казва следното: сат-сан̇га чха̄д̣и' каину асате вила̄са / те-ка̄ран̣е ла̄гила йе карма-бандха-пха̄н̇са – „Изпълнен с желание да се наслаждавам на тленния материален свят, аз се разделих с чистото съзнание и сега стоя овързан в мрежите на действията и последиците им“.

Основните функции на ума са да приема и да отхвърля на основата на различните желания. Ние желаем това, което носи наслаждение на сетивата ни, и отхвърляме всичко, което препятства сетивното ни наслаждение. Материалният ум е неустойчив, ала ако се ангажира в дейностите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той също може да бъде обуздан. В противен случай, когато е на материално равнище, той постоянно се мята в различни посоки и всичко, което приема и отхвърля, е асат, временно. Казва се, че човек, чийто ум не е съсредоточен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно се колебае и вечно приема или отхвърля. Той може да е много велик учен, но ако не се концентрира върху Кр̣ш̣н̣а съзнание, само ще приема и ще отхвърля и никога няма да може да съсредоточи ума си върху нищо.

Практикуването на йога предполага контрол върху ума, а повелител на ума е Анируддха. Казва се, че Анируддха има четири ръце, в които държи сударшана-чакра, раковина, боздуган и лотос. Виш̣н̣у има двайсет и четири различни форми, всяка от които е със свое име. Сред тези форми са Сан̇карш̣ан̣а, Анируддха, Прадюмна и Ва̄судева, които са описани подробно в Чайтаня чарита̄мр̣та. Там се казва, че Анируддха е обожаван от йогӣте. Медитацията върху пустотата е съвременна измислица, родена в плодовития ум на някой „мислител“. Истинската йогийска медитация, както е казано в настоящата строфа, трябва да бъде насочена към формата на Анируддха. Като медитира върху Анируддха, човек може да се освободи от безпокойствата на приемането и отхвърлянето. Този, чийто ум е съсредоточен върху Анируддха, постепенно осъзнава Бога и постига чистото състояние на Кр̣ш̣н̣а съзнание, което е крайната цел на йога.

Интелигентността е способността за преценка, с помощта на която човек разбира същността на обектите; интелигентността помага на сетивата да направят избор. Затова тя би трябвало да бъде господар на сетивата. Интелигентността става съвършена, когато човек се съсредоточи върху дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като използва интелигентността си правилно, човек извисява съзнанието си, докато накрая постигне и най-възвишеното съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Съмнението е една от най-важните функции на интелигентността – сляпата вяра не е признак за голяма интелигентност. Затова в тази строфа думата сам̇шая заслужава особено внимание: за да може да развие интелигентността си, в началото човек трябва да подлага всичко на съмнение. Но съмнението не е много благоприятно, когато се отнася до информация, получена от автентичен източник. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че съмнението в думите на авторитет е гибелно.

Патан̃джали в своята йога система казва: прама̄н̣а-випаряя-викалпа-нидра-смр̣тях̣. Единствено с помощта на интелигентността човек може да разбере истинската природа на нещата. Единствено чрез интелигентността той може да разбере дали е тялото, или не е. Изследването, дали нашата същност е духовна или материална, започва със съмнение. Когато човек е в състояние да подложи на анализ истинското си положение, той проумява, че отъждествяването с тялото е заблуда. Тази заблуда се нарича випаря̄са. А като разбере, че отъждествяването с тялото е заблуда, той може да придобие вярна представа за истинската си същност. Тук вярното схващане е наречено нишчаях̣, или „знание, потвърдено от практиката“. Човек може да постигне такова знание само когато разбере несъстоятелността на материалната концепция за живота. С помощта на експерименталното, доказаното на практика знание човек може да разбере, че не е тяло, а е чиста душа.

Смр̣ти означава „памет“, а сва̄па значи „сън“. Сънят също е нужен, защото поддържа интелигентността в добро работно състояние. Без сън мозъкът не може да функционира добре. В Бхагавад-гӣта̄ се подчертава, че хората, които са умерени в храненето, съня и останалите потребности на тялото, постигат целта на йога. Това са някои от аспектите на аналитичното изследване на интелигентността, представено в йога системата на Патан̃джали и във философската система са̄н̇кхя, която Капиладева излага в Шрӣмад Бха̄гаватам.

В предишните строфи бе обяснено, че умът възниква от егото в гун̣ата на доброто и функцията му е да приема или да отхвърля в зависимост от желанията на живото същество. А в тази строфа се казва, че интелигентността възниква от егото в гун̣ата на страстта. В това е разликата между ума и интелигентността – умът е породен от лъжливото его в гун̣ата на доброто, а интелигентността е породена от лъжливото его в гун̣ата на страстта. Желанието да се приемат едни неща, а други да се отхвърлят, е основната функция на ума. Тъй като умът е създаден от гун̣ата на доброто, ако го съсредоточим върху господаря му, Анируддха, можем да го променим и да го изпълним с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва, че ние винаги сме изпълнени с желания. Желанията не могат да бъдат спрени. Но ако ги насочим към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, ще постигнем съвършенството на живота. Когато живото същество започне да се стреми към господство над материалната природа, желанията му се замърсяват от материята. Затова преди всичко трябва да пречистим желанията си. В началото процесът на пречистване трябва да се извършва под ръководството на духовен учител, защото духовният учител знае как да превърне желанията на ученика в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Що се отнася до интелигентността, тук ясно е казано, че тя е създадена от егоизма в гун̣ата на страстта. В процеса на духовната практика човек се издига до равнището на гун̣ата на доброто, а като се отдаде на Върховната Божествена Личност, или като съсредоточи ума си върху Бога, той става велика личност, маха̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: са маха̄тма̄ судурлабхах̣ – „Такава велика душа се среща много рядко“.

От тази строфа става ясно, че и двата вида сетива – за придобиване на знание и за действие – са продукт на егоизма в гун̣ата на страстта. И тъй като органите на сетивата се нуждаят от енергия, за да действат и да придобиват знание, жизнената енергия, енергията на живота, също се създава от егоизма в гун̣ата на страстта. Затова виждаме, че хората, които са под влиянието на гун̣ата на страстта, много бързо постигат материално благополучие. Според Ведите, ако човек иска да подтикне някого към натрупване на материални богатства, той трябва да стимулира сексуалните му желания. Не е трудно да забележим, че хората, които са изпълнени със сексуални желания, в материално отношение процъфтяват, защото половият живот, или страстта, е двигател на материалния прогрес. Но хората, които се стремят към духовен напредък, трябва да се освободят напълно от гун̣ата на страстта и да се установят единствено в гун̣ата на доброто. Лесно е да се забележи, че хората, които са се посветили на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в материално отношение са бедни, но този, който наистина има очи, ще види кой е по-велик. Въпреки материалната си бедност човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е беден – истински бедняк е този, който изглежда много щастлив с материалното си богатство, но няма вкус към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Хората, които са заслепени с материално съзнание, проявяват необикновена изобретателност, когато трябва да създават нови материални удобства, но не са в състояние да разберат душата и духовния живот. Затова ако човек иска да напредва духовно, трябва да се върне на равнището на чистото желание – желанието за предано служене. Както се казва в На̄рада пан̃чара̄тра, отдаването на служене за Бога със сетива, пречистени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се нарича чиста преданост.

От тази строфа става ясно, че всички обекти на сетивното ни наслаждение са продукти на егоизма в гун̣ата на невежеството. Когато бъде задействан, егоизмът в гун̣ата на невежеството създава най-напред звука, който е фината форма на етера. Освен това във Веда̄нта сӯтра се казва, че звукът е източникът на всички материални обекти и че с негова помощ човек може да сложи край на материалното си съществуване. Ана̄вр̣ттих̣ шабда̄т означава „освобождение чрез звук“. Цялото материално проявление е започнало от звука и звукът може да сложи край на материалното ни робство, когато е надарен с определено могъщество. Звукът, който притежава силата да направи това, е трансценденталната вибрация Харе Кр̣ш̣н̣а. Съществуването ни в плена на материалния свят е започнало от материалния звук и сега трябва да пречистим този звук с помощта на духовното знание. В духовния свят също има звук. Когато се обърнем към този звук, започва духовният ни живот и ние получаваме всичко необходимо за духовния си напредък. Трябва много добре да разберем, че сътворяването на всички материални обекти за сетивно наслаждение е започнало от звука. По същия начин, ако пречистим звука, с негова помощ ще можем да удовлетворим и всичките си духовни потребности.

Тук е казано, че от звука е възникнал етерът, а от етера се е появил въздухът. Как етерното пространство възниква от звука, как въздухът се появява от пространството, а огънят – от въздуха, ще бъде обяснено по-нататък. Звукът е причината за пространството, а пространството е причината за шротрам, ухото. Ухото е първото сетиво за придобиване на знание. За да получим знание, било то материално или духовно, ние трябва да го възприемем слухово. Ето защо шротрам е толкова важно. Ведическото знание се нарича шрути, тъй като знанието трябва да се възприеме чрез слушане. Единствено като слуша, човек може да постигне както материално, така и духовно наслаждение.

В материалния свят просто като слушаме, ние създаваме много материални неща, за да се оградим с материални удобства. В действителност тези обекти вече съществуват, но с помощта на слушането ние ги трансформираме. Ако искаме да построим небостъргач, това не означава, че трябва да го създадем сами. Материалите за него – дърво, метал, пръст и пр. – вече съществуват в природата, но когато чуем как трябва да ги използваме, ние влизаме в определени отношения с вече създадените материални елементи. Съвременният икономически прогрес, който си поставя за цел създаването на материални блага, е резултат от слушането. По същия начин човек може да създаде благоприятно поле за духовни дейности, като слуша авторитети, които притежават духовно знание. Арджуна бил заклет материалист, който се ръководел от телесни представи за живота, и те му причинявали много страдания. Но благодарение на това че слушал, той станал духовна, осъзната за Кр̣ш̣н̣а личност. Слушането е изключително важен процес, а слухът произлиза от етера. Само като слушаме, можем да използваме по правилен начин това, което вече съществува. Принципът на слушането, който значи правилно използване на наличното, е приложим и към използването на духовните ресурси. Затова трябва да слушаме авторитетите, които притежават духовно знание.

От тази строфа става ясно, че слушането предполага наличието на говорител – без говорител не може да има слушане. Затова ведическото знание, известно като шрути, или „това, което се възприема чрез слуха“, се нарича още и апауруш̣а. Апауруш̣а означава „което не е произнесено от личност с материален произход“. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄. Веда, или звукът на Брахман, най-напред бил вложен в сърцето на Брахма̄, изначалния мъдрец (а̄ди-кавайе). Как той придобил знание? Придобиването на знание предполага наличието на говорител и процес на слушане. Но Брахма̄ бил първото сътворено същество. Тогава кой му е говорил? По това време нямало никого, кой тогава би могъл да му стане духовен учител и да му предаде знание? Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената, затова Върховната Божествена Личност, която се намира у всеки като Парама̄тма̄, вложила знанието в сърцето му. Ведическото знание било изречено от Върховния Бог, затова то е освободено от недостатъците, присъщи на материалното знание. Материалното знание е несъвършено. Ако слушаме обусловена душа, получаваме знание, което е пълно с недостатъци. Всяка материална и светска информация носи отпечатък от склонността към грешки, измама, изпадане в илюзия и несъвършенство на сетивата. Ведическото знание било предадено от Върховния Бог, който е трансцендентален към материалното творение, и затова е лишено от недостатъци. Ако получим това знание от Брахма̄ по веригата на ученическата последователност, ние получаваме съвършено знание.

Във всяка дума е заключен някакъв смисъл. Когато чуем думата „вода“, започваме да мислим за веществото „вода“. Думата „Бог“ също носи в себе си своя смисъл. Ако смисълът на думата „Бог“ ни бъде обяснен от самия Бог, тогава ще сме получили съвършено знание. Но ако се опитваме да разберем смисъла на думата „Бог“ на основата на собствените си разсъждения, знанието ни няма да е съвършено. Бхагавад-гӣта̄, която представлява наука за Бога, е била изречена от самия Бог. Тя е съвършено знание. Така наречените философи, които в опита си да установят природата на Бога се уповават единствено на силата на своя ум, никога няма да разберат Бога. Науката за Бога трябва да се приеме по веригата на ученическата последователност, започнала от Брахма̄, който бил първото същество и получил знание направо от Бога. Знанието за Бога можем да разберем, като слушаме Бхагавад-гӣта̄ от личност, принадлежаща към ученическата последователност.

Когато се говори за зрение, се предполага наличието на форма. Първият елемент, който сетивата ни възприемат, е пространството. То е първоначалната форма; от него произлизат всички останали форми. Следователно обектите на познанието и на сетивното възприятие започват от пространството.

Умът, сетивата и жизнената сила, или живото същество, притежават форма, въпреки че тя не може да бъде видяна с невъоръжено око. Финият първообраз на формата се намира в етерното пространство, а вътре в тялото тя се проявява във вид на кръвоносните съдове и циркулацията на жизнения въздух. Вън от нас съществуват невидимите форми на сетивните обекти. Създаването на невидимите сетивни обекти е външната функция на елемента етер, а циркулацията на жизнения въздух и на кръвта е вътрешната му функция. Съвременната наука потвърждава съществуването на фините форми в етера. Например телевизията позволява форми или заснети образи да се предават от едно място на друго, като се използва действието на елемента етер, или ефир. Всичко това е обяснено много добре в настоящата строфа. Тя е потенциална основа за огромна изследователска работа, защото обяснява как от етера възникват фините форми, какви са техните свойства и действия и как от фината форма се проявяват възприеманите от сетивата елементи – въздух, огън, вода и земя. Дейностите на ума, или психичните дейности мислене, чувстване и желаене, също протичат в етера. Освен това дадената строфа потвърждава една от постановките на Бхагавад-гӣта̄, а именно че състоянието на ума по време на смъртта е основата за следващия ни живот. При първа възможност менталното битие се преобразува в сетивно-осезаеми форми, веднага щом в резултат от замърсяването от фините елементи се образуват грубите.

С течение на времето фините форми се трансформират в груби и стават обекти на осезанието. Тази постепенна еволюция води и до възникване на обектите на осезанието и на сетивото осезание. Звукът е първият сетивен обект, от който се проявява материалното битие, от звуковото възприятие се образува осезанието, а от осезанието – зрението. Така протича постепенната еволюция на обектите на нашето възприятие.

Осезаемостта е доказателство за съществуването на форма. Всъщност при докосване обектите се проявяват по два начина: те са меки или твърди, студени или топли и т.н. Тази осезаваща функция на сетивото осезание е резултат от еволюцията на въздуха, който възниква от пространството, или етера.

Когато клоните на дърветата се люлеят или сухите листа се събират на купчини по земята, това е проява на действието на въздуха. По аналогичен начин единствено благодарение на действието на въздуха тялото ни може се движи. Нарушаването на въздушната циркулация в тялото води до редица заболявания. Парализите, нервните кризи, психичните болести и много други възникват заради неправилната циркулация на въздуха в тялото. Аюрведическата медицина лекува тези заболявания, като възстановява правилната циркулация на въздушните потоци в тялото. Ако човек от самото начало поддържа циркулацията на въздуха в тялото си в нормално състояние, той няма да става жертва на тези болести. От А̄юр веда и Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че много процеси в тялото и извън него се осъществяват благодарение на въздуха и когато циркулацията на въздуха се наруши, те също спират. Тук ясно е казано: нетр̣твам̇ дравя-шабдайох̣. Чувството ни за господство над действията също се дължи на действието на въздуха. Ако въздухът спре да циркулира, няма да можем да открием източника на звука. Когато някой ни вика, ние чуваме звука единствено благодарение на движението на въздуха; така можем да отидем до звука или до мястото, откъдето той идва. В тази строфа ясно е казано, че всичко това е резултат от движението на въздушните потоци. Способността да се различават миризми също се дължи на действието на въздуха.

Благодарение на съдбата, осезанието, взаимодействията на въздушните потоци и състоянието на ума, породено от етера, човек получава тяло, съответстващо на дейностите му в миналото. Както добре знаем, живото същество постоянно се преселва от една форма в друга. Формата му се променя в съответствие с неговата съдба и му се дава по разпореждане на висшия авторитет, който управлява взаимодействието на въздушните потоци и състоянието на ума. Формата е съчетание на различни видове сетивно възприятие, а предопределените от съдбата дейности са реализация на плановете, които възникват в ума под влиянието на въздушните потоци.

Всяка форма, която възприемаме, има свои размери и специфични особености. Качеството на даден обект се определя според приложението му. Но формата на звука е по-особена. Невидимите форми могат да се възприемат само чрез осезанието – това е особеното в тяхното възприемане. Видимите форми се опознават чрез анализ на състава им. Съставът на даден обект може да се определи по присъщото му действие. Например формата на солта се разпознава по соления вкус, а формата на захарта – по сладкия. Вкусовите усещания и качественият състав са основните критерии, по които се определя формата на даден обект.

Първите признаци на огъня са светлината и топлината, които се излъчват от него. Присъствието на огъня може да се почувства и в стомаха. Без огъня не можем да смелим храната, която изяждаме. Ако бъдем лишени от храносмилане, няма да изпитваме глад и жажда и няма да можем да ядем и да пием. Когато човек няма апетит и не изпитва жажда, това означава, че огънят в стомаха му не е достатъчно силен. Аюрведическата медицина лекува това заболяване, като възбужда елемента огън, агни-ма̄ндям. Тъй като огънят се усилва от жлъчката, лечението предвижда стимулиране на отделянето на жлъчка. С това предписанията на А̄юр веда потвърждават думите на Шрӣмад Бха̄гаватам. Способността на огъня да намалява силата на студа е известна всекиму – и най-силният студ винаги може да се прогони с помощта на огъня.

Тук се казва, че езикът е органът, с който се възприемат вкусовете. Тъй като вкусът възниква от водата, езикът винаги е влажен.

Гладът може да се потисне с вода. Ако човек, който е дал обет да пости, пие малко вода през определени интервали от време, изтощението, предизвикано от глада, веднага изчезва. Във Ведите също се казва: а̄помаях̣ пра̄н̣ах̣ – „Животът зависи от водата“. Всичко може да се намокри или навлажни с вода. Тестото се приготвя, като брашното се смеси с вода. Когато се смеси с вода, пръстта се превръща в кал. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че водата е елемент, който може да свързва помежду им други материални елементи. Ако искаме да построим къща, водата ще ни е нужна за приготвянето на тухли. А нагорещената повърхност можем да охладим просто като я полеем с вода. Огънят, водата и въздухът са елементите, които стоят в основата на цялото материално проявление, но от тях най-важният елемент е водата.

Смесени миризми често се усещат в храните, приготвени от различни продукти, например от зеленчуци, смесени с подправки и асафетида. Неприятните миризми обикновено се усещат в мръсните места, приятните миризми са присъщи на камфора, ментола и други подобни вещества, лукът и чесънът издават остра миризма, а куркумата и други кисели продукти имат кисел мирис. Първоначалният мирис е уханието на пръстта; когато се смеси с различни вещества, той придобива различни оттенъци и се проявява по различни начини.

В земята могат да се наблюдават всички останали елементи: етер, въздух, огън и вода. В тази строфа се споменава и една друга особеност на земята: от нея могат да се създават различни форми на Върховната Божествена Личност. Тези думи на Капила потвърждават, че Върховната Божествена Личност Брахман притежава безброй форми, които са описани в ша̄стрите. Чрез обработка на земята и нейните производни – камък, дърво, скъпоценни камъни – тези форми на Върховния Бог се проявяват пред очите ни. Когато формата на Бог Кр̣ш̣н̣а или Виш̣н̣у се явява пред нас във вид на статуя, направена от земя, тази форма не е плод на въображението. Земята придава на изображенията на Бога форми, които са описани в ша̄стрите.

Брахма сам̇хита̄ описва обителта на Бог Кр̣ш̣н̣а, многообразието на духовния свят и духовните форми на Бога, който свири на флейта. Всички тези форми са описани в ша̄стрите, а когато се проявят, създадени от земя, те стават обект на обожание. Тези форми не са плод на въображението, както твърдят философите ма̄я̄ва̄дӣ. Понякога думата бха̄вана се превежда неправилно като „въображение“. Но бха̄вана не значи въображение; бха̄вана предполага овеществяване, зримо въплъщение на описанията, дадени във ведическата литература. Земята е продукт на последната трансформация, която претърпяват живите същества и управляващите ги гун̣и на материалната природа.

Звукът е една от характеристиките на пространството (на етера) и освен това е обект, който се възприема от слуха. По същия начин допирът е характерна черта на въздуха и е обект на сетивото осезание.

Звукът е причина на пространството, пространството – на въздуха, въздухът – на огъня, огънят – на водата, а водата е причина на земята. В пространството се съдържа само звук, във въздуха има звук и осезание, в огъня – звук, осезание и форма, във водата – звук, осезание, форма и вкус, а в земята – звук, осезание, форма, вкус и мирис. Следователно земята съдържа в себе си всички качества, присъщи на останалите елементи. Тя съчетава в едно всички материални елементи. Земята притежава всичките пет качества на елементите, водата притежава четири от тях, огънят – три, въздухът – две, а пространството притежава само едно качество, звук.

След като описа възникването на причините, сега Капиладева започва да описва появяването на следствията. Когато причините още не били смесени, Богът, Върховната Личност, в образа си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у влязъл във всяка вселена. Той бил съпроводен от седемте основни елемента – петте груби материални елемента, съвкупната енергия (махат-таттва) и лъжливото его. Влизайки във вселената, Богът проникнал дори във всеки един от атомите на материалния свят. Това се потвърждава в Брахма сам̇хита̄ (5.35): ан̣д̣а̄нтара-стха-парама̄н̣у-чая̄нтара-стхам. Той е не само във вселената, но и във всеки атом. Той се намира в сърцето на всяко живо същество. Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, влязъл във всичко съществуващо.

Съединяването на материята чрез посредничеството на родителите по време на половия акт, чрез овулацията и секрецията, създава условия, в които душата може да влезе в материята, и по такъв начин от тази съединена материя постепенно се оформя пълноценно тяло. Същият принцип действа и при сътворяването на вселената: най-напред се появяват материалните елементи, после Богът влиза в тях и чак тогава материята се задвижва. Това е истинската причина на творението. Аналогични примери ще открием и в ежедневието. Можем да имаме глина, вода и огън, но тези елементи ще приемат формата на тухла само след като положим съответните усилия, за да ги съединим. Материята не може да приеме форма, докато не бъде докосната от жизнената енергия. По същия начин материалният свят не може да започне да се развива, докато не бъде приведен в действие от Върховния Бог в образа на вира̄т̣-пуруш̣а. Ясма̄д удатиш̣т̣хад асау вира̄т̣ – Богът задействал материята, в резултат от което се сътворил космосът и в него се проявила вселенската форма на Бога.

Нашата вселена, която виждаме като вселенско небе, осеяно с безброй планети, има формата на яйце. Както яйцето е покрито с черупка, така вселената е покрита от различни обвивки. Първата обвивка е от вода, следващата – от огън, след това от въздух, от етер и, накрая, последният слой, който обхваща и задържа всички останали, е прадха̄на. В яйцето на вселената се намира вселенската форма на Бога, вира̄т̣-пуруш̣а. Различните планетарни системи са частите на неговото тяло. Това вече бе обяснено във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Планетарните системи са различните части на вселенската форма на Бога. Тези, които не могат да обожават направо трансценденталната форма на Бога, трябва да мислят за неговата вселенска форма и да обожават нея. Най-низшата планетарна система, Па̄та̄ла, представя стъпалата на Върховния Бог, Земята е коремът му, а Брахмалока – най-висшата планетарна система, на която живее Брахма̄ – е главата на Бога.

Вира̄т̣-пуруш̣а се приема за една от инкарнациите на Бога. Изначалната форма на Бога е Кр̣ш̣н̣а, а̄ди-пуруш̣а, както утвърждава Брахма сам̇хита̄. Вира̄т̣-пуруш̣а също е пуруш̣а, но не е а̄ди-пуруш̣а. А̄ди-пуруш̣а е Кр̣ш̣н̣а. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а също е наречен а̄ди-пуруш̣а, изначалната личност. „Няма никой, който да е по-велик от мен“ – казва Кр̣ш̣н̣а. Богът има безброй експанзии и те всички са пуруш̣и, или наслаждаващи се, но нито вира̄т̣-пуруш̣а, нито пуруш̣а-авата̄рите – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, – нито някоя от останалите многобройни експанзии не е изначалната личност. Във всяка вселена има Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, вира̄т̣-пуруш̣а и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. В тази строфа е описано появяването на вира̄т̣-пуруш̣а. Хората, които нямат много ясна представа за Върховната Божествена Личност, могат да мислят за вселенската форма на Бога – това препоръчва Бха̄гаватам.

В тази строфа се дават сведения и за размерите на вселената. Външната ѝ обвивка се състои от няколко слоя – вода, въздух, огън, етер, его и махат-таттва – и всеки слой е десет пъти по-дебел от предходния. Никой, дори и един учен не може да определи размерите на пространството вътре във вселената, а отвън вселената е покрита от седем обвивки, всяка от които е десет пъти по-дебела от предходната. Обвивката от вода е десет пъти по-голяма от диаметъра на вселената, обвивката от огън е десет пъти по-дебела от водната обвивка, а обвивката от въздух е десет пъти по-дебела от огнената. Тези размери са необозрими за нищожния човешки мозък.

В тази строфа е казано също, че това е описанието само на едно вселенско яйце. А вселените са безброй и някои от тях са много, много пъти по-големи от нашата. Всъщност нашата вселена се смята за най-малката, затова на нейния господар, Брахма̄, са му нужни само четири глави, за да я управлява. В другите вселени, които са много по-големи от нашата, Брахма̄ има много повече глави. В Чайтаня чарита̄мр̣та се разказва как един ден, по молба на нашия малък Брахма̄, Бог Кр̣ш̣н̣а повикал всички останали Брахми и когато видял колко огромни са те, нашият Брахма̄ застинал от изумление. Такова е необозримото могъщество на Върховния Бог. Никой не може да измери Бога, колкото и да размишлява или да се опитва да си представя, че е станал Бог. Подобни опити са само признак на безумие.

Заедно с речта се появил огънят, а заедно с ноздрите се появили обонянието, жизненият въздух и дишането.

Тук е описано появяването на различните части от вселенското тяло на Бога, както и на полубоговете, които ги управляват. Подобно на начина, по който в майчината утроба постепенно се оформят различните органи на детското тяло, във вселенската утроба се образуват различните части на вселенската форма на Бога. Най-напред се появяват сетивата, а заедно с тях – и божествата, които ги управляват. В тази строфа на Шрӣмад Бха̄гаватам, а също и в Брахма сам̇хита̄ се казва, че Слънцето се е появило след като са се образували очите на вселенската форма на Бога. Слънцето е зависимо от вселенската форма. В Брахма сам̇хита̄ се казва още, че то е окото на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Яч-чакш̣ур еш̣а савита̄. Савита̄ значи „Слънцето“. То е окото на Върховната Божествена Личност. Всъщност всичко се сътворява от вселенското тяло на Върховния Бог. Материалната природа само доставя необходимите материали. Сътворението се осъществява от Върховния Бог, както се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (9.10): мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „Под моето ръководство материалната природа създава всички движещи се и неподвижни обекти в космическото творение“.

Кожата е мястото, в което пребивава осезанието. Полубоговете, управляващи растежа на билките и тревите, са божествата, управляващи осезанието.

От тази строфа става ясно, че способността да се изхвърля семе е причината за смъртта. Затова йогӣте и трансценденталистите, които искат да увеличат продължителността на живота си, доброволно се въздържат от изхвърляне на семе. Колкото повече човек пази семето си, толкова повече се освобождава от проблема за смъртта. Има много йогӣ, които по този начин доживяват до триста или дори до седемстотин години. В Бха̄гаватам ясно е казано, че изхвърлянето на семе е причината за ужасяващата смърт. Колкото повече човек се отдава на полови наслаждения, толкова повече е застрашен от преждевременна смърт.

Божеството, което управлява ръцете, е Индра, а божеството, отговарящо за движенията, е Върховната Божествена Личност, Виш̣н̣у. Виш̣н̣у се появил, когато били създадени краката на вира̄т̣-пуруш̣а.

Кръвоносните съдове са сравнени с реки; когато се появили вените на вселенската форма, на многобройните планети във вселената потекли реките. Божеството на реките отговаря и за нервната система на живите същества. На хората, които страдат от нервни заболявания, аюрведическата медицина препоръчва да се потапят в течащи речни води.

Океанът е управляващото божество на корема, в който възниква чувството за глад и жажда. Когато тези функции на тялото са нарушени, аюрведическата медицина препоръчва човек да се къпе в океана.

Луната се появила веднага след сътворяването на ума и това показва, че тя е божеството, което го управлява. По същия начин Брахма̄, който се появил след интелигентността, е божеството, управляващо интелигентността, а Шива, който бил създаден след лъжливото его, е божеството, управляващо лъжливото его. От това следва, че полубогът на луната е в гун̣ата на доброто, Брахма̄ е в гун̣ата на страстта, а Шива е в гун̣ата на невежеството. Появяването на съзнанието след появяването на лъжливото его показва, че материалното съзнание още от самото начало е в гун̣ата на невежеството и затова човек трябва да се пречисти, като пречисти съзнанието си. Процесът за пречистване на съзнанието се нарича Кр̣ш̣н̣а съзнание. Когато съзнанието се пречисти, изчезва лъжливото его. Лъжливо его, или лъжливо самоотъждествяване, се нарича отъждествяването на аза с тялото. За това говори Бог Чайтаня в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака. Той казва, че когато човек повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, първо се изчиства съзнанието, или огледалото на ума, а когато се пречисти съзнанието, угасва пожарът на материалното съществуване. Този пожар е причинен от лъжливото его и щом се освободи от лъжливото его, човек може да разбере истинската си същност. Само тогава той постига истинско освобождение от плена на ма̄я̄. Когато човек се изтръгне от плена на лъжливото его, се пречиства и интелигентността му, затова умът му постоянно остава съсредоточен върху лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност.

Върховната Божествена Личност в образа на Гаурачандра, което значи „чиста трансцендентална луна“, се появила в ден на пълнолуние. Материалната луна е покрита с петна, но по трансценденталната луна, Гаурачандра, няма нито едно петънце. За да може да съсредоточи пречистения си ум върху служенето за Върховния Бог, човек трябва да обожава чистата луна, Гаурачандра. Хората, които са обзети от материални страсти, т.е. тези, които искат да използват интелигентността си за постигане на материално благополучие, в най-честия случай обожават Брахма̄, а онези, които са в пълно невежество и се отъждествяват с тялото си, обожават Шива. Материалистите, подобни на Хиран̣якашипу и Ра̄ван̣а, обожават Брахма̄ и Шива, но Прахла̄да и другите предани, които отдават служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, обожават Върховния Бог, Божествената Личност.

За да събудим управляващото Божество, което спи вътре в сърцето ни, трябва да променим дейността на сетивата си, която е съсредоточена върху външните обекти, и да я насочим навътре. В следващите строфи ще бъде описано много подробно как трябва да действат сетивата ни, за да се събуди вира̄т̣-пуруш̣а.

В тези строфи подробно е изложена постановката на философията са̄н̇кхя, според която вира̄т̣-пуруш̣а, или вселенската форма на Върховната Божествена Личност, е изначалният източник на всички сетивни органи и управляващите ги божества. Отношенията между вира̄т̣-пуруш̣а и управляващите божества или живите същества са толкова сложни, че вира̄т̣-пуруш̣а не може да бъде разбудена просто като се използват сетивните органи, свързани със съответните божества. Човек не може да събуди вира̄т̣-пуруш̣а, т.е. не може да се свърже с Върховната Абсолютна Божествена Личност, чрез материални дейности. Той може да се свърже с Абсолюта само чрез предано служене и непривързаност към материалното.

Човек е в състояние да осъзнае Свръхдушата в себе си. Тя се намира вътре в тялото му, но същевременно е отделена от него, т.е. Тя е трансцендентална към тялото. Въпреки че се намира в същото тяло, в което и индивидуалната душа, Свръхдушата, за разлика от индивидуалната душа, не е привързана към него. Следователно с помощта на преданото служене човек трябва да се освободи от привързаността си към материалното тяло. Тук ясно е казано (бхактя̄), че човек трябва да отдава на Върховния предано служене. Във втора глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.7) се казва: ва̄судеве бхагавати бхакти йога прайоджитах̣. Когато човек служи на Ва̄судева, всепроникващия Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, със съвършено чиста преданост, той веднага се освобождава от привързаността към материалния свят. Целта на философията са̄н̇кхя е освобождението от материалните замърсявания, а за да постигне човек това, е достатъчно да отдава предано служене на Върховната Божествена Личност.

Когато престане да се стреми към материално благополучие, човек може изцяло да съсредоточи ума си върху Свръхдушата. Докато умът ни се отклонява към материални обекти, няма да можем да съсредоточим него и интелекта си върху Върховната Божествена Личност или върху частичното проявление на Бога, Свръхдушата. С други думи, човек не може да съсредоточи ума и енергията си върху Върховния, ако е привързан към материалния свят. Само когато се откъсне от материалния свят, той може да постигне трансцендентално знание за Абсолютната Истина. Този, който се отдава на материални, сетивни наслаждения, никога няма да разбере Абсолютната Истина. Същото се потвърждава и в Бхагавад-гӣта̄ (18.54). Този, който се е освободил от материалните замърсявания, е щастлив и може да влезе във владенията на преданото служене, което ще му донесе освобождение.

В Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че когато отдава предано служене, човек се чувства щастлив. Само в такова състояние на щастие той може да разбере науката за Бога, Кр̣ш̣н̣а съзнание; по друг начин това е невъзможно. Аналитичното изучаване на елементите на материалната природа и медитацията върху Свръхдушата са същността на философската система са̄н̇кхя. А съвършенството на са̄н̇кхя йога е преданото служене за Абсолютната Истина.