Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.31

В предишните строфи бе обяснено, че умът възниква от егото в гун̣ата на доброто и функцията му е да приема или да отхвърля в зависимост от желанията на живото същество. А в тази строфа се казва, че интелигентността възниква от егото в гун̣ата на страстта. В това е разликата между ума и интелигентността – умът е породен от лъжливото его в гун̣ата на доброто, а интелигентността е породена от лъжливото его в гун̣ата на страстта. Желанието да се приемат едни неща, а други да се отхвърлят, е основната функция на ума. Тъй като умът е създаден от гун̣ата на доброто, ако го съсредоточим върху господаря му, Анируддха, можем да го променим и да го изпълним с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва, че ние винаги сме изпълнени с желания. Желанията не могат да бъдат спрени. Но ако ги насочим към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, ще постигнем съвършенството на живота. Когато живото същество започне да се стреми към господство над материалната природа, желанията му се замърсяват от материята. Затова преди всичко трябва да пречистим желанията си. В началото процесът на пречистване трябва да се извършва под ръководството на духовен учител, защото духовният учител знае как да превърне желанията на ученика в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Що се отнася до интелигентността, тук ясно е казано, че тя е създадена от егоизма в гун̣ата на страстта. В процеса на духовната практика човек се издига до равнището на гун̣ата на доброто, а като се отдаде на Върховната Божествена Личност, или като съсредоточи ума си върху Бога, той става велика личност, маха̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ е казано: са маха̄тма̄ судурлабхах̣ – „Такава велика душа се среща много рядко“.

От тази строфа става ясно, че и двата вида сетива – за придобиване на знание и за действие – са продукт на егоизма в гун̣ата на страстта. И тъй като органите на сетивата се нуждаят от енергия, за да действат и да придобиват знание, жизнената енергия, енергията на живота, също се създава от егоизма в гун̣ата на страстта. Затова виждаме, че хората, които са под влиянието на гун̣ата на страстта, много бързо постигат материално благополучие. Според Ведите, ако човек иска да подтикне някого към натрупване на материални богатства, той трябва да стимулира сексуалните му желания. Не е трудно да забележим, че хората, които са изпълнени със сексуални желания, в материално отношение процъфтяват, защото половият живот, или страстта, е двигател на материалния прогрес. Но хората, които се стремят към духовен напредък, трябва да се освободят напълно от гун̣ата на страстта и да се установят единствено в гун̣ата на доброто. Лесно е да се забележи, че хората, които са се посветили на Кр̣ш̣н̣а съзнание, в материално отношение са бедни, но този, който наистина има очи, ще види кой е по-велик. Въпреки материалната си бедност човекът в Кр̣ш̣н̣а съзнание не е беден – истински бедняк е този, който изглежда много щастлив с материалното си богатство, но няма вкус към Кр̣ш̣н̣а съзнание. Хората, които са заслепени с материално съзнание, проявяват необикновена изобретателност, когато трябва да създават нови материални удобства, но не са в състояние да разберат душата и духовния живот. Затова ако човек иска да напредва духовно, трябва да се върне на равнището на чистото желание – желанието за предано служене. Както се казва в На̄рада пан̃чара̄тра, отдаването на служене за Бога със сетива, пречистени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се нарича чиста преданост.