Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.30

Съмнението е една от най-важните функции на интелигентността – сляпата вяра не е признак за голяма интелигентност. Затова в тази строфа думата сам̇шая заслужава особено внимание: за да може да развие интелигентността си, в началото човек трябва да подлага всичко на съмнение. Но съмнението не е много благоприятно, когато се отнася до информация, получена от автентичен източник. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че съмнението в думите на авторитет е гибелно.

Патан̃джали в своята йога система казва: прама̄н̣а-випаряя-викалпа-нидра-смр̣тях̣. Единствено с помощта на интелигентността човек може да разбере истинската природа на нещата. Единствено чрез интелигентността той може да разбере дали е тялото, или не е. Изследването, дали нашата същност е духовна или материална, започва със съмнение. Когато човек е в състояние да подложи на анализ истинското си положение, той проумява, че отъждествяването с тялото е заблуда. Тази заблуда се нарича випаря̄са. А като разбере, че отъждествяването с тялото е заблуда, той може да придобие вярна представа за истинската си същност. Тук вярното схващане е наречено нишчаях̣, или „знание, потвърдено от практиката“. Човек може да постигне такова знание само когато разбере несъстоятелността на материалната концепция за живота. С помощта на експерименталното, доказаното на практика знание човек може да разбере, че не е тяло, а е чиста душа.

Смр̣ти означава „памет“, а сва̄па значи „сън“. Сънят също е нужен, защото поддържа интелигентността в добро работно състояние. Без сън мозъкът не може да функционира добре. В Бхагавад-гӣта̄ се подчертава, че хората, които са умерени в храненето, съня и останалите потребности на тялото, постигат целта на йога. Това са някои от аспектите на аналитичното изследване на интелигентността, представено в йога системата на Патан̃джали и във философската система са̄н̇кхя, която Капиладева излага в Шрӣмад Бха̄гаватам.