Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.29
Деванагари
तैजसात्तु विकुर्वाणाद् बुद्धितत्त्वमभूत्सति ।
द्रव्यस्फुरणविज्ञानमिन्द्रियाणामनुग्रह: ॥ २९ ॥
द्रव्यस्फुरणविज्ञानमिन्द्रियाणामनुग्रह: ॥ २९ ॥
Стих
таиджаса̄т ту викурва̄н̣а̄д
буддхи-таттвам абхӯт сати
дравя-спхуран̣а-вигя̄нам
индрия̄н̣а̄м ануграхах̣
буддхи-таттвам абхӯт сати
дравя-спхуран̣а-вигя̄нам
индрия̄н̣а̄м ануграхах̣
Дума по дума
таиджаса̄т — от лъжливото его в страст; ту — тогава; викурва̄н̣а̄т — трансформирайки се; буддхи — интелигентност; таттвам — принцип; абхӯт — се породи; сати — о, добродетелна жено; дравя — обекти; спхуран̣а — попадащи в полезрението; вигя̄нам — установявайки; индрия̄н̣а̄м — на сетивата; ануграхах̣ — помагайки.
Превод
О, добродетелна жено, от трансформацията на лъжливото его в гун̣ата на страстта се поражда интелигентността. Функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му.
Пояснение
Интелигентността е способността за преценка, с помощта на която човек разбира същността на обектите; интелигентността помага на сетивата да направят избор. Затова тя би трябвало да бъде господар на сетивата. Интелигентността става съвършена, когато човек се съсредоточи върху дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като използва интелигентността си правилно, човек извисява съзнанието си, докато накрая постигне и най-възвишеното съзнание, Кр̣ш̣н̣а съзнание.