Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.52

Нашата вселена, която виждаме като вселенско небе, осеяно с безброй планети, има формата на яйце. Както яйцето е покрито с черупка, така вселената е покрита от различни обвивки. Първата обвивка е от вода, следващата – от огън, след това от въздух, от етер и, накрая, последният слой, който обхваща и задържа всички останали, е прадха̄на. В яйцето на вселената се намира вселенската форма на Бога, вира̄т̣-пуруш̣а. Различните планетарни системи са частите на неговото тяло. Това вече бе обяснено във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Планетарните системи са различните части на вселенската форма на Бога. Тези, които не могат да обожават направо трансценденталната форма на Бога, трябва да мислят за неговата вселенска форма и да обожават нея. Най-низшата планетарна система, Па̄та̄ла, представя стъпалата на Върховния Бог, Земята е коремът му, а Брахмалока – най-висшата планетарна система, на която живее Брахма̄ – е главата на Бога.

Вира̄т̣-пуруш̣а се приема за една от инкарнациите на Бога. Изначалната форма на Бога е Кр̣ш̣н̣а, а̄ди-пуруш̣а, както утвърждава Брахма сам̇хита̄. Вира̄т̣-пуруш̣а също е пуруш̣а, но не е а̄ди-пуруш̣а. А̄ди-пуруш̣а е Кр̣ш̣н̣а. Ӣшварах̣ парамах̣ кр̣ш̣н̣ах̣ сач-чид-а̄нанда-виграхах̣ / ана̄дир а̄дир говиндах̣. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а също е наречен а̄ди-пуруш̣а, изначалната личност. „Няма никой, който да е по-велик от мен“ – казва Кр̣ш̣н̣а. Богът има безброй експанзии и те всички са пуруш̣и, или наслаждаващи се, но нито вира̄т̣-пуруш̣а, нито пуруш̣а-авата̄рите – Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, – нито някоя от останалите многобройни експанзии не е изначалната личност. Във всяка вселена има Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, вира̄т̣-пуруш̣а и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. В тази строфа е описано появяването на вира̄т̣-пуруш̣а. Хората, които нямат много ясна представа за Върховната Божествена Личност, могат да мислят за вселенската форма на Бога – това препоръчва Бха̄гаватам.

В тази строфа се дават сведения и за размерите на вселената. Външната ѝ обвивка се състои от няколко слоя – вода, въздух, огън, етер, его и махат-таттва – и всеки слой е десет пъти по-дебел от предходния. Никой, дори и един учен не може да определи размерите на пространството вътре във вселената, а отвън вселената е покрита от седем обвивки, всяка от които е десет пъти по-дебела от предходната. Обвивката от вода е десет пъти по-голяма от диаметъра на вселената, обвивката от огън е десет пъти по-дебела от водната обвивка, а обвивката от въздух е десет пъти по-дебела от огнената. Тези размери са необозрими за нищожния човешки мозък.

В тази строфа е казано също, че това е описанието само на едно вселенско яйце. А вселените са безброй и някои от тях са много, много пъти по-големи от нашата. Всъщност нашата вселена се смята за най-малката, затова на нейния господар, Брахма̄, са му нужни само четири глави, за да я управлява. В другите вселени, които са много по-големи от нашата, Брахма̄ има много повече глави. В Чайтаня чарита̄мр̣та се разказва как един ден, по молба на нашия малък Брахма̄, Бог Кр̣ш̣н̣а повикал всички останали Брахми и когато видял колко огромни са те, нашият Брахма̄ застинал от изумление. Такова е необозримото могъщество на Върховния Бог. Никой не може да измери Бога, колкото и да размишлява или да се опитва да си представя, че е станал Бог. Подобни опити са само признак на безумие.