Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.7
Деванагари
तदस्य संसृतिर्बन्ध: पारतन्त्र्यं च तत्कृतम् ।
भवत्यकर्तुरीशस्य साक्षिणो निर्वृतात्मन: ॥ ७ ॥
भवत्यकर्तुरीशस्य साक्षिणो निर्वृतात्मन: ॥ ७ ॥
Стих
тад ася сам̇ср̣тир бандхах̣
па̄ра-тантрям̇ ча тат-кр̣там
бхаватй акартур ӣшася
са̄кш̣ин̣о нирвр̣та̄тманах̣
па̄ра-тантрям̇ ча тат-кр̣там
бхаватй акартур ӣшася
са̄кш̣ин̣о нирвр̣та̄тманах̣
Дума по дума
Превод
Материалното съзнание е причина за обусловения живот, в който материалната енергия налага условия на живото същество. Въпреки че душата е трансцендентална към материалните дейности и не се ангажира с тях, по този начин тя се оказва в плен на обусловеното съществуване.
Пояснение
Философът ма̄я̄ва̄дӣ, който не прави разлика между Върховния дух и индивидуалния дух, твърди, че обусловеното съществуване на живото същество е негова лӣла̄, забавление. Но думата „забавление“ предполага участие в дейностите на Бога. Ма̄я̄ва̄дӣте извращават смисъла на тази дума и твърдят, че дори ако живото същество е свиня, която се храни с изпражнения, то пак се наслаждава на „забавленията“ си. Подобни тълкувания са много опасни. В действителност Върховният Бог е повелител и вседържител на всички живи същества. Неговите забавления са трансцендентални към всички материални дейности. Те не могат да се принизят до равнището на обусловените дейности на живите същества. В обусловеното си съществуване живото същество е пленник в ръцете на материалната енергия и прави всичко, което тя му диктува. То не носи отговорност, то е просто наблюдател на действията си, но е принудено да действа по такъв начин, защото е забравило вечните си взаимоотношения с Кр̣ш̣н̣а. Затова в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че ма̄я̄, неговата материална енергия, е толкова могъща, че на практика е непреодолима. Но ако живото същество просто разбере, че естественото му положение е да служи на Кр̣ш̣н̣а, и се опита да действа в съответствие с този принцип, тогава колкото и да е обусловено, влиянието на ма̄я̄ незабавно отстъпва. Това ясно се казва в седма глава на Бхагавад-гӣта̄: Кр̣ш̣н̣а поема грижите за всеки, който, осъзнал своята безпомощност, му се отдаде, и по този начин го освобождава от плена на ма̄я̄, т.е. от обусловения живот.
В действителност душата е сач-чид-а̄нанда – вечна, изпълнена с блаженство и знание. Но попаднала в капана на ма̄я̄, тя е принудена отново и отново да се ражда, да умира, да боледува и да остарява. Човек трябва много сериозно да се заеме с лечението на болестта на материалното съществуване и да развие у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото по този начин лесно ще се избави от продължителното страдание. И така, казано накратко, страданието на обусловената душа се дължи на привързаността ѝ към материалната природа. За да се освободи от него, тя трябва да пренасочи тази привързаност от материята към Кр̣ш̣н̣а.