Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.8
Деванагари
कार्यकारणकर्तृत्वे कारणं प्रकृतिं विदु: ।
भोक्तृत्वे सुखदु:खानां पुरुषं प्रकृते: परम् ॥ ८ ॥
भोक्तृत्वे सुखदु:खानां पुरुषं प्रकृते: परम् ॥ ८ ॥
Стих
ка̄ря-ка̄ран̣а-картр̣тве
ка̄ран̣ам̇ пракр̣тим̇ видух̣
бхоктр̣тве сукха-дух̣кха̄на̄м̇
пуруш̣ам̇ пракр̣тех̣ парам
ка̄ран̣ам̇ пракр̣тим̇ видух̣
бхоктр̣тве сукха-дух̣кха̄на̄м̇
пуруш̣ам̇ пракр̣тех̣ парам
Дума по дума
ка̄ря — тялото; ка̄ран̣а — сетивата; картр̣тве — свързани с полубоговете; ка̄ран̣ам — причината; пракр̣тим — материалната природа; видух̣ — мъдрите разбират; бхоктр̣тве — свързани с възприятието; сукха — на щастие; дух̣кха̄на̄м — и на нещастие; пуруш̣ам — душата; пракр̣тех̣ — към материалната природа; парам — трансцендентална.
Превод
Причина за материалното тяло и за сетивата на обусловената душа, както и за полубоговете, управляващи сетивата, е материалната природа. Мъдрите хора разбират това. А причина за щастието и нещастието на душата, която по природа е трансцендентална, е самата душа.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че когато идва в материалния свят, Богът идва в личностната си форма чрез собствената си енергия а̄тма-ма̄я̄. Той не е принуден да се появява под влиянието на някоя по-висша енергия. Богът идва в материалния свят по собствена воля и затова слизането му тук може да се нарече негово забавление (лӣла̄). Но в тази строфа ясно е казано, че обусловената душа е принудена да приеме определен вид тяло и сетива, защото е под въздействието на трите гун̣и на материалната природа. Тя не се въплъщава в тялото си по свой избор. С други думи, обусловената душа няма свободата да избира; тя е принудена да приеме точно определен вид тяло според кармата си. Но когато живото същество търпи последиците от действията си, идващи под формата на щастие и нещастие, причина за това щастие и нещастие е самото то, самата душа. Ако пожелае, душата може да промени обусловения си живот, пълен с двойствености, като избере да служи на Кр̣ш̣н̣а. Живото същество само е причина за своето страдание, но по същия начин то може да стане причина и за своето вечно щастие. Когато живото същество пожелае да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание, вътрешната, духовната енергия на Бога му дава подходящо за тази цел тяло, а когато иска да доставя удоволствие на сетивата си, получава материално тяло. Така живото същество е свободно да избере духовно или материално тяло, но направи ли веднъж своя избор, то е длъжно да приеме своето тяло и да се наслаждава или да страда според последиците от избора си. Според философите ма̄я̄ва̄дӣ, когато приема тяло на свиня, живото същество се наслаждава на забавленията си. Но подобни представи са несъстоятелни, защото думата „забавление“ предполага доброволно участие в нещо, което ще ни достави удоволствие. Ето защо тези интерпретации са заблуждаващи. Когато човек против волята си е принуден да страда, не може да се говори за забавление. Забавленията на Бога и кармичните последици, които обусловеното живо същество е принудено да изстрадва, са явления от напълно различен порядък.