Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.6
Деванагари
एवं पराभिध्यानेन कर्तृत्वं प्रकृते: पुमान् ।
कर्मसु क्रियमाणेषु गुणैरात्मनि मन्यते ॥ ६ ॥
कर्मसु क्रियमाणेषु गुणैरात्मनि मन्यते ॥ ६ ॥
Стих
евам̇ пара̄бхидхя̄нена
картр̣твам̇ пракр̣тех̣ пума̄н
кармасу крияма̄н̣еш̣у
гун̣аир а̄тмани маняте
картр̣твам̇ пракр̣тех̣ пума̄н
кармасу крияма̄н̣еш̣у
гун̣аир а̄тмани маняте
Дума по дума
евам — по този начин; пара — друго; абхидхя̄нена — чрез отъждествяване; картр̣твам — извършване на дейности; пракр̣тех̣ — на материалната природа; пума̄н — живото същество; кармасу крияма̄н̣еш̣у — докато дейностите му се извършват; гун̣аих̣ — от трите гун̣и; а̄тмани — на себе си; маняте — то смята.
Превод
Забравило истинската си природа, трансценденталното живо същество приема материалната енергия за свое поле на действие и в заблудата си погрешно мисли, че самото то, живото същество, извършва дейностите.
Пояснение
Потъналото в забрава живо същество е като човек, който под влиянието на някаква болест е обезумял, или като някой, обладан от духове, който е изгубил контрол над себе си, но си мисли, че може да се владее. Под влиянието на материалната енергия обусловеното живо същество се просмуква с материално съзнание. В това състояние то си мисли, че всичко, което материалната енергия извършва, се върши от самото него. Всъщност в чистото си състояние на съществуване душата трябва да е със съзнание за Кр̣ш̣н̣а. Ако не действа с Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек действа с материално съзнание. Съзнанието не може да се унищожи, защото е атрибут на живото същество. Материалното съзнание просто трябва да се пречисти. Когато приеме Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, за свой господар и промени съзнанието си, като от материално съзнание го превърне в Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек постига освобождение.