Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.14
Деванагари
मनो बुद्धिरहङ्कारश्चित्तमित्यन्तरात्मकम् ।
चतुर्धा लक्ष्यते भेदो वृत्त्या लक्षणरूपया ॥ १४ ॥
चतुर्धा लक्ष्यते भेदो वृत्त्या लक्षणरूपया ॥ १४ ॥
Стих
мано буддхир ахан̇ка̄раш
читтам итй антар-а̄тмакам
чатурдха̄ лакш̣яте бхедо
вр̣ття̄ лакш̣ан̣а-рӯпая̄
читтам итй антар-а̄тмакам
чатурдха̄ лакш̣яте бхедо
вр̣ття̄ лакш̣ан̣а-рӯпая̄
Дума по дума
манах̣ — ум; буддхих̣ — интелигентност; ахан̇ка̄рах̣ — его; читтам — съзнание; ити — така; антах̣-а̄тмакам — вътрешни, фини сетива; чатух̣-дха̄ — имайки четири аспекта; лакш̣яте — се наблюдава; бхедах̣ — разликата; вр̣ття̄ — според функциите им; лакш̣ан̣а-рӯпая̄ — представляващи различни особености.
Превод
Вътрешните, фините сетива се проявяват в четири аспекта: под формата на ума, на интелигентността, на егото и на замърсеното съзнание. Между тях може да се направи разлика само въз основа на функциите им, защото всяко от тези сетива проявява различни особености.
Пояснение
Четирите вътрешни, или фини сетива, изброени тук, се отличават с различни особености. Когато чистото съзнание се замърси от материята и започне да се отъждествява с тялото, се казва, че живото същество е под влиянието на лъжливото его. Съзнанието е функция на душата, затова зад съзнанието винаги се крие душа. Замърсеното от материята съзнание се нарича ахан̇ка̄ра.