Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.57
Деванагари
रेतस्तस्मादाप आसन्निरभिद्यत वै गुदम् ।
गुदादपानोऽपानाच्च मृत्युर्लोकभयङ्कर: ॥ ५७ ॥
गुदादपानोऽपानाच्च मृत्युर्लोकभयङ्कर: ॥ ५७ ॥
Стих
ретас тасма̄д а̄па а̄сан
нирабхидята ваи гудам
гуда̄д апа̄но 'па̄на̄ч ча
мр̣тюр лока-бхаян̇карах̣
нирабхидята ваи гудам
гуда̄д апа̄но 'па̄на̄ч ча
мр̣тюр лока-бхаян̇карах̣
Дума по дума
Превод
След това се появи семето (способността за създаване на потомство) и полубогът, който управлява водите. После се появиха анусът, отходните органи и полубогът на смъртта, от когото се бои цялата вселена.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че способността да се изхвърля семе е причината за смъртта. Затова йогӣте и трансценденталистите, които искат да увеличат продължителността на живота си, доброволно се въздържат от изхвърляне на семе. Колкото повече човек пази семето си, толкова повече се освобождава от проблема за смъртта. Има много йогӣ, които по този начин доживяват до триста или дори до седемстотин години. В Бха̄гаватам ясно е казано, че изхвърлянето на семе е причината за ужасяващата смърт. Колкото повече човек се отдава на полови наслаждения, толкова повече е застрашен от преждевременна смърт.