Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.17
Деванагари
प्रकृतेर्गुणसाम्यस्य निर्विशेषस्य मानवि ।
चेष्टा यत: स भगवान्काल इत्युपलक्षित: ॥ १७ ॥
चेष्टा यत: स भगवान्काल इत्युपलक्षित: ॥ १७ ॥
Стих
пракр̣тер гун̣а-са̄мяся
нирвишеш̣ася ма̄нави
чеш̣т̣а̄ ятах̣ са бхагава̄н
ка̄ла итй упалакш̣итах̣
нирвишеш̣ася ма̄нави
чеш̣т̣а̄ ятах̣ са бхагава̄н
ка̄ла итй упалакш̣итах̣
Дума по дума
пракр̣тех̣ — на материалната природа; гун̣а-са̄мяся — без взаимодействие на трите гун̣и; нирвишеш̣ася — без специфични качества; ма̄нави — о, дъще на Ману; чеш̣т̣а̄ — движение; ятах̣ — от когото; сах̣ — Той; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; ка̄лах̣ — време; ити — така; упалакш̣итах̣ — обозначено.
Превод
Скъпа майко, о, дъще на Сва̄ямбхува Ману, както вече обясних, факторът време е Върховната Божествена Личност, която е източникът на творението, възникнало вследствие от възбуждането на инертната, непроявена природа.
Пояснение
Тук Бог Капила обяснява непроявеното състояние на материалната природа, прадха̄на. Той казва, че когато с погледа си Върховната Божествена Личност приведе в действие непроявената материална природа, тя започва да се проявява в многообразие от форми. До този момент материалната природа се намира в неутрално състояние и трите ѝ гун̣и не си взаимодействат помежду си. С други думи, без намесата на Върховната Божествена Личност материалната природа не може да създаде нищо. Това е обяснено много добре в Бхагавад-гӣта̄. Върховната Божествена Личност е причината на всички творения на материалната природа. Без взаимодействието с Бога материалната природа не е в състояние да създаде нищо.
Във връзка с това в Чайтаня чарита̄мр̣та е даден един много подходящ пример. Въпреки че израстъците по шията на козата приличат на виме, те не дават мляко. По подобен начин на учения-материалист му се струва, че материалната природа действа по удивителни начини, ала в действителност тя не е в състояние да действа самостоятелно, без намесата на движеща сила, каквато се явява времето, представител на Върховната Божествена Личност. Когато времето приведе инертната материална природа в действие, тя започва да създава многообразните проявления. В крайна сметка първопричина на творението е Върховната Божествена Личност, се казва в тази строфа. Както жената не може да роди деца, ако не е оплодена от мъжа, така материалната природа не може да създаде нищо, докато не бъде оплодена от Върховната Божествена Личност в образа на фактора време.