Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.18

Тук се казва, че Върховната Божествена Личност пребивава в сърцето на живото същество в образа на Свръхдуша. За това се говори и в Бхагавад-гӣта̄: Свръхдушата се намира до индивидуалната душа в ролята на свидетел. Същото се потвърждава и на други места във ведическата литература: на дървото на тялото седят две птици – едната кълве плодовете му, а другата наблюдава нейните действия. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) тази пуруш̣а, или Парама̄тма̄, която живее в тялото на индивидуалната душа, е наречена упадраш̣т̣а̄, свидетел, и ануманта̄, позволител (този, който санкционира действията на индивидуалната душа). Обусловената душа получава от външната енергия на Върховния Бог определено тяло, в което се наслаждава и страда. Но върховното живо същество, Парама̄тма̄, се различава от обусловената душа. В Бхагавад-гӣта̄ то е наречено махешвара, Върховен Бог. То е Парама̄тма̄, а не джӣва̄тма̄. Парама̄тма̄ е Свръхдушата, която стои до обусловената душа и санкционира действията ѝ. Обусловената душа идва в материалния свят, за да господства над материалната природа. Но тъй като живото същество не може да направи нищо без разрешението на Върховния Бог, Богът винаги живее заедно с джӣвата, индивидуалната душа, като наблюдател и съдник. Освен това Той е бхокта̄ – Той снабдява обусловената душа с всичко необходимо и поддържа съществуването ѝ.

По природа живите същества са неотделими частици от Върховната Божествена Личност и затова Богът се отнася към тях с огромна любов. За съжаление, когато е заблудено от външната енергия, живото същество забравя вечните си взаимоотношения с Бога, но щом осъзнае естествената си позиция, то постига освобождение. Нищожната независимост на обусловеното същество намира израз в това, че то заема междинно положение. Ако иска, живото същество може да забрави Върховната Божествена Личност и да дойде в материалния свят, където, подтиквано от лъжливото его, ще се опитва да господства над материалната природа, а ако иска, може да се обърне към Бога и да му служи. Индивидуалното живо същество притежава тази свобода да избира. Когато обърне лице към Бога, обусловеното му съществуване свършва и то постига целта на живота, а когато злоупотребява с независимостта си, попада в материалния свят. Но Богът е толкова милостив, че в образа си на Свръхдуша винаги стои до обусловената душа. Той не прави това, за да изпитва наслажденията и страданията на материалното тяло. Той стои до джӣвата само за да наблюдава и санкционира постъпките ѝ, така че тя да получи всички резултати от дейностите си – и добрите, и лошите.

Извън тялото на обусловената душа Върховната Божествена Личност се намира под формата на фактора време. Според философската система са̄н̇кхя материалният свят се състои от двайсет и пет елемента. Двайсет и четирите вече бяха описани, а двайсет и петият елемент е факторът време. Някои вещи философи включват към тези елементи и Свръхдушата, като я смятат за двайсет и шести елемент.