Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.19
Деванагари
दैवात्क्षुभितधर्मिण्यां स्वस्यां योनौ पर: पुमान् ।
आधत्त वीर्यं सासूत महत्तत्त्वं हिरण्मयम् ॥ १९ ॥
आधत्त वीर्यं सासूत महत्तत्त्वं हिरण्मयम् ॥ १९ ॥
Стих
даива̄т кш̣убхита-дхармин̣я̄м̇
свася̄м̇ йонау парах̣ пума̄н
а̄дхатта вӣрям̇ са̄сӯта
махат-таттвам̇ хиран̣маям
свася̄м̇ йонау парах̣ пума̄н
а̄дхатта вӣрям̇ са̄сӯта
махат-таттвам̇ хиран̣маям
Дума по дума
даива̄т — от съдбата на обусловените души; кш̣убхита — задвижена; дхармин̣я̄м — чието равновесие на гун̣ите; свася̄м — негово собствено; йонау — в утробата (материалната природа); парах̣ пума̄н — Върховната Божествена Личност; а̄дхатта — оплоди; вӣрям — семе (вътрешната му енергия); са̄ — тя (материалната природа); асӯта — роди; махат-таттвам — съвкупната космическа интелигентност; хиран̣маям — наречена Хиран̣мая.
Превод
След като Върховната Божествена Личност оплоди материалната природа с вътрешната си енергия, материалната природа ражда съвкупната космическа интелигентност, която се нарича Хиран̣мая. Това се осъществява в материалната природа, когато тя бъде приведена в движение от съдбите на обусловените души.
Пояснение
Оплождането на материалната природа е описано в Бхагавад-гӣта̄ (14.3). Основа на материалната природа е махат-таттва, източникът на цялото многообразие от видове и форми. Върховната Божествена Личност опложда тази част от материалната природа, която се нарича прадха̄на и Брахман, и тогава тя ражда различните видове живи същества. Във връзка с това материалната природа понякога се нарича Брахман, защото е изкривено отражение на духовната природа.
Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а е казано, че живите същества имат духовна природа. Енергията на Върховния Бог е духовна и въпреки че живите същества се наричат междинна енергия, те също са духовни. Ако не бяха духовни, описанието на оплождането на материалната природа от Върховния Бог би било лишено от смисъл. Върховната Божествена Личност не влага семето си в нещо, което не е духовно, а тук е казано, че Върховната Личност влага семето си в материалната природа. Това означава, че живите същества са духовни по природа. След оплождането материалната природа ражда всички видове живи същества в многообразните им форми, като се започне от най-великото, Брахма̄, и се стигне до нищожната мравка. В Бхагавад-гӣта̄ (14.4) материалната природа е наречена сарва-йониш̣у. Това означава, че тя е майка на всички проявени форми на живот – полубогове, хора, животни и птици, – а Върховната Божествена Личност е бащата, който дава семето. Известно е, че бащата дава живот на детето, а майката му дава тяло. Но въпреки че бащата дава семето на живота, тялото се развива в утробата на майката. По подобен начин при оплождането Богът влага духовните живи същества в лоното на материалната природа, а телата, които материалната природа им дава, се проявяват под формата на различните видове живот. Тази строфа опровергава теорията, че животът възниква от взаимодействието между двайсет и четирите материални елемента. Жизнената сила произлиза от самата Върховна Божествена Личност и е напълно духовна. Затова учените никога няма да могат да създадат живот, независимо какъв прогрес достига материалната наука. Жизнената сила идва от духовния свят и няма нищо общо с взаимодействието на материалните елементи.