Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.20
Деванагари
विश्वमात्मगतं व्यञ्जन्कूटस्थो जगदङ्कुर: ।
स्वतेजसापिबत्तीव्रमात्मप्रस्वापनं तम: ॥ २० ॥
स्वतेजसापिबत्तीव्रमात्मप्रस्वापनं तम: ॥ २० ॥
Стих
виш̣вам а̄тма-гатам̇ вян̃джан
кӯт̣а-стхо джагад-ан̇курах̣
сва-теджаса̄пибат тӣврам
а̄тма-прасва̄панам̇ тамах̣
кӯт̣а-стхо джагад-ан̇курах̣
сва-теджаса̄пибат тӣврам
а̄тма-прасва̄панам̇ тамах̣
Дума по дума
Превод
След като прояви това многообразие, сияйната махат-таттва, която съдържа в себе си всички вселени, която е коренът на всички космически проявления и не подлежи на унищожение, поглъща мрака, скриващ сиянието ѝ по време на унищожението.
Пояснение
Тъй като Богът, Върховната Личност, всеблажен и изпълнен със знание, съществува вечно, различните му енергии също са вечни в латентното си състояние. Затова когато махат-таттва била сътворена, тя проявила материалното его и погълнала мрака, който покривал материалния космос по време на унищожението. Това може да се обясни със следния пример. Нощем, когато е покрит от мрака, човек е бездеен, но сутрин, когато се събуди, покривалото на нощта и забравата на съня изчезват. По същия начин когато махат-таттва се появи след нощта на унищожението, тя излъчва сиянието, което е необходимо, за да се разкрие многообразието на материалния свят.