Шрӣмад бха̄гаватам 3.26.33
Текст
драш̣т̣ур лин̇гатвам ева ча
тан-ма̄тратвам̇ ча набхасо
лакш̣ан̣ам̇ кавайо видух̣
Дума по дума
артха-а̄шраятвам – това, което предава смисъла на обекта; шабдася – на звука; драш̣т̣ух̣ – на говорещия; лин̇гатвам – това, което показва присъствието; ева – също; ча – и; тат-ма̄тратвам – финият елемент; ча – и; набхасах̣ – на етера; лакш̣ан̣ам – определение; каваях̣ – учените личности; видух̣ – знаят.
Превод
Учените личности, които имат истинско знание, определят звука като това, което предава представата за даден предмет, показва наличието на говорител, скрит от погледа ни, и съставлява фината форма на етера.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че слушането предполага наличието на говорител – без говорител не може да има слушане. Затова ведическото знание, известно като шрути, или „това, което се възприема чрез слуха“, се нарича още и апауруш̣а. Апауруш̣а означава „което не е произнесено от личност с материален произход“. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄. Веда, или звукът на Брахман, най-напред бил вложен в сърцето на Брахма̄, изначалния мъдрец (а̄ди-кавайе). Как той придобил знание? Придобиването на знание предполага наличието на говорител и процес на слушане. Но Брахма̄ бил първото сътворено същество. Тогава кой му е говорил? По това време нямало никого, кой тогава би могъл да му стане духовен учител и да му предаде знание? Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената, затова Върховната Божествена Личност, която се намира у всеки като Парама̄тма̄, вложила знанието в сърцето му. Ведическото знание било изречено от Върховния Бог, затова то е освободено от недостатъците, присъщи на материалното знание. Материалното знание е несъвършено. Ако слушаме обусловена душа, получаваме знание, което е пълно с недостатъци. Всяка материална и светска информация носи отпечатък от склонността към грешки, измама, изпадане в илюзия и несъвършенство на сетивата. Ведическото знание било предадено от Върховния Бог, който е трансцендентален към материалното творение, и затова е лишено от недостатъци. Ако получим това знание от Брахма̄ по веригата на ученическата последователност, ние получаваме съвършено знание.
Във всяка дума е заключен някакъв смисъл. Когато чуем думата „вода“, започваме да мислим за веществото „вода“. Думата „Бог“ също носи в себе си своя смисъл. Ако смисълът на думата „Бог“ ни бъде обяснен от самия Бог, тогава ще сме получили съвършено знание. Но ако се опитваме да разберем смисъла на думата „Бог“ на основата на собствените си разсъждения, знанието ни няма да е съвършено. Бхагавад-гӣта̄, която представлява наука за Бога, е била изречена от самия Бог. Тя е съвършено знание. Така наречените философи, които в опита си да установят природата на Бога се уповават единствено на силата на своя ум, никога няма да разберат Бога. Науката за Бога трябва да се приеме по веригата на ученическата последователност, започнала от Брахма̄, който бил първото същество и получил знание направо от Бога. Знанието за Бога можем да разберем, като слушаме Бхагавад-гӣта̄ от личност, принадлежаща към ученическата последователност.
Когато се говори за зрение, се предполага наличието на форма. Първият елемент, който сетивата ни възприемат, е пространството. То е първоначалната форма; от него произлизат всички останали форми. Следователно обектите на познанието и на сетивното възприятие започват от пространството.