ТЕКСТ 33
33
Текст
Текст
драш̣т̣ур лин̇гатвам ева ча
тан-ма̄тратвам̇ ча набхасо
лакш̣ан̣ам̇ кавайо видух̣
драшт̣ур лін̇ґатвам ева ча
тан-ма̄тратвам̇ ча набгасо
лакшан̣ам̇ кавайо відух̣
Дума по дума
Послівний переклад
артха-а̄шраятвам – това, което предава смисъла на обекта; шабдася – на звука; драш̣т̣ух̣ – на говорещия; лин̇гатвам – това, което показва присъствието; ева – също; ча – и; тат-ма̄тратвам – финият елемент; ча – и; набхасах̣ – на етера; лакш̣ан̣ам – определение; каваях̣ – учените личности; видух̣ – знаят.
артга-а̄ш́райатвам — те, що передає суть об’єкта; ш́абдасйа — звуку; драшт̣ух̣ — того, хто говорить; лін̇ґатвам — те, що вказує на присутність; ева — також; ча — і; тат-ма̄тратвам — тонкий елемент; ча — і; набгасах̣ — ефіру; лакшан̣ам — визначення; кавайах̣ — вчені особи; відух̣ — знають.
Превод
Переклад
Учените личности, които имат истинско знание, определят звука като това, което предава представата за даден предмет, показва наличието на говорител, скрит от погледа ни, и съставлява фината форма на етера.
Наділені істинним знанням і мудрістю люди визначають звук як те, що передає образ об’єкта, вказує на присутність прихованого від наших очей мовця і становить тонку форму ефіру.
Пояснение
Коментар
От тази строфа става ясно, че слушането предполага наличието на говорител – без говорител не може да има слушане. Затова ведическото знание, известно като шрути, или „това, което се възприема чрез слуха“, се нарича още и апауруш̣а. Апауруш̣а означава „което не е произнесено от личност с материален произход“. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄. Веда, или звукът на Брахман, най-напред бил вложен в сърцето на Брахма̄, изначалния мъдрец (а̄ди-кавайе). Как той придобил знание? Придобиването на знание предполага наличието на говорител и процес на слушане. Но Брахма̄ бил първото сътворено същество. Тогава кой му е говорил? По това време нямало никого, кой тогава би могъл да му стане духовен учител и да му предаде знание? Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената, затова Върховната Божествена Личност, която се намира у всеки като Парама̄тма̄, вложила знанието в сърцето му. Ведическото знание било изречено от Върховния Бог, затова то е освободено от недостатъците, присъщи на материалното знание. Материалното знание е несъвършено. Ако слушаме обусловена душа, получаваме знание, което е пълно с недостатъци. Всяка материална и светска информация носи отпечатък от склонността към грешки, измама, изпадане в илюзия и несъвършенство на сетивата. Ведическото знание било предадено от Върховния Бог, който е трансцендентален към материалното творение, и затова е лишено от недостатъци. Ако получим това знание от Брахма̄ по веригата на ученическата последователност, ние получаваме съвършено знание.
ПОЯСНЕННЯ: Як вказано в цьому вірші, коли йдеться про слухання, неодмінно мусить бути той, хто говорить, якщо ніхто не говорить, то немає мови про слухання. Тому ведичну науку, відому як шруті, тобто «почуте», називають також апауруша. Апауруша означає «те, що не повідало жодне матеріальне створіння». На початку «Шрімад-Бгаґаватам» сказано: тене брахма хр̣да̄. Звук Брахмана, Веда, спочатку був вкладений в серце Брахми, першого мудреця (а̄ді-кавайе). Як він став мудрецем? Коли йдеться про науку, повинен бути промовець і слухання. Хто говорив з Брахмою? В той час ще нікого не існувало, хто ж тоді був його духовним наставником? Він був єдине живе створіння, тому ведичне знання вклав у його серце Верховний Бог-Особа, що перебуває в кожному як Параматма. Як відомо, ведичну науку повідав Верховний Господь, і тому вона вільна від вад матеріального розуму. Матеріальне знання не може бути вільним від вад. Коли ми слухаємо щось від зумовленої душі, ми отримуємо недосконале знання. Будь-яку матеріальну інформацію плямують помилки, ілюзія, обман і чуттєва недосконалість. Ведичне знання дає Верховний Господь, трансцендентний до матеріального творіння, і тому воно досконале. Якщо ми отримаємо ведичне знання від Брахми в учнівській спадкоємності, ми отримаємо досконале знання.
Във всяка дума е заключен някакъв смисъл. Когато чуем думата „вода“, започваме да мислим за веществото „вода“. Думата „Бог“ също носи в себе си своя смисъл. Ако смисълът на думата „Бог“ ни бъде обяснен от самия Бог, тогава ще сме получили съвършено знание. Но ако се опитваме да разберем смисъла на думата „Бог“ на основата на собствените си разсъждения, знанието ни няма да е съвършено. Бхагавад-гӣта̄, която представлява наука за Бога, е била изречена от самия Бог. Тя е съвършено знание. Така наречените философи, които в опита си да установят природата на Бога се уповават единствено на силата на своя ум, никога няма да разберат Бога. Науката за Бога трябва да се приеме по веригата на ученическата последователност, започнала от Брахма̄, който бил първото същество и получил знание направо от Бога. Знанието за Бога можем да разберем, като слушаме Бхагавад-гӣта̄ от личност, принадлежаща към ученическата последователност.
Кожне слово, яке ми чуємо, криє в собі певний зміст. Коли ми чуємо слово «вода», за цим словом стоїть певна субстанція — вода. Так само, коли ми чуємо слово «Бог», воно має певний зміст. Якщо ми визнаємо за ним той зміст, який вкладає в це слово Сам Бог, це знання буде досконале. Але якщо ми будемо будувати власні здогади про значення слова «Бог», ми залишимося з недосконалим знанням. Науку про Бога викладає «Бгаґавад-ґіта», яку повідав Сам Бог-Особа. Вона містить досконале знання. Умоглядні мислителі чи так звані філософи, які будують власні теорія про Бога, ніколи не зрозуміють Його природи. Науку про Бога треба вивчати в учнівській спадкоємності, що бере початок від Брахми, першого учня, якого вчив науки про Бога Сам Бог. Науку про Бога можна пізнати, слухаючи «Бгаґавад-ґіту» від авторитетної особи, яка належить до учнівської спадкоємності.
Когато се говори за зрение, се предполага наличието на форма. Първият елемент, който сетивата ни възприемат, е пространството. То е първоначалната форма; от него произлизат всички останали форми. Следователно обектите на познанието и на сетивното възприятие започват от пространството.
Коли йдеться про здатність бачити, треба визнати існування форми. Перше, що можуть сприйняти наші чуття, — це небо. Небо являє собою початок усіх форм. З неба постають усі інші форми. Отже, небо — це перший об’єкт пізнання і джерело чуттєвого сприйняття.