ТЕКСТ 33
Sloka 33
Текст
Verš
драш̣т̣ур лин̇гатвам ева ча
тан-ма̄тратвам̇ ча набхасо
лакш̣ан̣ам̇ кавайо видух̣
draṣṭur liṅgatvam eva ca
tan-mātratvaṁ ca nabhaso
lakṣaṇaṁ kavayo viduḥ
Дума по дума
Synonyma
артха-а̄шраятвам – това, което предава смисъла на обекта; шабдася – на звука; драш̣т̣ух̣ – на говорещия; лин̇гатвам – това, което показва присъствието; ева – също; ча – и; тат-ма̄тратвам – финият елемент; ча – и; набхасах̣ – на етера; лакш̣ан̣ам – определение; каваях̣ – учените личности; видух̣ – знаят.
Превод
Překlad
Учените личности, които имат истинско знание, определят звука като това, което предава представата за даден предмет, показва наличието на говорител, скрит от погледа ни, и съставлява фината форма на етера.
Učenci, kteří mají skutečné poznání, definují zvuk jako to, co sděluje představu určitého předmětu, naznačuje přítomnost mluvčího ukrytého před našimi zraky a tvoří jemnou podobu éteru.
Пояснение
Význam
От тази строфа става ясно, че слушането предполага наличието на говорител – без говорител не може да има слушане. Затова ведическото знание, известно като шрути, или „това, което се възприема чрез слуха“, се нарича още и апауруш̣а. Апауруш̣а означава „което не е произнесено от личност с материален произход“. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва: тене брахма хр̣да̄. Веда, или звукът на Брахман, най-напред бил вложен в сърцето на Брахма̄, изначалния мъдрец (а̄ди-кавайе). Как той придобил знание? Придобиването на знание предполага наличието на говорител и процес на слушане. Но Брахма̄ бил първото сътворено същество. Тогава кой му е говорил? По това време нямало никого, кой тогава би могъл да му стане духовен учител и да му предаде знание? Брахма̄ бил единственото живо същество във вселената, затова Върховната Божествена Личност, която се намира у всеки като Парама̄тма̄, вложила знанието в сърцето му. Ведическото знание било изречено от Върховния Бог, затова то е освободено от недостатъците, присъщи на материалното знание. Материалното знание е несъвършено. Ако слушаме обусловена душа, получаваме знание, което е пълно с недостатъци. Всяка материална и светска информация носи отпечатък от склонността към грешки, измама, изпадане в илюзия и несъвършенство на сетивата. Ведическото знание било предадено от Върховния Бог, който е трансцендентален към материалното творение, и затова е лишено от недостатъци. Ако получим това знание от Брахма̄ по веригата на ученическата последователност, ние получаваме съвършено знание.
Zde je jasně uvedeno, že jakmile mluvíme o naslouchání, musí být také někdo, kdo mluví — není možné naslouchat, pokud by nebylo komu. Védské poznání zvané śruti neboli “to, co se přijímá nasloucháním” se také nazývá apauruṣa. Apauruṣa znamená “nevyslovené žádnou hmotně stvořenou osobou”. Na začátku Śrīmad-Bhāgavatamu je řečeno: tene brahma hṛdā. Zvuk Brahmanu, Veda, byl nejprve vložen do srdce Brahmy, prvního učence (ādi-kavaye). Jak se stal učencem? Učit se znamená někomu naslouchat. Brahmā byl však první stvořenou bytostí. Kdo k němu promlouval? Nikdo jiný neexistoval, tak kdo byl tedy jeho duchovní mistr, který mu dal poznání? Brahmā byl jedinou živou bytostí a védské poznání mu vložil do srdce Nejvyšší Pán, který sídlí v srdci každého jako Paramātmā. Védské poznání je vyslovené Nejvyšší Osobností Božství, a proto nemá nedostatky hmotného chápání. Hmotné chápání je plné nedostatků. Slyšíme-li něco od podmíněné duše, má to mnoho nedostatků. Všechny hmotné a světské informace jsou poznamenány iluzí, chybami, podváděním a nedokonalostí smyslů. Védské poznání je však dokonalé, jelikož ho sdělil Nejvyšší Pán, který je transcendentální hmotnému stvoření. Když přijímáme toto védské poznání od Brahmy v učednické posloupnosti, znamená to, že přijímáme dokonalé poznání.
Във всяка дума е заключен някакъв смисъл. Когато чуем думата „вода“, започваме да мислим за веществото „вода“. Думата „Бог“ също носи в себе си своя смисъл. Ако смисълът на думата „Бог“ ни бъде обяснен от самия Бог, тогава ще сме получили съвършено знание. Но ако се опитваме да разберем смисъла на думата „Бог“ на основата на собствените си разсъждения, знанието ни няма да е съвършено. Бхагавад-гӣта̄, която представлява наука за Бога, е била изречена от самия Бог. Тя е съвършено знание. Така наречените философи, които в опита си да установят природата на Бога се уповават единствено на силата на своя ум, никога няма да разберат Бога. Науката за Бога трябва да се приеме по веригата на ученическата последователност, започнала от Брахма̄, който бил първото същество и получил знание направо от Бога. Знанието за Бога можем да разберем, като слушаме Бхагавад-гӣта̄ от личност, принадлежаща към ученическата последователност.
Každé slovo, které slyšíme, má svůj význam. Když slyšíme slovo “voda”, víme, že označuje určitou látku, vodu. Když slyšíme slovo “Bůh”, i to má svůj význam. Význam a vysvětlení slova “Bůh” poznáme dokonale, když ho přijmeme od Samotného Boha. Budeme-li však o významu slova “Bůh” spekulovat, bude to vždy nedokonalé. Bhagavad-gītā je věda o Bohu přímo v podání Osobnosti Božství. To je dokonalé poznání. Mentální spekulanti a takzvaní filozofové, kteří se snaží vypátrat, co je ve skutečnosti Bůh, nikdy povahu Boha nepochopí. Vědu o Bohu je nutné pochopit v učednické posloupnosti od Brahmy, který se jako první seznámil s poznáním o Bohu od Boha Samotného. Poznání o Bohu můžeme pochopit vyslechnutím Bhagavad-gīty od autorizovaného člena učednické posloupnosti.
Когато се говори за зрение, се предполага наличието на форма. Първият елемент, който сетивата ни възприемат, е пространството. То е първоначалната форма; от него произлизат всички останали форми. Следователно обектите на познанието и на сетивното възприятие започват от пространството.
Když mluvíme o dívání se, musí se to pojit s nějakou podobou. Počátečním vjemem našeho smyslového vnímání je nebe. Nebe je počátek podoby a z něho potom emanují další podoby. Předměty poznání a smyslového vnímání tedy začínají nebem.