Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.27
Деванагари
वैकारिकाद्विकुर्वाणान्मनस्तत्त्वमजायत ।
यत्सङ्कल्पविकल्पाभ्यां वर्तते कामसम्भव: ॥ २७ ॥
यत्सङ्कल्पविकल्पाभ्यां वर्तते कामसम्भव: ॥ २७ ॥
Стих
ваика̄рика̄д викурва̄н̣а̄н
манас-таттвам аджа̄ята
ят-сан̇калпа-викалпа̄бхя̄м̇
вартате ка̄ма-самбхавах̣
манас-таттвам аджа̄ята
ят-сан̇калпа-викалпа̄бхя̄м̇
вартате ка̄ма-самбхавах̣
Дума по дума
ваика̄рика̄т — от лъжливото его в доброто; викурва̄н̣а̄т — подложено на трансформация; манах̣ — умът; таттвам — принцип; аджа̄ята — възниква; ят — чиито; сан̇калпа — мисли; викалпа̄бхя̄м — и образи; вартате — се осъществява; ка̄ма-самбхавах̣ — възникването на желанието.
Превод
Лъжливото его в гун̣ата на доброто се подлага на още една трансформация. В резултат от нея възниква умът, чиито мисли и образи пораждат желанията.
Пояснение
Основните функции на ума са да приема и да отхвърля на основата на различните желания. Ние желаем това, което носи наслаждение на сетивата ни, и отхвърляме всичко, което препятства сетивното ни наслаждение. Материалният ум е неустойчив, ала ако се ангажира в дейностите на Кр̣ш̣н̣а съзнание, той също може да бъде обуздан. В противен случай, когато е на материално равнище, той постоянно се мята в различни посоки и всичко, което приема и отхвърля, е асат, временно. Казва се, че човек, чийто ум не е съсредоточен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно се колебае и вечно приема или отхвърля. Той може да е много велик учен, но ако не се концентрира върху Кр̣ш̣н̣а съзнание, само ще приема и ще отхвърля и никога няма да може да съсредоточи ума си върху нищо.