Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.4
Деванагари
स एष प्रकृतिं सूक्ष्मां दैवीं गुणमयीं विभु: ।
यदृच्छयैवोपगतामभ्यपद्यत लीलया ॥ ४ ॥
यदृच्छयैवोपगतामभ्यपद्यत लीलया ॥ ४ ॥
Стих
са еш̣а пракр̣тим̇ сӯкш̣ма̄м̇
даивӣм̇ гун̣амайӣм̇ вибхух̣
ядр̣ччхаяивопагата̄м
абхяпадята лӣлая̄
даивӣм̇ гун̣амайӣм̇ вибхух̣
ядр̣ччхаяивопагата̄м
абхяпадята лӣлая̄
Дума по дума
сах̣ еш̣ах̣ — тази същата Върховна Божествена Личност; пракр̣тим — материална енергия; сӯкш̣ма̄м — фина; даивӣм — свързана с Виш̣н̣у; гун̣амайӣм — в която са вложени трите гун̣и на материалната природа; вибхух̣ — най-великият от всичко велико; ядр̣ччхая̄ — по собствената си воля; ива — напълно; упагата̄м — постигната; абхяпадята — Той прие; лӣлая̄ — като свое забавление.
Превод
Тази Върховна Божествена Личност, най-великата от всичко велико, за свое забавление прие формата на фината материална енергия, в която са вложени трите материални гун̣и на природата и която е свързана с Виш̣н̣у.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата гун̣амайӣм. Даивӣм означава „енергия на Върховната Божествена Личност“, а гун̣амайӣм значи „състояща се от трите гун̣и на материалната природа“. Когато материалната енергия, енергията гун̣амайӣм на Върховната Божествена Личност, се появи, тя започва да действа като проявление на енергиите на трите гун̣и и да изпълнява функцията на завеса. Енергията, произлизаща от Върховната Божествена Личност, се проявява по два начина – като еманация на Върховния Бог и като завеса, която скрива лика на Бога. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че целият свят се намира под влиянието на илюзията на трите гун̣и на материалната природа, затова обикновената обусловена душа, заблудена от тази енергия, не може да види Върховната Божествена Личност. Тук е много уместен примерът с облака. В небето неочаквано се появява голям облак. Той може да бъде възприет по два начина. За слънцето облакът е творение на собствената му енергия, но за обикновения обусловен човек той е като завеса, която скрива слънцето от погледа му. В действителност облакът не закрива самото слънце, той закрива само взора на обикновеното същество. По същия начин ма̄я̄, материалната енергия, не може да покрие Върховния Бог, който е отвъд влиянието ѝ, но покрива обикновените живи същества. Покритите от нея обусловени души са индивидуални живи същества, а този, от чиято енергия ма̄я̄ се създава, е Върховната Божествена Личност.
В седма глава от Първа песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се разказва как благодарение на духовното си зрение Вя̄садева видял Върховния Бог и материалната енергия, стояща зад него. Това още веднъж показва, че материалната енергия не може да покрие Бога, както мракът не може да покрие слънцето. Мракът може да покрие само една част от пространството, нищожна в сравнение с размерите на самото Слънце. Той може да царува в малката пещера, но не е в състояние да застеле огромния небосвод. Покривната способност на материалната енергия също е ограничена и не може да окаже влияние на Върховната Божествена Личност. Затова Богът се нарича вибху. Както слънцето позволява на облака да се появи в небето, така Богът позволява на материалната енергия да се появи за определено време в творението му. Това, че Той използва материалната енергия, за да създаде материалния свят, не означава, че е покрит от тази енергия. Онези, които са покрити от материалната енергия, се наричат обусловени души. Богът влиза в материалната енергия, за да извърши забавленията си – да сътворява, поддържа и унищожава материалния свят. Но обусловената душа е покрита от тази енергия и не може да разбере, че отвъд материалната енергия се намира Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, както на ограничения човек му е трудно да си представи, че зад плътната завеса от облаци слънцето продължава да блести.