Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.35
Деванагари
नभस: शब्दतन्मात्रात्कालगत्या विकुर्वत: ।
स्पर्शोऽभवत्ततो वायुस्त्वक्स्पर्शस्य च संग्रह: ॥ ३५ ॥
स्पर्शोऽभवत्ततो वायुस्त्वक्स्पर्शस्य च संग्रह: ॥ ३५ ॥
Стих
набхасах̣ шабда-танма̄тра̄т
ка̄ла-гатя̄ викурватах̣
спаршо 'бхават тато ва̄юс
твак спаршася ча сан̇грахах̣
ка̄ла-гатя̄ викурватах̣
спаршо 'бхават тато ва̄юс
твак спаршася ча сан̇грахах̣
Дума по дума
набхасах̣ — от етера; шабда-танма̄тра̄т — който се развива от финия елемент звук; ка̄ла-гатя̄ — под влиянието на времето; викурватах̣ — трансформирайки се; спаршах̣ — финият елемент допир; абхават — проявен; татах̣ — оттам; ва̄юх̣ — въздух; твак — сетивото осезание; спаршася — на допира; ча — и; сан̇грахах̣ — възприятие.
Превод
Етерът, който е сътворен от звука, под въздействието на времето се подлага на по-нататъшна трансформация и в резултат от това се проявява финият елемент допир, а от него се образува въздухът и сетивото осезание.
Пояснение
С течение на времето фините форми се трансформират в груби и стават обекти на осезанието. Тази постепенна еволюция води и до възникване на обектите на осезанието и на сетивото осезание. Звукът е първият сетивен обект, от който се проявява материалното битие, от звуковото възприятие се образува осезанието, а от осезанието – зрението. Така протича постепенната еволюция на обектите на нашето възприятие.