Шрӣмад Бха̄гаватам 3.26.10

Тук Богът се спира върху финото състояние на материалната природа, наречено прадха̄на, и го анализира. За разлика от пракр̣ти, прадха̄на е недиференцираната съвкупност от всички материални елементи във фина форма. Но въпреки че тези елементи са в недиференцирано състояние, човек може да разбере, че те всичките се намират в прадха̄на. Когато в резултат от взаимодействието между трите гун̣и на материалната природа съвкупността от материални елементи премине в проявено състояние, тя започва да се нарича пракр̣ти. Имперсоналистите твърдят, че Брахман е лишен от многообразие и е недиференциран. Някой може да предположи, че в такъв случай прадха̄на е равнището Брахман. В действителност обаче не е така. Прадха̄на не е Брахман, защото в Брахман не съществуват гун̣ите на материалната природа. Може да се възрази, че махат-таттва също се различава от прадха̄на, защото в махат-таттва материалните елементи са в проявено състояние. Истинското определение за същността на прадха̄на е дадено в настоящата строфа: когато причината и следствието още не са проявени докрай (авякта), елементите на махат-таттва не влизат във взаимодействие и това състояние на материалната природа се нарича прадха̄на. Прадха̄на не е елементът време, защото времето предполага действия и противодействия, сътворение и унищожение. Тя не е и джӣва, междинната енергия, състояща се от живите същества, или обусловените и отъждествяващи се с материята живи същества, защото отъждествяванията на живите същества не са вечни. В настоящата строфа е използвано определението нитя, което посочва, че прадха̄на е вечна. И така, прадха̄на се нарича състоянието на материалната природа непосредствено преди прехода ѝ в проявено състояние.