Преди стиховете
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Дити дава обет да погуби цар Индра
Тази глава ни представя историята на Дити, съпругата на Кашяпа, и как тя следвала обет, за да роди син, който ще погуби Индра. Разказва се и как Индра се опитал да провали нейния план, като разрязал детето в утробата ѝ.
Във връзка с Тваш̣т̣а̄ и неговите потомци тук е представена династията на А̄дитите (синовете на Адити) и- другите полубогове. Пр̣шнӣ, съпругата на Савита̄, петия син на Адити, имала три дъщери – Са̄витрӣ, Вя̄хр̣ти и Трайӣ. Тя родила и изключително възвишени синове, които се казвали Агнихотра, Пашу, Сома, Ча̄турма̄ся и петимата Маха̄яги. Сиддхи, съпругата на Бхага, имала трима синове, наречени Махима̄, Вибху и Прабху и една дъщеря на име А̄шӣ. Дха̄та̄ имал четири жени – Кухӯ, Синӣва̄лӣ, Ра̄ка̄ и Анумати. Всяка от тях родила по един син, наречени съответно: Са̄ям, Дарша, Пра̄тах̣ и Пӯрн̣ама̄са. Крия̄, съпругата на Видха̄та̄, родила петимата Пурӣши, представители на петимата полубогове на огъня. Бхр̣гу, роден от ума на Брахма̄, се родил отново от утробата на Чаршанӣ, съпругата на Варун̣а, а великият мъдрец Ва̄лмӣки се появил от семето на Варун̣а. Агастя и Васишт̣ха били синове на Варун̣а и Митра. Щом видели прелестната Урвашӣ, Митра и Варун̣а отделили семе, което запазили в глинен съд. От този съд се появили Агастя и Васиш̣т̣ха. Митра имал съпруга на име Реватӣ, която дала живот на трима синове – Утсарга, Ариш̣т̣а и Пиппала. Адити имала дванайсет синове, от които Индра бил единайсетият. Съпругата на Индра се казвала Пауломӣ (Шачӣдевӣ). Тя родила трима синове – Джаянта, Р̣ш̣абха и Мӣд̣хуш̣а. Чрез личното си могъщество Бог, Върховната Личност, се явил като Ва̄манадева. Съпругата му Кӣрти родила син на име Бр̣хатшлока. Първият син на Бр̣хатшлока се казвал Саубхага. Така са упоменати синовете на Адити. За Урукрама, един от А̄дитите, който е въплъщение на Върховната Божествена Личност, ще стане дума в Осма песен на това произведение.
От тази глава научаваме и за демоните, родени от Дити. В династията на Дити се появил великият свят предан Прахла̄да, както и неговият внук Бали. Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а били първите синове на Дити. Хиран̣якашипу и съпругата му Кая̄дху имали четирима синове – Сам̇хла̄да, Анухла̄да, Хла̄да и Прахла̄да, и дъщеря на име Сим̇хика̄. От връзката си с демона Випрачит Сим̇хика̄ родила син, Ра̄ху, чиято глава била отсечена от Върховната Божествена Личност. Кр̣ти, съпругата на Сам̇хла̄да, родила син, наречен Пан̃чаджана. Дхамани, съпругата на Хла̄да, имала двама синове – Ва̄та̄пи и Илвала. Илвала превърнал Ва̄та̄пи в овен и го поднесъл като ястие на Агастя. Анухла̄да заченал със съпругата си Сӯря̄ двама синове – Ба̄ш̣кала и Махиш̣а. Синът на Прахла̄да се казвал Вирочана, а неговият внук – Бали Маха̄ра̄джа. Бали Маха̄ра̄джа имал сто синове, от които Ба̄н̣а бил най-големият.
След като описва династията на А̄дитите и другите полубогове, Шукадева Госва̄мӣ разказва как синовете на Дити, известни като Марути, се издигнали до позицията на полубогове. Само за да помогне на Индра, Бог Виш̣н̣у убил Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу. Изпълнена с омраза, Дити твърдо решила да унищожи Индра. Като служела на Кашяпа Муни, тя пленила сърцето му с мисълта да го помоли за могъщ син, който да убие Индра. В потвърждение на ведическото правило видва̄м̇сам апи карш̣ати Кашяпа Муни, омаян от красивата си съпруга, ѝ обещал да изпълни всяка нейна молба. Но щом тя помолила за син, който да унищожи Индра, Кашяпа Муни сам се укорил и посъветвал съпругата си да извърши ваиш̣н̣авски ритуали, за да се пречисти. Дити последвала наставленията на Кашяпа и се заела с предано служене; Индра разбрал намерението ѝ и започнал да следи нейните действия. Един ден успял да забележи, че тя се отклонява от преданото служене. Тогава той влязъл в утробата ѝ и разсякъл нейния син на четиридесет и девет части. По този начин се появили четиридесет и деветте вида въздух, наречени Марути. Благодарение на това че Дити била извършила ваиш̣н̣авските ритуали, всичките ѝ синове станали ваиш̣н̣ави.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
пр̣шнис ту патнӣ савитух̣
са̄витрӣм̇ вя̄хр̣тим̇ трайӣм
агнихотрам̇ пашум̇ сомам̇
ча̄турма̄сям̇ маха̄-макха̄н
пр̣шнис ту патнӣ савитух̣
са̄витрӣм̇ вя̄хр̣тим̇ трайӣм
агнихотрам̇ пашум̇ сомам̇
ча̄турма̄сям̇ маха̄-макха̄н
Дума по дума
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Пр̣шни, която беше съпруга на Савита̄, петия от дванайсетте синове на Адити, роди три дъщери – Са̄витрӣ, Вя̄хр̣ти и Трайӣ, а също и синовете Агнихотра, Пашу, Сома, Ча̄турма̄ся и петимата Маха̄яги.
Стих
сиддхир бхагася бха̄ря̄н̇га
махима̄нам̇ вибхум̇ прабхум
а̄шиш̣ам̇ ча вара̄роха̄м̇
каня̄м̇ пра̄сӯта суврата̄м
махима̄нам̇ вибхум̇ прабхум
а̄шиш̣ам̇ ча вара̄роха̄м̇
каня̄м̇ пра̄сӯта суврата̄м
Дума по дума
Превод
О, царю, Сиддхи беше съпруга на Бхага, шестия син на Адити. Тя роди трима синове – Махима̄, Вибху и Прабху, и една чудно красива дъщеря на име А̄шӣ.
Стих
дха̄тух̣ кухӯх̣ синӣва̄лӣ
ра̄ка̄ ча̄нуматис татха̄
са̄ям̇ даршам атха пра̄тах̣
пӯрн̣ама̄сам анукрама̄т
ра̄ка̄ ча̄нуматис татха̄
са̄ям̇ даршам атха пра̄тах̣
пӯрн̣ама̄сам анукрама̄т
агнӣн пурӣш̣я̄н а̄дхатта
крия̄я̄м̇ саманантарах̣
чарш̣ан̣ӣ варун̣ася̄сӣд
яся̄м̇ джа̄то бхр̣гух̣ пунах̣
крия̄я̄м̇ саманантарах̣
чарш̣ан̣ӣ варун̣ася̄сӣд
яся̄м̇ джа̄то бхр̣гух̣ пунах̣
Дума по дума
дха̄тух̣ — на Дха̄та̄; кухӯх̣ — Кухӯ; синӣва̄лӣ — Синӣва̄лӣ; ра̄ка̄ — Ра̄ка̄; ча — и; ануматих̣ — Анумати; татха̄ — също; са̄ям — Са̄ям; даршам — Дарша; атха — също; пра̄тах̣ — Пра̄тах̣; пӯрн̣ама̄сам — Пӯрн̣ама̄са; анукрама̄т — съответно; агнӣн — полубогове на огъня; пурӣш̣я̄н — наречени Пурӣш̣и; а̄дхатта — зачена; крия̄я̄м — с Крия̄; саманантарах̣ — следващият син, Видха̄та̄; чарш̣ан̣ӣ — Чарш̣ан̣ӣ; варун̣ася — на Варун̣а; а̄сӣт — беше; яся̄м — от която; джа̄тах̣ — роди се; бхр̣гух̣ — Бхр̣гу; пунах̣ — отново.
Превод
Дха̄та̄, седмият син на Адити, имаше четири жени: Кухӯ, Синӣва̄лӣ, Ра̄ка̄ и Анумати. Те родиха четирима синове, чиито имена бяха съответно: Са̄ям, Дарша, Пра̄тах̣ и Пӯрн̣ама̄са. Съпругата на Видха̄та̄, осмия син на Адити, се казваше Крӣя. С нея Видха̄та̄ зачена петимата полубогове на огъня, наречени Пурӣш̣и. Съпруга на Варун̣а, деветия син на Адити, беше Чарш̣ан̣ӣ. От нейната утроба отново се роди Бхр̣гу, синът на Брахма̄.
Стих
ва̄лмӣкиш ча маха̄-йогӣ
валмӣка̄д абхават кила
агастяш ча васиш̣т̣хаш ча
митра̄-варун̣айор р̣ш̣ӣ
валмӣка̄д абхават кила
агастяш ча васиш̣т̣хаш ча
митра̄-варун̣айор р̣ш̣ӣ
Дума по дума
ва̄лмӣких̣ — Ва̄лмӣки; ча — и; маха̄-йогӣ — великият мистик; валмӣка̄т — от един мравуняк; абхават — роди се; кила — наистина; агастях̣ — Агастя; ча — и; васиш̣т̣хах̣ — Васиш̣т̣ха; ча — също; митра̄-варун̣айох̣ — на Митра и на Варун̣а; р̣ш̣ӣ — двамата мъдреци.
Превод
От семето на Варун̣а в един мравуняк се роди великият мистик Ва̄лмӣки. Бхр̣гу и Ва̄лмӣки са синове само на Варун̣а, докато р̣ш̣ите Агастя и Васиш̣т̣а са синове и на Варун̣а, и на Митра, десетия син на Адити.
Стих
ретах̣ сиш̣ичатух̣ кумбхе
урвашя̄х̣ саннидхау друтам
реватя̄м̇ митра утсаргам
ариш̣т̣ам̇ пиппалам̇ вядха̄т
урвашя̄х̣ саннидхау друтам
реватя̄м̇ митра утсаргам
ариш̣т̣ам̇ пиппалам̇ вядха̄т
Дума по дума
Превод
Щом съзряха райската куртизанка Урвашӣ, Митра и Варун̣а отделиха семе, което съхраниха в глинена делва. След време от тази делва се появиха двамата братя Агастя и Васиш̣т̣ха, затова те са общи синове на Митра и на Варун̣а. Митра зачена със съпругата си Реватӣ трима синове. Те се казваха Утсарга, Ариш̣т̣а и Пиппала.
Пояснение
Съвременната наука се опитва да създаде живи същества чрез консервиране на семе в епруветка, но още много, много отдавна е било възможно да се развие дете от семе, съхранявано в делва.
Стих
пауломя̄м индра а̄дхатта
трӣн путра̄н ити нах̣ шрутам
джаянтам р̣ш̣абхам̇ та̄та
тр̣тӣям̇ мӣд̣хуш̣ам̇ прабхух̣
трӣн путра̄н ити нах̣ шрутам
джаянтам р̣ш̣абхам̇ та̄та
тр̣тӣям̇ мӣд̣хуш̣ам̇ прабхух̣
Дума по дума
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, Индра, царят на райските планети, който беше единайсетият син на Адити, зачена със съпругата си Пауломӣ трима синове – Джаянта, Р̣ш̣абха и Мӣд̣хуш̣а. Така сме чули.
Стих
урукрамася девася
ма̄я̄-ва̄мана-рӯпин̣ах̣
кӣртау патня̄м̇ бр̣хаччхлокас
тася̄сан саубхага̄даях̣
ма̄я̄-ва̄мана-рӯпин̣ах̣
кӣртау патня̄м̇ бр̣хаччхлокас
тася̄сан саубхага̄даях̣
Дума по дума
Превод
Чрез собственото си могъщество Бог, Върховната Личност, притежаващ разнообразни енергии, се появи в образа на джудже – Урукрама, дванайсетия син на Адити. Със съпругата си Кӣрти Той зачена син на име Бр̣хатшлока, който имаше много синове, но първият се казваше Саубхага.
Пояснение
Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (4.6):
аджо 'пи санн авяя̄тма̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим̇ сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄
бхӯта̄на̄м ӣшваро 'пи сан
пракр̣тим̇ сва̄м адхиш̣т̣ха̄я
самбхава̄мй а̄тма-ма̄яя̄
„Въпреки че съм нероден и трансценденталното ми тяло е нетленно и въпреки че съм Бог на всички живи същества, чрез моята вътрешна енергия Аз се явявам във всяка епоха в изначалната си, трансцендентална форма“. Когато Бог, Върховната Личност, се явява като инкарнация, Той не се нуждае от помощта на външната енергия, а идва чрез личната си енергия. Духовната енергия също се нарича ма̄я̄. Ато ма̄я̄маям̇ виш̣н̣ум̇ праваданти манӣш̣ин̣ах̣: тялото, което приема Върховният Бог, е ма̄я̄мая. Това не означава, че Той има форма, съставена от външната енергия; тази ма̄я̄ се отнася за вътрешната му енергия.
Стих
тат-карма-гун̣а-вӣря̄н̣и
ка̄шяпася маха̄тманах̣
пашча̄д вакш̣я̄махе 'дитя̄м̇
ятхаива̄ватата̄ра ха
ка̄шяпася маха̄тманах̣
пашча̄д вакш̣я̄махе 'дитя̄м̇
ятхаива̄ватата̄ра ха
Дума по дума
Превод
По-нататък (в Осма песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“) ще ти разкажа как Урукрама, Бог Ва̄манадева, се появи като син на великия мъдрец Кашяпа и как с три крачки Той обхвана трите свята. Ще ти опиша необикновените му дейности, неговите качества и могъщество, а също и как Той се роди от утробата на Адити.
Стих
атха кашяпа-да̄я̄да̄н
даитея̄н кӣртая̄ми те
ятра бха̄гаватах̣ шрӣма̄н
прахра̄до балир ева ча
даитея̄н кӣртая̄ми те
ятра бха̄гаватах̣ шрӣма̄н
прахра̄до балир ева ча
Дума по дума
Превод
Сега нека ти изредя синовете на Дити, които бяха заченати от Кашяпа, но станаха демони. В този демоничен род се появи великият предан Прахла̄да Маха̄ра̄джа, а също и Бали Маха̄ра̄джа. Демоните са известни под името Даити, защото са родили от утробата на Дити.
Стих
дитер два̄в ева да̄я̄дау
даитя-да̄нава-вандитау
хиран̣якашипур на̄ма
хиран̣я̄кш̣аш ча кӣртитау
даитя-да̄нава-вандитау
хиран̣якашипур на̄ма
хиран̣я̄кш̣аш ча кӣртитау
Дума по дума
Превод
Първите двама синове на Дити се казваха Хиран̣якашипу и Хиран̣я̄кш̣а. И двамата притежаваха изключително могъщество, а Даитите и Да̄навите ги боготворяха.
Стих
хиран̣якашипор бха̄ря̄
кая̄дхур на̄ма да̄навӣ
джамбхася таная̄ са̄ ту
суш̣уве чатурах̣ сута̄н
кая̄дхур на̄ма да̄навӣ
джамбхася таная̄ са̄ ту
суш̣уве чатурах̣ сута̄н
сам̇хра̄дам̇ пра̄г анухра̄дам̇
хра̄дам̇ прахра̄дам ева ча
тат-сваса̄ сим̇хика̄ на̄ма
ра̄хум̇ випрачито 'грахӣт
хра̄дам̇ прахра̄дам ева ча
тат-сваса̄ сим̇хика̄ на̄ма
ра̄хум̇ випрачито 'грахӣт
Дума по дума
хиран̣якашипох̣ — на Хиран̣якашипу; бха̄ря̄ — съпругата; кая̄дхух̣ — Кая̄дху; на̄ма — наречена; да̄навӣ — потомка на Дану; джамбхася — на Джамбха; таная̄ — дъщеря; са̄ — тя; ту — наистина; суш̣уве — роди; чатурах̣ — четирима; сута̄н — синове; сам̇хра̄дам — Сам̇хла̄да; пра̄к — първият; анухра̄дам — Анухла̄да; хра̄дам — Хла̄да; прахра̄дам — Прахла̄да; ева — също; ча — и; тат-сваса̄ — сестра им; сим̇хика̄ — Сим̇хика̄; на̄ма — наречена; ра̄хум — Ра̄ху; випрачитах̣ — от Випрачит; аграхӣт — сдоби се.
Превод
Съпругата на Хиран̣якашипу се наричаше Кая̄дху. Тя беше дъщеря на Джамбха и потомка на Дану. Тя роди един след друг четирима синове: Сам̇хла̄да, Анухла̄да, Хла̄да и Прахла̄да. Сестра им се казваше Сим̇хика̄. Тя се омъжи за демона Випрачит и роди друг демон – Ра̄ху.
Стих
широ 'харад яся хариш
чакрен̣а пибато 'мр̣там
сам̇хра̄дася кр̣тир бха̄ря̄-
сӯта пан̃чаджанам̇ татах̣
чакрен̣а пибато 'мр̣там
сам̇хра̄дася кр̣тир бха̄ря̄-
сӯта пан̃чаджанам̇ татах̣
Дума по дума
Превод
Докато Ра̄ху, предрешен, пиеше нектар с полубоговете, Върховната Божествена Личност му отряза главата. Съпругата на Сам̇хла̄да се казваше Кр̣ти. От връзката си със Сам̇хла̄да тя роди син на име Пан̃чаджана.
Стих
хра̄дася дхаманир бха̄ря̄-
сӯта ва̄та̄пим илвалам
йо 'гастя̄я тв атитхайе
пече ва̄та̄пим илвалах̣
сӯта ва̄та̄пим илвалам
йо 'гастя̄я тв атитхайе
пече ва̄та̄пим илвалах̣
Дума по дума
Превод
Съпруга на Хла̄да беше Дхамани. Тя роди двама синове, наречени Ва̄та̄пи и Илвала. Когато Агастя Муни посети Илвала, Илвала го нагости със сготвения Ва̄та̄пи, който се беше превърнал в овен.
Стих
анухра̄дася сӯря̄я̄м̇
ба̄ш̣кало махиш̣ас татха̄
вирочанас ту пра̄хра̄дир
девя̄м̇ тася̄бхавад балих̣
ба̄ш̣кало махиш̣ас татха̄
вирочанас ту пра̄хра̄дир
девя̄м̇ тася̄бхавад балих̣
Дума по дума
анухра̄дася — на Анухла̄да; сӯря̄я̄м — чрез Сӯря̄; ба̄ш̣калах̣ — Ба̄ш̣кала; махиш̣ах̣ — Махиш̣а; татха̄ — също; вирочанах̣ — Вирочана; ту — наистина; пра̄хра̄дих̣ — синът на Прахла̄да; девя̄м — съпруга; тася — с неговата; абхават — беше; балих̣ — Бали.
Превод
Съпругата на Анухла̄да се казваше Сӯря̄. Тя даде живот на двама синове – Ба̄ш̣кала и Махиш̣а. Прахла̄да имаше един син, Вирочана, чиято съпруга роди Бали Маха̄ра̄джа.
Стих
ба̄н̣а-джйеш̣т̣хам̇ путра-шатам
ашана̄я̄м̇ тато 'бхават
тася̄нубха̄вам̇ сушлокям̇
пашча̄д ева̄бхидха̄сяте
ашана̄я̄м̇ тато 'бхават
тася̄нубха̄вам̇ сушлокям̇
пашча̄д ева̄бхидха̄сяте
Дума по дума
ба̄н̣а-джйеш̣т̣хам — от които Ба̄н̣а беше най-големият; путра-шатам — сто синове; ашана̄я̄м — с Ашана̄; татах̣ — от него; абхават — имаше; тася — неговия; анубха̄вам — характер; су-шлокям — достоен за възхвала; пашча̄т — по-късно; ева — несъмнено; абхидха̄сяте — ще опиша.
Превод
След това Бали Маха̄ра̄джа зачена сто синове с Ашана̄. От тези сто синове цар Ба̄н̣а беше най-големият. За славните дела на Бали Маха̄ра̄джа ще стане дума по-късно (в Осма песен).
Стих
ба̄н̣а а̄ра̄дхя гиришам̇
лебхе тад-ган̣а-мукхята̄м
ят-па̄ршве бхагава̄н а̄сте
хй адя̄пи пура-па̄лаках̣
лебхе тад-ган̣а-мукхята̄м
ят-па̄ршве бхагава̄н а̄сте
хй адя̄пи пура-па̄лаках̣
Дума по дума
Превод
Понеже цар Ба̄н̣а беше ревностен поклонник на Шива, той стана един от неговите най-прочути приближени. Дори и сега Шива пази столицата на цар Ба̄н̣а и е винаги до него.
Стих
маруташ ча дитех̣ путра̄ш
чатва̄рим̇шан нава̄дхика̄х̣
та а̄санн апраджа̄х̣ сарве
нӣта̄ индрен̣а са̄тмата̄м
чатва̄рим̇шан нава̄дхика̄х̣
та а̄санн апраджа̄х̣ сарве
нӣта̄ индрен̣а са̄тмата̄м
Дума по дума
Превод
Четиридесет и деветимата полубогове Марути също бяха родени от утробата на Дити. Никой от тях нямаше деца. Макар да се бяха родили от Дити, цар Индра им даде поста на полубогове.
Пояснение
Очевидно дори демоните могат да бъдат издигнати до позицията на полубогове, ако коригират атеистичната си природа. Във вселената има два вида хора. Тези, които са предани на Бог Виш̣н̣у, се наричат полубогове, а тези, които заемат противоположната позиция, са демони. Както доказва и разглежданият стих, дори демоните могат да се превърнат в полубогове.
Стих
шрӣ-ра̄джова̄ча
катхам̇ та а̄сурам̇ бха̄вам
апохяутпаттикам̇ гуро
индрен̣а пра̄пита̄х̣ са̄тмям̇
ким̇ тат са̄дху кр̣там̇ хи таих̣
катхам̇ та а̄сурам̇ бха̄вам
апохяутпаттикам̇ гуро
индрен̣а пра̄пита̄х̣ са̄тмям̇
ким̇ тат са̄дху кр̣там̇ хи таих̣
Дума по дума
шрӣ-ра̄джа̄ ува̄ча — цар Парӣкш̣ит каза; катхам — защо; те — те; а̄сурам — демоничен; бха̄вам — характер; апохя — изоставиха; аутпаттикам — по рождение; гуро — господарю мой; индрен̣а — от Индра; пра̄пита̄х̣ — бяха превърнати; са-а̄тмям — на полубогове; ким — дали; тат — затова; са̄дху — благочестиви дейности; кр̣там — извършени; хи — наистина; таих̣ — от тях.
Превод
Цар Парӣкш̣ит попита: Господарю мой, по рождение четиридесет и деветимата Марути би трябвало да имат демоничен характер. Защо небесният цар Индра ги превърна в полубогове? Да не би да са извършили някакви ритуали или благочестиви дейности?
Стих
име шраддадхате брахманн
р̣ш̣айо хи мая̄ саха
паригя̄на̄я бхагавам̇с
тан но вя̄кхя̄тум архаси
р̣ш̣айо хи мая̄ саха
паригя̄на̄я бхагавам̇с
тан но вя̄кхя̄тум архаси
Дума по дума
име — тези; шраддадхате — имаме желание; брахман — о, бра̄хман̣а; р̣ш̣аях̣ — мъдреци; хи — наистина; мая̄ саха — с мене; паригя̄на̄я — да узнаем; бхагаван — о, велика душа; тат — затова; нах̣ — на нас; вя̄кхя̄тум архаси — моля те, обясни.
Превод
Скъпи бра̄хман̣а, аз и всички присъстващи мъдреци жадуваме да чуем отговора. Затова, о, велика душа, бъди така добър да ни обясниш причината.
Стих
шрӣ-сӯта ува̄ча
тад виш̣н̣ура̄тася са ба̄дара̄ян̣ир
вачо нишамя̄др̣там алпам артхават
сабха̄джаян сан нибхр̣тена четаса̄
джага̄да сатра̄ян̣а сарва-даршанах̣
тад виш̣н̣ура̄тася са ба̄дара̄ян̣ир
вачо нишамя̄др̣там алпам артхават
сабха̄джаян сан нибхр̣тена четаса̄
джага̄да сатра̄ян̣а сарва-даршанах̣
Дума по дума
шрӣ-сӯтах̣ ува̄ча — Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза; тат — тези; виш̣н̣ура̄тася — на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит; сах̣ — той; ба̄дара̄ян̣их̣ — Шукадева Госва̄мӣ; вачах̣ — думи; нишамя — като изслуша; а̄др̣там — почтителни; алпам — кратки; артха-ват — съдържателни; сабха̄джаян сан — похвали; нибхр̣тена четаса̄ — с голямо удоволствие; джага̄да — отвърна; сатра̄ян̣а — Шаунака; сарва-даршанах̣ — който е осъзнат за всичко.
Превод
Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза: Велики мъдрецо Шаунака, след като изслуша почтителните и лаконични думи на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит по тези важни теми, Шукадева Госва̄мӣ, който бе осъзнат за всичко, похвали неговото усърдие и с голямо удоволствие отговори.
Пояснение
Шукадева Госва̄мӣ високо оценил въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, защото с малко думи те засягали много съществени теми – как синовете на Дити, макар и родени като демони, станали полубогове. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура посочва, че Дити била изпълнена с ненавист, но пречистила сърцето си благодарение на преданост към Бога. Друг важен урок от тази история е, че Кашяпа Муни станал жертва на съблазните на красивата си съпруга, въпреки че имал задълбочени познания върху Ведите и развито духовно съзнание. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал тези въпроси само с няколко думи, затова Шукадева Госва̄мӣ високо ги оценил.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
хата-путра̄ дитих̣ шакра-
па̄рш̣н̣и-гра̄хен̣а виш̣н̣уна̄
манюна̄ шока-дӣптена
джвалантӣ парячинтаят
хата-путра̄ дитих̣ шакра-
па̄рш̣н̣и-гра̄хен̣а виш̣н̣уна̄
манюна̄ шока-дӣптена
джвалантӣ парячинтаят
Дума по дума
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: За да помогне на Индра, Бог Виш̣н̣у унищожи двамата братя Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу. Като разбра за тяхната смърт, майка им Дити, завладяна от скръб и гняв, си мислеше следното.
Стих
када̄ ну бхра̄тр̣-ханта̄рам
индрия̄ра̄мам улбан̣ам
аклинна-хр̣даям̇ па̄пам̇
гха̄тайитва̄ шайе сукхам
индрия̄ра̄мам улбан̣ам
аклинна-хр̣даям̇ па̄пам̇
гха̄тайитва̄ шайе сукхам
Дума по дума
Превод
Индра, който много обича сетивното наслаждение, уби двамата братя Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу с помощта на Бог Виш̣н̣у. Той е жесток, коравосърдечен и греховен. Кога ли ще успея да го погубя, за да ми олекне на сърцето?
Стих
кр̣ми-вид̣-бхасма-сам̇гя̄сӣд
ясйеша̄бхихитася ча
бхӯта-дхрук тат-кр̣те сва̄ртхам̇
ким̇ веда нирайо ятах̣
ясйеша̄бхихитася ча
бхӯта-дхрук тат-кр̣те сва̄ртхам̇
ким̇ веда нирайо ятах̣
Дума по дума
кр̣ми — червеи; вит̣ — изпражнение; бхасма — прах; сам̇гя̄ — име; а̄сӣт — става; яся — чието (тяло); ӣша-абхихитася — макар и да е титулуван за цар; ча — също; бхӯта-дхрук — който причинява зло на другите; тат-кр̣те — заради това; сва-артхам — собствения си интерес; ким веда — дали знае; нираях̣ — наказание в ада; ятах̣ — от което.
Превод
Мъртвите тела на всички управници, титулувани като царе и славни водачи, ще се превърнат в червеи, изпражнения и прах. Ако някой безмилостно избива другите, за да защити тялото си, дали разбира истинското значение на живота? Със сигурност не го разбира, защото всеки, който причинява зло на другите същества, отива в ада.
Пояснение
Материалното тяло дори на великия цар накрая се превръща в изпражнения, червеи и прах. Ако е прекалено привързан към телесната представа за живота, човек не е особено интелигентен.
Стих
а̄ша̄са̄нася тасйедам̇
дхрувам уннаддха-четасах̣
мада-шош̣ака индрася
бхӯя̄д йена суто хи ме
дхрувам уннаддха-четасах̣
мада-шош̣ака индрася
бхӯя̄д йена суто хи ме
Дума по дума
Превод
Дити си мислеше: Индра смята тялото си за вечно и е станал неудържим. Затова искам да имам син, който да сложи край на лудостта му. Дано намеря някакъв начин да постигна това.
Пояснение
Хората, които се отъждествяват с материалното тяло, са сравнявани в ша̄стрите с крави и магарета. Дити искала да накаже Индра, който се държал като нисше животно.
Стих
ити бха̄вена са̄ бхартур
а̄чача̄ра̄сакр̣т приям
шушрӯш̣ая̄нура̄ген̣а
прашрайен̣а дамена ча
а̄чача̄ра̄сакр̣т приям
шушрӯш̣ая̄нура̄ген̣а
прашрайен̣а дамена ча
бхактя̄ парамая̄ ра̄джан
маногяир валгу-бха̄ш̣итаих̣
мано джагра̄ха бха̄ва-гя̄
сасмита̄па̄н̇га-вӣкш̣ан̣аих̣
маногяир валгу-бха̄ш̣итаих̣
мано джагра̄ха бха̄ва-гя̄
сасмита̄па̄н̇га-вӣкш̣ан̣аих̣
Дума по дума
ити — така; бха̄вена — с намерението; са̄ — тя; бхартух̣ — на съпруга; а̄чача̄ра — извършваше; асакр̣т — непрекъснато; приям — приятни дейности; шушрӯш̣ая̄ — със служене; анура̄ген̣а — с любов; прашрайен̣а — с покорство; дамена — със самообладание; ча — също; бхактя̄ — с преданост; парамая̄ — несравнима; ра̄джан — царю; маногяих̣ — омайни; валгу-бха̄шитаих̣ — с ласкави слова; манах̣ — ума му; джагра̄ха — подчини на волята си; бха̄ва-гя̄ — познавайки характера му; са-смита — с усмивки; апа̄н̇га-вӣкш̣ан̣аих̣ — като поглеждаше.
Превод
С тази мисъл (желаейки син, който да погуби Индра) Дити започна да прави всичко възможно, за да удовлетвори Кашяпа с доброто си поведение. О, царю, тя изпълняваше волята на Кашяпа с несравнима преданост, както той желаеше. Със служене, любов, смирение и самообладание, с ласкави думи, изречени да му доставят удоволствие, с усмивки и погледи Дити плени ума му и го покори.
Пояснение
Когато жената иска да спечели любовта и верността на своя съпруг, тя трябва да се опита да го направи щастлив във всяко отношение. Щом е доволен от своята съпруга, той е готов да ѝ осигури всичко необходимо: украшения и удовлетворение на сетивата. Дити демонстрирала това с поведението си.
Стих
евам̇ стрия̄ джад̣ӣбхӯто
видва̄н апи маногяя̄
ба̄д̣хам итй а̄ха вивашо
на тач читрам̇ хи йош̣ити
видва̄н апи маногяя̄
ба̄д̣хам итй а̄ха вивашо
на тач читрам̇ хи йош̣ити
Дума по дума
Превод
Въпреки че беше знаещ и мъдър, Кашяпа Муни бе пленен от привидното поведение на Дити, която съумя да го подчини. Той увери съпругата си, че е готов да изпълни всичките ѝ желания. Подобно обещание от един съпруг не е учудващо.
Стих
вилокяика̄нта-бхӯта̄ни
бхӯта̄нй а̄дау праджа̄патих̣
стриям̇ чакре сва-деха̄рдхам̇
яя̄ пум̇са̄м̇ матир хр̣та̄
бхӯта̄нй а̄дау праджа̄патих̣
стриям̇ чакре сва-деха̄рдхам̇
яя̄ пум̇са̄м̇ матир хр̣та̄
Дума по дума
Превод
В началото на сътворението Брахма̄, бащата на живите същества във вселената, видя, че всички те са необвързани. Тогава, за да увеличи броя на населението, той създаде жената от по-добрата половина на мъжа, защото поведението на жената пленява мъжкия ум.
Пояснение
Движеща сила в цялата вселена е омагьосващото сексуално влечение, което Брахма̄ създал, за да увеличи броя на населението не само сред хората, но и сред другите форми на живот. В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Р̣ш̣абхадева изтъква: пум̇сах̣ стрия̄ митхунӣ-бха̄вам етам – целият свят се намира в плен на сексуалното привличане между мъжа и жената. Щом мъж и жена се съединят, здравият възел на това привличане все повече се стяга и така мъжът е впримчен в материалистическия начин на живот. Това е илюзията на материалния свят. Тази илюзия оказала въздействие и върху Кашяпа Муни, въпреки че той бил много учен и духовно напреднал. Както се казва в Ману сам̇хита̄ (2.215) и в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.19.17):
ма̄тра̄ свасра̄ духитра̄ ва̄
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
на̄вивикта̄сано бхавет
балава̄н индрия-гра̄мо
видва̄м̇сам апи карш̣ати
„Един мъж не бива да общува с жена на усамотено място, дори тя да е негова майка, сестра или дъщеря, защото сетивата са толкова силни, че отклоняват от правия път даже високообразования“. Когато мъжът остане насаме с жена, сексуалните му желания несъмнено нарастват. Ето защо използваните думи ека̄нта-бхӯта̄ни посочват, че за да избегне сексуалното желание, мъжът трябва да избягва компанията на жени, доколкото е възможно. Сексуалните пориви са толкова силни, че проникват в ума на мъжа, щом остане насаме с която и да е жена, дори тя да е негова майка, сестра или дъщеря.
Стих
евам̇ шушрӯш̣итас та̄та
бхагава̄н кашяпах̣ стрия̄
прахася парама-прӣто
дитим а̄ха̄бхинандя ча
бхагава̄н кашяпах̣ стрия̄
прахася парама-прӣто
дитим а̄ха̄бхинандя ча
Дума по дума
Превод
О, скъпи царю, могъщият мъдрец Кашяпа, покорен от ласките на съпругата си Дити, се усмихна и каза следното.
Стих
шрӣ-кашяпа ува̄ча
варам̇ варая ва̄мору
прӣтас те 'хам аниндите
стрия̄ бхартари супрӣте
ках̣ ка̄ма иха ча̄гамах̣
варам̇ варая ва̄мору
прӣтас те 'хам аниндите
стрия̄ бхартари супрӣте
ках̣ ка̄ма иха ча̄гамах̣
Дума по дума
шрӣ-кашяпах̣ ува̄ча — Кашяпа Муни каза; варам — благословия; варая — поискай; ва̄мору — о, прелестна жена; прӣтах̣ — доволен; те — от теб; ахам — аз; аниндите — о, безупречна съпруго; стрия̄х̣ — за жената; бхартари — когато съпругът; су-прӣте — удовлетворен; ках̣ — какво; ка̄мах̣ — желание; иха — тук; ча — и; агамах̣ — трудно да изпълни.
Превод
Кашяпа Муни каза: О, прелестна моя, о, безупречна съпруго, понеже съм много доволен от твоето поведение, можеш да поискаш от мен каквато и да е благословия. Нима е трудно за жената да изпълни всяко свое желание в този и в следващия живот, ако съпругът ѝ е удовлетворен?
Стих
патир ева хи на̄рӣн̣а̄м̇
даиватам̇ парамам̇ смр̣там
ма̄насах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇
ва̄судевах̣ шриях̣ патих̣
даиватам̇ парамам̇ смр̣там
ма̄насах̣ сарва-бхӯта̄на̄м̇
ва̄судевах̣ шриях̣ патих̣
са ева девата̄-лин̇гаир
на̄ма-рӯпа-викалпитаих̣
иджяте бхагава̄н пумбхих̣
стрӣбхиш ча пати-рӯпа-дхр̣к
на̄ма-рӯпа-викалпитаих̣
иджяте бхагава̄н пумбхих̣
стрӣбхиш ча пати-рӯпа-дхр̣к
Дума по дума
патих̣ — съпругът; ева — наистина; хи — безусловно; на̄рӣн̣а̄м — на жените; даиватам — полубог; парамам — върховен; смр̣там — е смятан; ма̄насах̣ — който се намира в сърцето; сарва-бхӯта̄на̄м — на всички живи същества; ва̄судевах̣ — Ва̄судева; шриях̣ — на богинята на щастието; патих̣ — съпругът; сах̣ — Той; ева — несъмнено; девата̄-лин̇гаих̣ — в образите на полубоговете; на̄ма — имена; рӯпа — форми; викалпитаих̣ — смятан; иджяте — почитан; бхагава̄н — Върховната Божествена Личност; пумбхих̣ — от мъжете; стрӣбхих̣ — от жените; ча — също; пати-рӯпа-дхр̣к — в образа на съпруг.
Превод
Съпругът е висшият полубог за жената. Върховната Божествена Личност, Бог Ва̄судева, съпругът на богинята на щастието, се намира във всяко сърце и е почитан от извършителите на плодоносни дейности чрез многобройните имена и форми на полубоговете. По същия начин съпругът представя Бога като обект на преклонение за жената.
Пояснение
Бог казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.23):
йе 'пй аня-девата̄-бхакта̄
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
те 'пи ма̄м ева каунтея
яджантй авидхи-пӯрвакам
яджанте шраддхая̄нвита̄х̣
те 'пи ма̄м ева каунтея
яджантй авидхи-пӯрвакам
„О, сине на Кунтӣ, тези, които са предани на различни богове и искрено ги обожават, в действителност обожават само мен, но правят това погрешно“. Полубоговете са разнообразни помощници, които действат като ръце и крака на Върховната Божествена Личност. Хората без непосредствена връзка с Върховния Бог и неспособни да проумеят възвишената му позиция са съветвани да почитат полубоговете като различни части от Бога. Ако жените, които са обикновено привързани към съпрузите си, ги почитат като представители на Ва̄судева, те ще имат полза също както Аджа̄мила имал полза от това, че наричал сина си На̄ра̄ян̣а. Аджа̄мила мислел за своя син, но поради привързаността си към името На̄ра̄ян̣а той постигнал освобождение просто като повтарял това име. И до ден днешен в Индия наричат съпруга пати гуру – съпруг духовен учител. Когато съпругът и съпругата изпитват взаимна привързаност по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, тяхното сътрудничество много им помага да напредват. Въпреки че понякога във ведическите мантри се произнасят имената на Индра и Агни (индра̄я сва̄ха̄, агнайе сва̄ха̄), ведическите жертвоприношения се извършват за удовлетворението на Бог Виш̣н̣у. Обожанието на полубоговете или почитането на съпруга се препоръчва само докато съществува силна привързаност към материалното сетивно наслаждение.
Стих
тасма̄т пати-врата̄ на̄рях̣
шреяс-ка̄ма̄х̣ су-мадхяме
яджанте 'наня-бха̄вена
патим а̄тма̄нам ӣшварам
шреяс-ка̄ма̄х̣ су-мадхяме
яджанте 'наня-бха̄вена
патим а̄тма̄нам ӣшварам
Дума по дума
Превод
О, скъпа моя, о, красавице с тънка талия, добросъвестната съпруга трябва да бъде вярна и да следва волята на съпруга си. С голяма преданост тя трябва да обожава своя съпруг като представител на Ва̄судева.
Стих
со 'хам̇ твая̄рчито бхадре
ӣдр̣г-бха̄вена бхактитах̣
там̇ те сампа̄дайе ка̄мам
асатӣна̄м̇ судурлабхам
ӣдр̣г-бха̄вена бхактитах̣
там̇ те сампа̄дайе ка̄мам
асатӣна̄м̇ судурлабхам
Дума по дума
Превод
Мила моя съпруго, ти ме почиташе с голяма преданост, приемайки ме за представител на Върховната Божествена Личност, затова ще те възнаградя, като изпълня твоите желания, които са непостижими за една порочна жена.
Стих
дитир ува̄ча
варадо яди ме брахман
путрам индра-хан̣ам̇ вр̣н̣е
амр̣тюм̇ мр̣та-путра̄хам̇
йена ме гха̄титау сутау
варадо яди ме брахман
путрам индра-хан̣ам̇ вр̣н̣е
амр̣тюм̇ мр̣та-путра̄хам̇
йена ме гха̄титау сутау
Дума по дума
дитих̣ ува̄ча — Дити каза; вара-дах̣ — благославящият; яди — ако; ме — на мен; брахман — о, велика душа; путрам — син; индра-хан̣ам — който да убие Индра; вр̣н̣е — моля за; амр̣тюм — безсмъртен; мр̣та-путра̄ — чиито синове са мъртви; ахам — аз; йена — който; ме — мои; гха̄титау — бяха погубени; сутау — двама синове.
Превод
Дити отговори: О, съпруже, о, велика душа, аз изгубих своите синове. Ако искаш да ме благословиш, моля те, дари ме с безсмъртен син, който да убие Индра. Отправям тази молба, защото с помощта на Виш̣н̣у Индра уби двамата ми синове Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу.
Пояснение
Думата индра-хан̣ам означава „който може да убие Индра“, но също и „който следва Индра“. Думата амр̣тюм се отнася за полубоговете, които не умират както обикновените хора, защото имат изключително дълъг живот. Например за живота на Брахма̄ се говори в Бхагавад-гӣта̄: сахасра-юга-парянтам ахар яд брахман̣о видух̣. Само денят, тоест дванайсет часа от живота на Брахма̄, се равнява на 4 300 000 по хиляда земни години. Дълголетието му е отвъд представите на простосмъртния човек. Затова полубоговете са наречени амара, „тези, които не умират“. В материалния свят обаче всеки е обречен на смърт. Думата амр̣тюм в стиха означава, че Дити искала син, равен на полубоговете.
Стих
нишамя тад-вачо випро
вимана̄х̣ парятапята
ахо адхармах̣ сумаха̄н
адя ме самупастхитах̣
вимана̄х̣ парятапята
ахо адхармах̣ сумаха̄н
адя ме самупастхитах̣
Дума по дума
Превод
Щом чу молбата на Дити, Кашяпа Муни много се натъжи. „Горко ми – оплака се той, – изправен съм пред опасността да извърша грях – убийството на Индра“.
Пояснение
Кашяпа Муни бил готов с радост да изпълни желанието на съпругата си Дити, но щом чул, че тя иска син, който да убие Индра, радостта му бързо изчезнала, защото изобщо не одобрил идеята ѝ.
Стих
ахо артхендрия̄ра̄мо
йош̣ин-маййеха ма̄яя̄
гр̣хӣта-чета̄х̣ кр̣пан̣ах̣
патиш̣йе нараке дхрувам
йош̣ин-маййеха ма̄яя̄
гр̣хӣта-чета̄х̣ кр̣пан̣ах̣
патиш̣йе нараке дхрувам
Дума по дума
Превод
Кашяпа Муни си мислел: Уви, станал съм прекалено привързан към материалното наслаждение. Възползвайки се от това, умът ми се омая от илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност в образа на жена (моята съпруга). Аз несъмнено съм един окаяник, който ще пропадне в ада.
Стих
ко 'тикрамо 'нувартантя̄х̣
свабха̄вам иха йош̣итах̣
дхин̇ ма̄м̇ бата̄будхам̇ сва̄ртхе
яд ахам̇ тв аджитендриях̣
свабха̄вам иха йош̣итах̣
дхин̇ ма̄м̇ бата̄будхам̇ сва̄ртхе
яд ахам̇ тв аджитендриях̣
Дума по дума
ках̣ — какво; атикрамах̣ — прегрешение; анувартантя̄х̣ — като се водеше; сва-бха̄вам — природата си; иха — тук; йош̣итах̣ — на жената; дхик — проклятие; ма̄м — върху ми; бата — уви; абудхам — незнаещ; сва-артхе — какво е добро за мен; ят — защото; ахам — аз; ту — наистина; аджита-индриях̣ — не мога да обуздая сетивата си.
Превод
Тази жена, моята съпруга, бе водена от природата си и не е виновна. Но аз съм мъж. Проклет да съм! Нямам ни най-малка представа какво е добро за мен, след като не можах да обуздая сетивата си.
Пояснение
Жената има естествена склонност да се наслаждава на материалния свят. Тя убеждава и своя съпруг да се радва на света, задоволявайки езика, стомаха и гениталиите си, наречени джихва̄, удара и упастха. Жената умее да готви вкусни ястия, за да удовлетвори съпруга си. Обилното хранене насища стомаха, което от своя страна води до прилив на сили за гениталиите. Особено силно възбуждащо действие оказват виното, месото и други подобни разгарящи страстта храни. Трябва да знаем обаче, че сексуалното влечение не ни помага да напредваме духовно, а ни тласка към ада. Така Кашяпа Муни размишлявал и скърбял. Иначе казано, когато съпругата не следва пътя на обучения си съпруг, семейният живот е много рискован. Съпругът трябва да бъде възпитан още от самото начало на живота си. Каума̄ра а̄чарет пра̄гьо дхарма̄н бха̄гавата̄н иха (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.6.1). През периода на брахмачаря, ученическия живот, един брахмача̄рӣ усвоява принципите на бха̄гавата дхарма, преданото служене. След това той може да се ожени и ако съпругата му е вярна и го следва в съвместния им път, тяхната връзка е много желателна. Но съпружески взаимоотношения без духовно съзнание, изцяло насочени към сетивно наслаждение, не водят до нищо добро. Шрӣмад Бха̄гаватам (12.2.3) твърди, че особено в сегашната епоха Кали юга отношенията между съпруга и съпругата ще се основават на сексуалните способности (дам-патйе бхиручир хетух̣). Ето защо семейният живот в Кали юга е изключително рискован, освен ако и двамата не се посветят на Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Стих
шарат-падмотсавам̇ вактрам̇
вачаш ча шраван̣а̄мр̣там
хр̣даям̇ кш̣ура-дха̄ра̄бхам̇
стрӣн̣а̄м̇ ко веда чеш̣т̣итам
вачаш ча шраван̣а̄мр̣там
хр̣даям̇ кш̣ура-дха̄ра̄бхам̇
стрӣн̣а̄м̇ ко веда чеш̣т̣итам
Дума по дума
Превод
Лицето на жената е привлекателно и красиво като разцъфнал през есента лотос. Сладката ѝ реч радва ухото, но ако надникнем в нейното сърце, ще открием, че то е остро като бръснач. Затова кой би могъл да разбере действията на жената?
Пояснение
Тук Кашяпа Муни много добре обрисува жената от материалистична гледна точка. Жените са известни като „нежния пол“, а особено когато са млади, на шестнайсет-седемнайсет години, те са изключително съблазнителни за мъжете. Затова женското лице е сравнено с лотос, разцъфнал през есента. Както лотосът е чудно красив през есента, така жената в разцъфналата красота на младостта е необикновено привлекателна. В санскритския език за женския глас се използва думата на̄рӣ-свара, защото жените обикновено обичат да пеят и това ги прави още по-очарователни. В днешно време киноактрисите – и особено певиците – са много популярни. Някои от тях печелят баснословни суми просто като пеят. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху е учил, че женското пеене е опасно за един сання̄сӣ, защото може да го направи жертва на жената. Сання̄са означава край на общуването с жени, но ако сання̄сӣ чуе гласа на жена и види хубавото ѝ лице, той ще бъде привлечен и е сигурно, че ще пропадне. Има редица примери за това. Дори великият мъдрец Вишва̄митра станал жертва на Менака̄. Ето защо всеки, който се стреми да развива духовно съзнание, трябва да е особено внимателен да не гледа лицето на жена или да слуша гласа ѝ. За един брахмача̄рӣ или сання̄сӣ да гледа женското лице и да се възхищава от красотата му или да слуша женско пеене и да оценява прекрасния глас, е фина форма на падение. И така, описанието на Кашяпа Муни на женските черти е много поучително.
Жена с привлекателна външност, красиво лице и мелодичен глас е естествен капан за мъжа. Ша̄стрите предупреждават, че когато такава жена идва да направи нещо за някой мъж, той трябва да гледа на нея като на тъмен кладенец, обрасъл отгоре с трева. Из полята се срещат такива кладенци и ако не знае за тях, човек може да се подхлъзне върху тревата и да пропадне. Има много подобни наставления. В основата на привличането към материалния свят стои привличането към жените, затова Кашяпа Муни си мислел: „При тези обстоятелства кой би могъл да разбере женското сърце?“. Ча̄н̣акя Пан̣д̣ита също ни съветва: вишва̄со наива картавях̣ стрӣш̣у ра̄джа-кулеш̣у ча – „Не се доверявайте на политик и на жена“. Това са авторитетни предписания на ша̄стрите, затова трябва да сме много внимателни във взаимоотношенията с жените.
Понякога критикуват Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото в него е позволено общуването между мъже и жени. Но Кр̣ш̣н̣а съзнание е за всеки – без значение мъж или жена. Самият Бог Кр̣ш̣н̣а казва: стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄с те 'пи я̄нти пара̄м̇ гатим – независимо дали е жена, шӯдра или вайшя, да не говорим за бра̄хман̣а или кш̣атрия – всеки е способен да се върне у дома, при Бога, ако следва наставленията на духовния учител и ша̄стрите. Затова молим всички членове на Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание – и мъжете, и жените – да не са привлечени от красотата на тялото, а да са привлечени единствено от Кр̣ш̣н̣а. Тогава всичко ще бъде наред. В противен случай те се излагат на опасност.
Стих
на хи кашчит приях̣ стрӣн̣а̄м
ан̃джаса̄ сва̄шиш̣а̄тмана̄м
патим̇ путрам̇ бхра̄тарам̇ ва̄
гхнантй артхе гха̄таянти ча
ан̃джаса̄ сва̄шиш̣а̄тмана̄м
патим̇ путрам̇ бхра̄тарам̇ ва̄
гхнантй артхе гха̄таянти ча
Дума по дума
на — не; хи — несъмнено; кашчит — всеки; приях̣ — скъп; стрӣн̣а̄м — на жените; ан̃джаса̄ — в действителност; сва-а̄шиш̣а̄ — собствена изгода; а̄тмана̄м — най-скъпи; патим — съпруг; путрам — син; бхра̄тарам — брат; ва̄ — или; гхнанти — те погубват; артхе — в името на собствените си интереси; гха̄таянти — правят така, че да бъдат убити; ча — също.
Превод
За собствена изгода жените се отнасят към мъжете, като че ли са им най-скъпи, но в действителност никой не им е скъп. От жените се очаква да са непорочни, но в името на собствените си интереси те могат да погубят дори своите съпрузи, синове и братя или да направят така, че някой друг да ги погуби.
Пояснение
Кашяпа Муни добре бил изучил женския характер. По природа жените гледат собствения си интерес, затова при всички случаи те трябва да бъдат покровителствани, така че да не проявяват вродените си себични наклонности. Жената се нуждае от покровителството на мъжа. В детството си тя трябва да е под закрилата на своя баща, в младостта си – на своя съпруг, а когато остарее – на порасналите си синове. Това е указанието на Ману, който казва, че на жената не трябва да се дава независимост на нито един етап от живота ѝ. Жените трябва да бъдат покровителствани и лишени от възможността да проявят присъщата си склонност към груб егоизъм. Има много случаи и в наши дни, при които жените убиват съпрузите си, за да се възползват от тяхната застраховка. Казаното дотук не е порицание на жените, а практическо наблюдение на тяхната природа. Подобни естествени наклонности жената или мъжът проявяват само докато имат телесна представа за живота. Но когато осъзнаят духовната си същност, и мъжът, и жената се освобождават от телесното отъждествяване. Трябва да гледаме на всички жени като на духовни частици (ахам̇ брахма̄сми), чийто единствен дълг е да удовлетворят Кр̣ш̣н̣а. Тогава влиянията на различните гун̣и на природата, следствие от материалното тяло, няма да действат.
Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова благотворно, че лесно може да неутрализира замърсяването на материалната природа, което се дължи на контакта с материалното тяло. Бхагавад-гӣта̄ още от самото начало ни учи, че всеки, независимо дали е мъж или жена, трябва да знае, че не е тяло, а душа. Всеки трябва да проявява интерес към дейностите на душата, а не на тялото. Докато сме движени от телесната представа за живота, независимо дали сме мъж, или жена, съществува постоянна опасност да тръгнем по погрешен път. Понякога душата е представена като пуруш̣а, защото независимо каква дреха е приела – на мъж или на жена, тя е склонна да се наслаждава на материалния свят. Този, който носи в себе си духа на наслаждение, е наречен пуруш̣а. Мъж или жена – никой не е заинтересован да служи на другите; всеки гледа как да удовлетвори собствените си сетива. Но Кр̣ш̣н̣а съзнание дава безупречно обучение и на мъжете, и на жените. Мъжът трябва да се научи да бъде съвършен предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, а жената – да следва вярно съпруга си. Тогава и двамата ще живеят щастливо.
Стих
пратишрутам̇ дада̄мӣти
вачас тан на мр̣ш̣а̄ бхавет
вадхам̇ на̄рхати чендро 'пи
татредам упакалпате
вачас тан на мр̣ш̣а̄ бхавет
вадхам̇ на̄рхати чендро 'пи
татредам упакалпате
Дума по дума
Превод
Аз обещах да я даря с благословия и това обещание не може да бъде нарушено, но и Индра не заслужава да бъде убит. При тези обстоятелства разрешението, което намерих, изглежда подходящо.
Пояснение
Кашяпа Муни стигнал до извода: „Дити много иска да има син, който да погуби Индра; в края на краищата тя е жена и не е много интелигентна. Ще я обуча така, че вместо постоянно да мисли как да убие Индра, ще стане ваиш̣н̣ава, предана на Кр̣ш̣н̣а. Ако се съгласи да следва правилата и принципите на ваиш̣н̣авите, замърсеното ѝ сърце със сигурност ще се пречисти“. Чето-дарпан̣а-ма̄рджанам. В това се изразява процесът на преданото служене. Всеки може да се пречисти, като следва принципите на преданото служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото Кр̣ш̣н̣а съзнание е толкова могъщо, че може да пречисти дори най-покварените хора и да ги превърне в издигнати ваиш̣н̣ави. Това е целта на движението на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура казва:
враджендра-нандана йеи, шачӣ-сута хаила сеи,
балара̄ма ха-ила нита̄и
дӣна-хӣна ята чхила, хари-на̄ме уддха̄рила,
та̄ра са̄кш̣ӣ джага̄и-ма̄дха̄и
балара̄ма ха-ила нита̄и
дӣна-хӣна ята чхила, хари-на̄ме уддха̄рила,
та̄ра са̄кш̣ӣ джага̄и-ма̄дха̄и
Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху се появява в сегашната Кали юга най-вече за да освободи падналите души, които непрекъснато мислят за материално наслаждение. Той даде възможност на хората от сегашната епоха да повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и така да станат напълно чисти, свободни от всяко материално замърсяване. Стане ли чист ваиш̣н̣ава, човек се издига над всякакви материални концепции за живота. Ето защо Кашяпа Муни се опитал да преобрази съпругата си във ваиш̣н̣авӣ, за да се откаже тя от намерението да погуби Индра. Мъдрецът искал и Дити, и синовете ѝ да се пречистят и да станат достойни за ваиш̣н̣ави. Случва се един ваиш̣н̣ава да се отклони от принципите на преданото служене. Възможно е той да пропадне, но Кашяпа Муни смятал, че дори някой да се провали в опитите си да следва пътя на ваиш̣н̣авизма, той нищо не губи. Както се утвърждава в Бхагавад-гӣта̄, даже пропадналият ваиш̣н̣ава ще бъде възнаграден. Свалпам апй ася дхармася тра̄яте махато бхая̄т – и най-малкото следване на ваиш̣н̣авските принципи закриля човека от най-големите опасности на материалното съществуване. Така Кашяпа Муни възнамерявал да обучи съпругата си Дити като ваиш̣н̣ава, защото искал да спаси живота на Индра.
Стих
ити сан̃чинтя бхагава̄н
ма̄рӣчах̣ курунандана
ува̄ча кин̃чит купита
а̄тма̄нам̇ ча вигархаян
ма̄рӣчах̣ курунандана
ува̄ча кин̃чит купита
а̄тма̄нам̇ ча вигархаян
Дума по дума
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза: Докато размишляваше така, Кашяпа Муни изпита лек гняв и се самоупрекна. О, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, потомъко на Куру, той каза на Дити следното.
Стих
шрӣ-кашяпа ува̄ча
путрас те бхавита̄ бхадре
индра-ха̄дева-ба̄ндхавах̣
сам̇ватсарам̇ вратам идам̇
ядй ан̃джо дха̄райиш̣яси
путрас те бхавита̄ бхадре
индра-ха̄дева-ба̄ндхавах̣
сам̇ватсарам̇ вратам идам̇
ядй ан̃джо дха̄райиш̣яси
Дума по дума
шрӣ-кашяпах̣ ува̄ча — Кашяпа Муни каза; путрах̣ — син; те — твой; бхавита̄ — ще бъде; бхадре — о, мила жено; индра-ха̄ — убиец на Индра или последовател на Индра; адева-ба̄ндхавах̣ — приятел на демоните (или дева-ба̄ндхавах̣ – приятел на полубоговете); сам̇ватсарам — за една година; вратам — обет; идам — този; яди — ако; ан̃джах̣ — правилно; дха̄райиш̣яси — съблюдаваш.
Превод
Кашяпа каза: Скъпа моя, ако съблюдаваш този обет най-малко една година, бъди сигурна, че ще се сдобиеш със син, който ще може да убие Индра. Но ако нарушиш обета да следваш принципите на ваиш̣н̣авизма, ще родиш син, който ще бъде благосклонен към Индра.
Пояснение
С думата индра-ха̄ се има предвид асура, който се стреми да убие Индра. Естествено, врагът на Индра е приятел на асурите, но думата индра-ха̄ може да означава и „този, който следва Индра или който му се подчинява“. А преданият на Индра е приятел и на полубоговете. Така думите индра-ха̄дева-ба̄ндхавах̣ са двусмислени – „Синът ти ще убие Индра, но ще бъде приятел с полубоговете“. Ако стане приятел с полубоговете, той няма как да убие Индра.
Стих
дитир ува̄ча
дха̄райиш̣йе вратам̇ брахман
брӯхи ка̄ря̄н̣и я̄ни ме
я̄ни чеха ниш̣иддха̄ни
на вратам̇ гхнанти я̄нй ута
дха̄райиш̣йе вратам̇ брахман
брӯхи ка̄ря̄н̣и я̄ни ме
я̄ни чеха ниш̣иддха̄ни
на вратам̇ гхнанти я̄нй ута
Дума по дума
дитих̣ ува̄ча — Дити каза; дха̄райиш̣йе — ще дам; вратам — обет; брахман — скъпи мой бра̄хман̣а; брӯхи — моля те, разясни; ка̄ря̄н̣и — трябва да направя; я̄ни — какво; ме — на мен; я̄ни — какво; ча — и; иха — тук; ниш̣иддха̄ни — е забранено; на — не; вратам — обета; гхнанти — наруши; я̄ни — какво; ута — също.
Превод
Дити отвърна: Скъпи мой бра̄хман̣а, длъжна съм да послушам съвета ти и да дам обет. А сега, моля те, кажи ми какво трябва да правя, какво е забранено и какво няма да наруши обета ми. Моля те, разясни ми всичко това.
Пояснение
Както беше казано, обикновено жената е склонна да преследва собствените си цели. Кашяпа Муни предложил на Дити да я подготви, за да може след година тя да осъществи намерението си. Понеже много искала да унищожи Индра, Дити незабавно се съгласила. Тя казала: „Моля те, кажи ми какъв е обетът и как да го следвам. Обещавам, че ще направя всичко необходимо и няма да го наруша“. Това разкрива друга страна от женската психика. Въпреки че жената обича да изпълнява своите желания, когато някой ѝ даде съвет, особено ако това е съпругът ѝ, тя добросъвестно ще го последва; така тя би могла да бъде насочвана към по-благородна цел. По природа жената желае да следва мъжа. И ако има достоен мъж, тя може да бъде обучена за висша цел.
Стих
шрӣ-кашяпа ува̄ча
на хим̇ся̄д бхӯта-джа̄та̄ни
на шапен на̄нр̣там̇ вадет
на чхиндя̄н накха-рома̄н̣и
на спр̣шед яд аман̇галам
на хим̇ся̄д бхӯта-джа̄та̄ни
на шапен на̄нр̣там̇ вадет
на чхиндя̄н накха-рома̄н̣и
на спр̣шед яд аман̇галам
Дума по дума
Превод
Кашяпа Муни каза: Скъпа съпруго, за да изпълниш обета, не бива да причиняваш насилие и зло на когото и да било. Не проклинай никого и не лъжи. Недей да режеш ноктите и косите си, не се докосвай до нечисти неща като черепи и кости.
Пояснение
Първото наставление на Кашяпа Муни към съпругата му било да не бъде злонравна. Ненавистта е присъща черта на всекиго в материалния свят и за да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек трябва да обуздае тази своя склонност. Това ни съветва и Шрӣмад Бха̄гаватам (парамо нирматсара̄н̣а̄м). За разлика от обикновения човек, Кр̣ш̣н̣а осъзнатият не е враждебно настроен към никого. Наставлението на Кашяпа Муни жена му да не се отнася с неприязън към другите живи същества илюстрира първия етап от напредъка в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Кашяпа Муни искал да възпита съпругата си като Кр̣ш̣н̣а осъзната личност, защото това би било достатъчно да предпази и нея, и Индра.
Стих
на̄псу сна̄я̄н на купйета
на самбха̄ш̣ета дурджанаих̣
на васӣта̄дхаута-ва̄сах̣
сраджам̇ ча видхр̣та̄м̇ квачит
на самбха̄ш̣ета дурджанаих̣
на васӣта̄дхаута-ва̄сах̣
сраджам̇ ча видхр̣та̄м̇ квачит
Дума по дума
Превод
Кашяпа Муни продължи: Мила моя, не се потапяй във водата, докато се къпеш, никога не се гневи и не разговаряй с порочни хора. Не обличай дрехи, които не са били добре изпрани, и не си слагай гирлянд, който вече е бил носен.
Стих
ноччхиш̣т̣ам̇ чан̣д̣ика̄ннам̇ ча
са̄миш̣ам̇ вр̣ш̣ала̄хр̣там
бхун̃джӣтодакяя̄ др̣ш̣т̣ам̇
пибен на̄н̃джалина̄ тв апах̣
са̄миш̣ам̇ вр̣ш̣ала̄хр̣там
бхун̃джӣтодакяя̄ др̣ш̣т̣ам̇
пибен на̄н̃джалина̄ тв апах̣
Дума по дума
на — не; уччхиш̣т̣ам — остатъци от храна; чан̣д̣ика̄-аннам — храна, предложена на богинята Ка̄лӣ; ча — и; са-а̄миш̣ам — примесена с месо; вр̣ш̣ала-а̄хр̣там — донесена от шӯдра; бхун̃джӣта — трябва да ядеш; удакяя̄ — от жена в менструационния си цикъл; др̣ш̣т̣ам — видяна; пибет на — не пий; ан̃джалина̄ — като събираш двете си длани; ту — също; апах̣ — вода.
Превод
Никога не яж остатъци от храна; не вкусвай праса̄да, предложен на богинята Ка̄лӣ (Дурга̄); не яж нищо замърсено с месо или риба. Не яж храна, донесена или докосната от шӯдра или видяна от жена в менструация. Не пий вода от шепите си.
Пояснение
Обикновено на богинята Ка̄лӣ се предлага храна, която съдържа месо и риба, затова Кашяпа Муни строго забранил на съпругата си да приема остатъците от такава храна. Всъщност за един ваиш̣н̣ава е недопустимо да яде нещо, предложено на полубоговете. Той приема само праса̄дам, предложен на Бог Виш̣н̣у. Чрез всички тези наставления по метода на отрицанието Кашяпа Муни обучавал съпругата си Дити как да стане ваиш̣н̣авӣ.
Стих
ноччхиш̣т̣а̄спр̣ш̣т̣а-салила̄
сандхя̄я̄м̇ мукта-мӯрдхаджа̄
анарчита̄сам̇ята-ва̄к
на̄сам̇вӣта̄ бахиш чарет
сандхя̄я̄м̇ мукта-мӯрдхаджа̄
анарчита̄сам̇ята-ва̄к
на̄сам̇вӣта̄ бахиш чарет
Дума по дума
на — не; уччхиш̣т̣а̄ — след хранене; аспр̣ш̣т̣а-салила̄ — без да си измила; сандхя̄я̄м — вечер; мукта-мӯрдхаджа̄ — с разпуснати коси; анарчита̄ — без накити; асам̇ята-ва̄к — ако не си сериозна; на — не; асам̇вӣта̄ — без да си загърната; бахих̣ — навън; чарет — трябва да отиваш.
Превод
След хранене не трябва да излизаш на улицата, преди да си измила устата, ръцете и нозете си. Не бива да излизаш вечер или да ходиш с разпуснати коси; не бива да излизаш, без да си сложила подходящи накити. Не трябва да напускаш дома, ако не си достатъчно сериозна и добре покрита.
Пояснение
Кашяпа Муни посъветвал съпругата си да не излиза на улицата без накити и подходящи дрехи. Той не я накарал да си облече минижуп, както сега е модерно. В ориенталските страни, когато жената излиза на улицата, тя е длъжна да закрие цялото си тяло, така че никой мъж да не може да я познае. Всички тези норми се налагат с цел пречистване. Когато се посвети на Кр̣ш̣н̣а съзнание, човек напълно се пречиства и става трансцендентален към замърсяванията на материалния свят.
Стих
на̄дхаута-па̄да̄праята̄
на̄рдра-па̄да̄ удак-шира̄х̣
шайӣта на̄пара̄н̇ на̄няир
на нагна̄ на ча сандхйайох̣
на̄рдра-па̄да̄ удак-шира̄х̣
шайӣта на̄пара̄н̇ на̄няир
на нагна̄ на ча сандхйайох̣
Дума по дума
на — не; адхаута-па̄да̄ — без да си измила краката; апраята̄ — без да си се пречистила; на — не; ардра-па̄да̄ — с мокри крака; удак-шира̄х̣ — с глава на север; шайӣта — трябва да лягаш; на — не; апара̄к — с глава на запад; на — не; аняих̣ — с други жени; на — не; нагна̄ — гола; на — не; ча — и; сандхяйох̣ — при изгрев и залез-слънце.
Превод
Не трябва да си лягаш, преди да си измила краката си и без да си се пречистила; не лягай с мокри крака или с глава, насочена на запад или на север. Не лягай да спиш гола или с други жени при изгрев или при залез-слънце.
Стих
дхаута-ва̄са̄ шучир нитям̇
сарва-ман̇гала-сам̇юта̄
пӯджайет пра̄тара̄ша̄т пра̄г
го-випра̄н̃ шриям ачютам
сарва-ман̇гала-сам̇юта̄
пӯджайет пра̄тара̄ша̄т пра̄г
го-випра̄н̃ шриям ачютам
Дума по дума
дхаута-ва̄са̄ — като си сложи изпрани дрехи; шучих̣ — пречистен; нитям — винаги; сарва-ман̇гала — с всички благоприятни елементи; сам̇юта̄ — украсен; пӯджайет — човек трябва да обожава; пра̄тах̣-а̄ша̄т пра̄к — преди закуска; го-випра̄н — кравите и бра̄хман̣ите; шриям — богинята на щастието; ачютам — Върховната Божествена Личност.
Превод
Облечен в изпрани дрехи, винаги чист и украсен с турмерик, сандалова паста и други благоприятни вещества, преди закуска човек трябва да обожава кравите, бра̄хман̣ите, богинята на щастието и Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Цивилизован човек можем да наречем този, който знае как да почита кравите и бра̄хман̣ите. Препоръчано е да се обожава Върховният Бог, а Той много обича кравите и бра̄хман̣ите (намо брахман̣я-дева̄я го бра̄хман̣а-хита̄я ча). С други думи, цивилизация, която няма респект към кравите и бра̄хман̣ите, е обречена на гибел. Никой не може да напредва по духовния път, ако не придобие брахмински качества и не покровителства кравите. Защитата на кравите осигурява достатъчно храна, приготвена с мляко, а то е жизнено необходимо за развитата цивилизация. Не трябва да се осквернява обществото, като се яде месото на кравите. Цивилизацията трябва да се стреми към постоянен напредък – това е арийска цивилизация. Вместо да убиват крави, за да ядат месо, цивилизованите хора трябва да произвеждат различни млечни продукти, с които ще подобрят състоянието на обществото. Ако следва принципите на брахминската култура, всеки би могъл да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Стих
стрийо вӣраватӣш ча̄рчет
сраг-гандха-бали-ман̣д̣анаих̣
патим̇ ча̄рчьопатиш̣т̣хета
дхя̄йет кош̣т̣ха-гатам̇ ча там
сраг-гандха-бали-ман̣д̣анаих̣
патим̇ ча̄рчьопатиш̣т̣хета
дхя̄йет кош̣т̣ха-гатам̇ ча там
Дума по дума
стриях̣ — жени; вӣра-ватӣх̣ — които имат съпрузи и синове; ча — и; арчет — тя трябва да почита; срак — с гирлянди; гандха — сандалова паста; бали — подаръци; ман̣д̣анаих̣ — и с накити; патим — съпруга; ча — и; а̄рчя — обожавайки; упатиш̣т̣хета — трябва да отправя молитви; дхя̄йет — трябва да медитира; кош̣т̣ха-гатам — в утробата ѝ; ча — също; там — върху него.
Превод
С гирлянди от цветя, сандалова паста, накити и други дарове жената, следваща този обет, трябва да почита жени, които имат деца и чиито съпрузи са живи. Бременната жена трябва да се прекланя пред своя съпруг и да му отправя молитви. Тя трябва да медитира върху него, като си представя, че той се намира в утробата ѝ.
Пояснение
Детето в утробата е част от тялото на съпруга. Тоест съпругът чрез своя представител косвено остава в утробата на бременната си съпруга.
Стих
са̄м̇ватсарам̇ пум̇саванам̇
вратам етад авиплутам
дха̄райиш̣яси чет тубхям̇
шакра-ха̄ бхавита̄ сутах̣
вратам етад авиплутам
дха̄райиш̣яси чет тубхям̇
шакра-ха̄ бхавита̄ сутах̣
Дума по дума
са̄м̇ватсарам — за една година; пум̇саванам — наречен пум̇савана; вратам — обет; етат — този; авиплутам — без нарушение; дха̄райиш̣яси — ти ще извършваш; чет — ако; тубхям — за теб; шакра-ха̄ — убиецът на Индра; бхавита̄ — ще бъде; сутах̣ — син.
Превод
Кашяпа Муни продължи: Ако спазваш този обет, наречен пум̇савана, с вяра най-малко една година, ти ще родиш син, предопределен да погуби Индра. Но и при най-малкото нарушение на този обет синът ти ще бъде приятел на Индра.
Стих
ба̄д̣хам итй абхюпетя̄тха
дитӣ ра̄джан маха̄-мана̄х̣
кашяпа̄д гарбхам а̄дхатта
вратам̇ ча̄н̃джо дадха̄ра са̄
дитӣ ра̄джан маха̄-мана̄х̣
кашяпа̄д гарбхам а̄дхатта
вратам̇ ча̄н̃джо дадха̄ра са̄
Дума по дума
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, Дити, съпругата на Кашяпа, се съгласи да следва метода за пречистване, наречен пум̇савана. „Да – каза тя, – ще направя всичко според твоите указания“. Преизпълнена с радост, тя забременя, като прие семе от Кашяпа и ревностно започна да следва обета.
Стих
ма̄тр̣-ш̣васур абхипра̄ям
индра а̄гя̄я ма̄нада
шушрӯш̣ан̣ена̄шрама-стха̄м̇
дитим̇ парячарат кавих̣
индра а̄гя̄я ма̄нада
шушрӯш̣ан̣ена̄шрама-стха̄м̇
дитим̇ парячарат кавих̣
Дума по дума
ма̄тр̣-свасух̣ — на сестрата на майка си; абхипра̄ям — намерение; индрах̣ — Индра; а̄гя̄я — разбирайки; ма̄на-да — о, царю Парӣкш̣ит, който се отнасяш с почит към всекиго; шушрӯш̣ан̣ена — със служене; а̄шрама-стха̄м — която живееше в а̄шрама; дитим — Дити; парячарат — грижеше се за; кавих̣ — в името на собствения си интерес.
Превод
О, царю, почитащ всекиго, Индра разбра намеренията на Дити и започна да крои планове как да защити собствените си интереси. Следвайки логиката, че самосъхранението е първият закон на природата, той пожела да провали обещанието на Дити. И така, той започна да служи на неговата леля Дити, която живееше в а̄шрама.
Стих
нитям̇ вана̄т суманасах̣
пхала-мӯла-самит-куша̄н
патра̄н̇кура-мр̣до 'паш ча
ка̄ле ка̄ла упа̄харат
пхала-мӯла-самит-куша̄н
патра̄н̇кура-мр̣до 'паш ча
ка̄ле ка̄ла упа̄харат
Дума по дума
Превод
Индра служеше на леля си, като всеки ден ѝ носеше от гората цветя, плодове, корени и дърва за ягите. В точно определено време той донасяше и трева куша, листа, филизи, пръст и вода.
Стих
евам̇ тася̄ врата-стха̄я̄
врата-ччхидрам̇ харир нр̣па
препсух̣ парячарадж джихмо
мр̣га-хева мр̣га̄кр̣тих̣
врата-ччхидрам̇ харир нр̣па
препсух̣ парячарадж джихмо
мр̣га-хева мр̣га̄кр̣тих̣
Дума по дума
евам — така; тася̄х̣ — на нея; врата-стха̄я̄х̣ — която ревностно следваше обета си; врата-чхидрам — грешка при изпълнението на обета; харих̣ — Индра; нр̣па — о, царю; препсух̣ — желаейки да открие; парячарат — слугуваше; джихмах̣ — измамния; мр̣га-ха̄ — ловец; ива — като; мр̣га-а̄кр̣тих̣ — във формата на елен.
Превод
О, царю Парӣкш̣ит, както ловецът на елени се маскира като елен, покривайки тялото си с еленска кожа, така и Индра, макар в сърцето си да таеше омраза към синовете на Дити, външно се държеше като приятел и вярно се грижеше за нея. Целта на Индра беше да измами Дити веднага щом открие, че тя допуска някаква грешка в следването на ритуалните обети. Ала той искаше да остане неразкрит, затова служеше много предпазливо.
Стих
на̄дхягаччхад врата-ччхидрам̇
тат-паро 'тха махӣ-пате
чинта̄м̇ тӣвра̄м̇ гатах̣ шакрах̣
кена ме ся̄ч чхивам̇ тв иха
тат-паро 'тха махӣ-пате
чинта̄м̇ тӣвра̄м̇ гатах̣ шакрах̣
кена ме ся̄ч чхивам̇ тв иха
Дума по дума
на — не; адхягаччхат — откриваше; врата-чхидрам — грешка при изпълнението на обета; тат-парах̣ — с намерение; атха — след това; махӣ-пате — о, господарю на света; чинта̄м — безпокойство; тӣвра̄м — силно; гатах̣ — постигна; шакрах̣ — Индра; кена — как; ме — мое; ся̄т — може да има; шивам — добро; ту — тогава; иха — тук.
Превод
О, господарю на целия свят, след като не откриваше никакви грешки, Индра си помисли: „Нима ме очаква нещо добро?“. Така той се изпълни с дълбоко безпокойство.
Стих
екада̄ са̄ ту сандхя̄я̄м
уччхиш̣т̣а̄ врата-каршита̄
аспр̣ш̣т̣а-ва̄рй-адхаута̄н̇гхрих̣
суш̣ва̄па видхи-мохита̄
уччхиш̣т̣а̄ врата-каршита̄
аспр̣ш̣т̣а-ва̄рй-адхаута̄н̇гхрих̣
суш̣ва̄па видхи-мохита̄
Дума по дума
екада̄ — веднъж; са̄ — тя; ту — но; сандхя̄я̄м — във вечерния здрач; уччхиш̣т̣а̄ — веднага след ядене; врата — от обета; каршита̄ — изнемощяла и отслабнала; аспр̣ш̣т̣а — без да докосне; ва̄ри — вода; адхаута — не си изми; ан̇гхрих̣ — краката; суш̣ва̄па — легна да спи; видхи — за участ; мохита̄ — объркана.
Превод
Изнемощяла и отслабнала от стриктното изпълнение на обета, веднъж, за нещастие, Дити забрави да си измие устата, ръцете и краката след ядене и легна да спи на здрачаване.
Стих
лабдхва̄ тад-антарам̇ шакро
нидра̄пахр̣та-четасах̣
дитех̣ правиш̣т̣а ударам̇
йогешо йога-ма̄яя̄
нидра̄пахр̣та-четасах̣
дитех̣ правиш̣т̣а ударам̇
йогешо йога-ма̄яя̄
Дума по дума
Превод
Щом забеляза тази грешка, Индра, който притежаваше всички мистични сили (ан̣има̄, лагхима̄ и другите йога сиддхи), влезе в утробата на Дити, докато тя бе несъзнаваща, защото бе заспала дълбоко.
Пояснение
Съвършеният йогӣ е усвоил осемте вида съвършенства. Чрез едно от тях, ан̣има̄-сиддхи, той може да стане по-малък от атома и да проникне навсякъде. С помощта на тази мистична сила Индра влязъл в утробата на бременната Дити.
Стих
чакарта саптадха̄ гарбхам̇
ваджрен̣а канака-прабхам
рудантам̇ саптадхаикаикам̇
ма̄ родӣр ити та̄н пунах̣
ваджрен̣а канака-прабхам
рудантам̇ саптадхаикаикам̇
ма̄ родӣр ити та̄н пунах̣
Дума по дума
Превод
Щом влезе в утробата на Дити, с помощта на мълнията си Индра насече на седем парчета ембриона ѝ, който приличаше на разтопено злато. На седем места започнаха да плачат седем различни живи същества. Индра им каза: „Не плачете!“ и след това разсече всяко едно от тях на още седем.
Пояснение
Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура отбелязва, че с мистичната си сила Индра най-напред разделил тялото на единия Марут на седем, а после разсякъл на парчета всяка една от седемте части на първоначалното тяло; така се получили четиридесет и девет части. Когато всяко тяло било разсечено на седем, в новите тела влезли други живи същества, подобно на растенията, които стават отделни същества, щом бъдат нарязани на части и посадени на някой хълм. Първо имало едно тяло, но след като било нарязано на много парчета, много други живи същества влезли в новите тела.
Стих
там ӯчух̣ па̄т̣яма̄на̄с те
сарве пра̄н̃джалайо нр̣па
ким̇ на индра джигха̄м̇саси
бхра̄таро марутас тава
сарве пра̄н̃джалайо нр̣па
ким̇ на индра джигха̄м̇саси
бхра̄таро марутас тава
Дума по дума
там — на него; ӯчух̣ — казаха; па̄т̣яма̄на̄х̣ — изплашени; те — те; сарве — всички; пра̄н̃джалаях̣ — с допрени длани; нр̣па — о, царю; ким — защо; нах̣ — нас; индра — Индра; джигха̄м̇саси — искаш ли да убиеш; бхра̄тарах̣ — братя; марутах̣ — Марути; тава — твои.
Превод
О, царю, много изплашени, те умоляваха Индра с допрени длани: „Скъпи Индра, ние сме Марутите, твоите братя. Защо искаш да ни убиеш?“.
Стих
ма̄ бхаиш̣т̣а бхра̄таро махям̇
ям итй а̄ха каушиках̣
ананя-бха̄ва̄н па̄рш̣ада̄н
а̄тмано марута̄м̇ ган̣а̄н
ям итй а̄ха каушиках̣
ананя-бха̄ва̄н па̄рш̣ада̄н
а̄тмано марута̄м̇ ган̣а̄н
Дума по дума
Превод
Като видя, че те наистина бяха негови верни привърженици, Индра им каза: „Ако всички вие сте мои братя, няма защо да се страхувате от мен“.
Стих
на мама̄ра дитер гарбхах̣
шрӣнива̄са̄нукампая̄
бахудха̄ кулиша-кш̣ун̣н̣о
драун̣й-астрен̣а ятха̄ бхава̄н
шрӣнива̄са̄нукампая̄
бахудха̄ кулиша-кш̣ун̣н̣о
драун̣й-астрен̣а ятха̄ бхава̄н
Дума по дума
на — не; мама̄ра — умря; дитех̣ — на Дити; гарбхах̣ — ембриона; шрӣнива̄са — на Бог Виш̣н̣у, убежището на богинята на щастието; анукампая̄ — по милостта; баху-дха̄ — на много парчета; кулиша — от мълнията; кш̣ун̣н̣ах̣ — разсечен; драун̣и — на Ашваттха̄ма̄; астрен̣а — с оръжието; ятха̄ — както; бхава̄н — ти.
Превод
Шукадева Госва̄мӣ каза: Скъпи царю Парӣкш̣ит, ти изгаряше от брахма̄страта на Ашваттха̄ма̄, но тогава Бог Кр̣ш̣н̣а влезе в утробата на майка ти и те спаси. По същия начин Индра разсече с мълнията си един ембрион на четиридесет и девет парчета, но те всички бяха спасени по милостта на Върховната Божествена Личност.
Стих
сакр̣д иш̣т̣ва̄ди-пуруш̣ам̇
пуруш̣о я̄ти са̄мята̄м
сам̇ватсарам̇ кин̃чид ӯнам̇
дитя̄ яд дхарир арчитах̣
пуруш̣о я̄ти са̄мята̄м
сам̇ватсарам̇ кин̃чид ӯнам̇
дитя̄ яд дхарир арчитах̣
саджӯр индрен̣а пан̃ча̄шад
дева̄с те маруто 'бхаван
вяпохя ма̄тр̣-дош̣ам̇ те
харин̣а̄ сома-па̄х̣ кр̣та̄х̣
дева̄с те маруто 'бхаван
вяпохя ма̄тр̣-дош̣ам̇ те
харин̣а̄ сома-па̄х̣ кр̣та̄х̣
Дума по дума
сакр̣т — веднъж; иш̣т̣ва̄ — да се преклони; а̄ди-пуруш̣ам — изначалната личност; пуруш̣ах̣ — човек; я̄ти — отива до; са̄мята̄м — притежавайки външност като тази на Бога; сам̇ватсарам — една година; кин̃чит ӯнам — малко по-малко от; дитя̄ — от Дити; ят — защото; харих̣ — Бог Хари; арчитах̣ — почиташе; саджӯх̣ — с; индрен̣а — Индра; пан̃ча̄шат — петдесет; дева̄х̣ — полубогове; те — те; марутах̣ — Марутите; абхаван — станаха; вяпохя — отстранявайки; ма̄тр̣-дош̣ам — грешката на майка си; те — те; харин̣а̄ — на Бог Хари; сома-па̄х̣ — тези, които пият сома-раса; кр̣та̄х̣ — бяха направени.
Превод
Ако дори само веднъж обожава Върховния Бог, изначалната личност, човек получава възможността да достигне духовния свят и да има тяло като това на Виш̣н̣у. Дити почиташе Бог Виш̣н̣у почти година, спазвайки много строг обет. Благодарение на придобитата духовна сила тя роди четиридесет и деветимата Марути. Не е ли удивително, че Марутите, родени от утробата на Дити, по милостта на Върховния станаха равни на полубоговете?
Стих
дитир уттха̄я дадр̣ше
кума̄ра̄н анала-прабха̄н
индрен̣а сахита̄н девӣ
парятуш̣яд аниндита̄
кума̄ра̄н анала-прабха̄н
индрен̣а сахита̄н девӣ
парятуш̣яд аниндита̄
Дума по дума
Превод
Чрез обожанието си на Върховната Божествена Личност Дити напълно се пречисти. Когато се надигна от леглото, тя видя своите четиридесет и девет синове редом с Индра. Синовете ѝ искряха като огън и бяха приятелски настроени към Индра. Дити остана много доволна.
Стих
атхендрам а̄ха та̄та̄хам
а̄дитя̄на̄м̇ бхая̄вахам
апатям иччхантй ачарам̇
вратам етат судуш̣карам
а̄дитя̄на̄м̇ бхая̄вахам
апатям иччхантй ачарам̇
вратам етат судуш̣карам
Дума по дума
Превод
После Дити каза на Индра: Сине мой, спазвах този непосилен обет само и само да се сдобия със син, който да погуби вас, дванайсетте А̄дити.
Стих
еках̣ сан̇калпитах̣ путрах̣
сапта сапта̄бхаван катхам
яди те видитам̇ путра
сатям̇ катхая ма̄ мр̣ш̣а̄
сапта сапта̄бхаван катхам
яди те видитам̇ путра
сатям̇ катхая ма̄ мр̣ш̣а̄
Дума по дума
Превод
Молех се само за един син, а сега виждам, че са четиридесет и девет. Как се случи това? Скъпи синко Индра, ако знаеш, моля те, кажи ми истината. Не се опитвай да ме лъжеш.
Стих
индра ува̄ча
амба те 'хам̇ вяваситам
упадха̄ря̄гато 'нтикам
лабдха̄нтаро 'ччхидам̇ гарбхам
артха-буддхир на дхарма-др̣к
амба те 'хам̇ вяваситам
упадха̄ря̄гато 'нтикам
лабдха̄нтаро 'ччхидам̇ гарбхам
артха-буддхир на дхарма-др̣к
Дума по дума
индрах̣ ува̄ча — Индра каза; амба — майко; те — твоя; ахам — аз; вяваситам — обет; упадха̄ря — като разбрах; а̄гатах̣ — дойдох; антикам — наблизо; лабдха — когато открих; антарах̣ — недостатък; аччхидам — насякох; гарбхам — ембриона; артха-буддхих̣ — от себелюбие; на — не; дхарма-др̣к — имам представа за религията.
Превод
Индра отговори: Скъпа майко, заслепен от егоистичните си интереси, аз пренебрегнах законите на религията. Когато разбрах, че спазваш велик духовен обет, аз опитах да открия някаква твоя грешка. И щом видях, че сгреши, влязох в утробата ти и насякох ембриона на парчета.
Пояснение
Когато Дити, лелята на Индра, изцяло му разкрила какво искала да направи, Индра също признал намеренията си. Така двамата, вместо да враждуват, открито си казали истината. Това е качество, което произтича от досега с Виш̣н̣у. В Шрӣмад Бха̄гаватам (5.18.12) е казано:
яся̄сти бхактир бхагаватй акин̃чана̄
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
сарваир гун̣аис татра сама̄сате сура̄х̣
Щом развие отношение на преданост и се пречисти, като почита Върховния Бог, в човека се проявяват всички добродетели. Понеже били в досег с обожанието на Бог Виш̣н̣у, Дити и Индра се пречистили.
Стих
кр̣тто ме саптадха̄ гарбха
а̄сан сапта кума̄рака̄х̣
те 'пи чаикаикашо вр̣кн̣а̄х̣
саптадха̄ на̄пи мамрире
а̄сан сапта кума̄рака̄х̣
те 'пи чаикаикашо вр̣кн̣а̄х̣
саптадха̄ на̄пи мамрире
Дума по дума
Превод
Най-напред нарязах рожбата в утробата ти на седем парчета, които се превърнаха в седем деца. След това разсякох всяко от тях на още седем. Но по милостта на Върховния Бог нито едно от тях не умря.
Стих
татас тат парама̄шчарям̇
вӣкш̣я вяваситам̇ мая̄
маха̄пуруш̣а-пӯджа̄я̄х̣
сиддхих̣ ка̄пй а̄нуш̣ан̇гин̣ӣ
вӣкш̣я вяваситам̇ мая̄
маха̄пуруш̣а-пӯджа̄я̄х̣
сиддхих̣ ка̄пй а̄нуш̣ан̇гин̣ӣ
Дума по дума
Превод
Скъпа майко, като видях, че всичките четиридесет и девет синове бяха живи, аз наистина се удивих. Реших, че това трябва да е вторичен резултат от редовното ти предано служене в обожанието на Бог Виш̣н̣у.
Пояснение
За този, който почита Бог Виш̣н̣у, няма нищо удивително. Това е факт. В Бхагавад-гӣта̄ (18.78) е казано:
ятра йогешварах̣ кр̣ш̣н̣о
ятра па̄ртхо дханур-дхарах̣
татра шрӣр виджайо бхӯтир
дхрува̄ нӣтир матир мама
ятра па̄ртхо дханур-дхарах̣
татра шрӣр виджайо бхӯтир
дхрува̄ нӣтир матир мама
„Там, където е Кр̣ш̣н̣а, господарят на всички мистици, и където е Арджуна, най-добрият стрелец с лък – там със сигурност ще има богатство, победа, изключителна сила и нравственост. Това е моето мнение“. Йогешвара е Бог, Върховната Личност, господарят на мистичната йога, който може да направи всичко, каквото пожелае. В това се изразява всемогъществото на Върховния Бог. За този, който удовлетвори Върховния, нищо извършено от Бога не е удивително – за него всичко е възможно.
Стих
а̄ра̄дханам̇ бхагавата
ӣхама̄на̄ нира̄шиш̣ах̣
йе ту неччхантй апи парам̇
те сва̄ртха-кушала̄х̣ смр̣та̄х̣
ӣхама̄на̄ нира̄шиш̣ах̣
йе ту неччхантй апи парам̇
те сва̄ртха-кушала̄х̣ смр̣та̄х̣
Дума по дума
а̄ра̄дханам — обожанието; бхагаватах̣ — на Върховната Божествена Личност; ӣхама̄на̄х̣ — проявяват интерес към; нира̄шиш̣ах̣ — без материални желания; йе — тези, които; ту — наистина; на иччханти — не желаят; апи — дори; парам — освобождение; те — те; сва-артха — в собствения си интерес; кушала̄х̣ — опитни; смр̣та̄х̣ — са смятани.
Превод
Тези, които се интересуват единствено от обожанието на Върховната Божествена Личност, не искат от Бога нищо материално и дори не се стремят към освобождение, но въпреки това Бог изпълнява всичките им желания.
Пояснение
Щом съзрял Бог Виш̣н̣у, Дхрува Маха̄ра̄джа отказал да приеме каквато и да е благословия от него, защото бил напълно доволен, че вижда Бога. Въпреки това Виш̣н̣у сърдечно го възнаградил – тъй като в началото Дхрува Маха̄ра̄джа искал да има царство, по-голямо от бащиното, той бил издигнат до Дхрувалока, най-прекрасната планета във вселената. Ето защо в ша̄стрите пише:
ака̄мах̣ сарва-ка̄мо ва̄
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
мокш̣а-ка̄ма уда̄ра-дхӣх̣
тӣврен̣а бхакти-йогена
яджета пуруш̣ам̇ парам
„Независимо дали е изпълнен с материални желания, или се е освободил от тях, или пък се стреми към освобождение, човекът с висша интелигентност на всяка цена трябва да обожава върховното цяло, Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.3.10). Човек трябва изцяло да се посвети на предано служене. Тогава, макар и да не иска нищо, всичките му предишни желания могат да бъдат изпълнени просто с обожание на Върховния. Истинският предан не се стреми дори към освобождение (аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням). Ала Бог изпълнява желанието на предания, като го дарява с богатство, което никога няма да бъде унищожено. Богатството на кармӣте подлежи на унищожение, но богатството на предания никога не изчезва. Колкото повече увеличава преданото си служене на Бога, толкова по-богат става.
Стих
а̄ра̄дхя̄тма-прадам̇ девам̇
сва̄тма̄нам̇ джагад-ӣшварам
ко вр̣н̣ӣта гун̣а-спаршам̇
будхах̣ ся̄н нараке 'пи ят
сва̄тма̄нам̇ джагад-ӣшварам
ко вр̣н̣ӣта гун̣а-спаршам̇
будхах̣ ся̄н нараке 'пи ят
Дума по дума
Превод
Крайната цел на всичките ни стремежи е да станем слуги на Върховната Божествена Личност. Нима като служи на скъпия си Бог, който се отдава на своите предани, някой разумен човек би пожелал материално щастие, достъпно дори в ада?
Пояснение
Разумният човек никога не би пожелал да стане предан само за да постигне материално щастие. Това е изпитанието за един предан. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху ни учи:
на дханам̇ на джанам̇ на сундарӣм̇
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
кавита̄м̇ ва̄ джагад-ӣша ка̄майе
мама джанмани джанманӣшваре
бхавата̄д бхактир ахаитукӣ твайи
„О, Всемогъщи Господи, не искам да трупам богатство, не искам красиви жени, нито многобройни последователи. Всичко, което искам, е да ти отдавам безкористно предано служене живот след живот“. Чистият предан никога не моли Бога за материално щастие под формата на богатства, последователи, добра съпруга или дори мукти. Но въпреки това Бог обещава: йога-кш̣емам̇ ваха̄мй ахам – „Аз с готовност предоставям всичко необходимо за служенето на мен“.
Стих
тад идам̇ мама даурджаням̇
ба̄лишася махӣяси
кш̣антум архаси ма̄тас твам̇
диш̣т̣я̄ гарбхо мр̣тоттхитах̣
ба̄лишася махӣяси
кш̣антум архаси ма̄тас твам̇
диш̣т̣я̄ гарбхо мр̣тоттхитах̣
Дума по дума
Превод
О, майко, най-достойна от всички жени, аз съм един глупак. Моля те, прости ми извършените оскърбления. Твоите четиридесет и деветима синове се родиха непокътнати благодарение на преданото ти служене. Като враг аз ги нарязах на парчета, но заради твоето велико предано служене те останаха живи.
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
индрас тая̄бхянугя̄тах̣
шуддха-бха̄вена туш̣т̣ая̄
марудбхих̣ саха та̄м̇ натва̄
джага̄ма три-дивам̇ прабхух̣
индрас тая̄бхянугя̄тах̣
шуддха-бха̄вена туш̣т̣ая̄
марудбхих̣ саха та̄м̇ натва̄
джага̄ма три-дивам̇ прабхух̣
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; индрах̣ — Индра; тая̄ — от нея; абхянугя̄тах̣ — получил разрешение; шуддха-бха̄вена — чрез добро поведение; туш̣т̣ая̄ — удовлетвори; марудбхих̣ саха — с Марутите; та̄м — на нея; натва̄ — поднесе почитания; джага̄ма — той се отправи; три-дивам — към райските планети; прабхух̣ — господарят.
Превод
Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ продължи: Дити остана изключително доволна от доброто поведение на Индра. Тогава Индра почтително се поклони на леля си и с нейно позволение се отправи към райските планети заедно със своите братя, Марутите.
Стих
евам̇ те сарвам а̄кхя̄там̇
ян ма̄м̇ твам̇ парипр̣ччхаси
ман̇галам̇ марута̄м̇ джанма
ким̇ бхӯях̣ катхая̄ми те
ян ма̄м̇ твам̇ парипр̣ччхаси
ман̇галам̇ марута̄м̇ джанма
ким̇ бхӯях̣ катхая̄ми те
Дума по дума
Превод
Скъпи царю Парӣкш̣ит, възможно най-изчерпателно отговорих на въпросите, които ми зададе, особено във връзка с чистия, благоприятен разказ за Марутите. Сега можеш да ме питаш нещо друго и аз ще продължа да разказвам.
Пояснение
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху осемнадесета глава от Шеста песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Дити дава обет да погуби цар Индра“.