Шрӣмад Бха̄гаватам 6.18.30

Движеща сила в цялата вселена е омагьосващото сексуално влечение, което Брахма̄ създал, за да увеличи броя на населението не само сред хората, но и сред другите форми на живот. В Пета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам Р̣ш̣абхадева изтъква: пум̇сах̣ стрия̄ митхунӣ-бха̄вам етам – целият свят се намира в плен на сексуалното привличане между мъжа и жената. Щом мъж и жена се съединят, здравият възел на това привличане все повече се стяга и така мъжът е впримчен в материалистическия начин на живот. Това е илюзията на материалния свят. Тази илюзия оказала въздействие и върху Кашяпа Муни, въпреки че той бил много учен и духовно напреднал. Както се казва в Ману сам̇хита̄ (2.215) и в Шрӣмад Бха̄гаватам (9.19.17):

„Един мъж не бива да общува с жена на усамотено място, дори тя да е негова майка, сестра или дъщеря, защото сетивата са толкова силни, че отклоняват от правия път даже високообразования“. Когато мъжът остане насаме с жена, сексуалните му желания несъмнено нарастват. Ето защо използваните думи ека̄нта-бхӯта̄ни посочват, че за да избегне сексуалното желание, мъжът трябва да избягва компанията на жени, доколкото е възможно. Сексуалните пориви са толкова силни, че проникват в ума на мъжа, щом остане насаме с която и да е жена, дори тя да е негова майка, сестра или дъщеря.