Дакш̣а завършва жертвоприношението

Съществуват два вида наказание – наказанието, което победителят налага на врага си, и наказанието, което бащата налага на своя син. Между тях двете има огромна разлика. Шива е ваиш̣н̣ава, велик предан, затова той е постоянно удовлетворен и носи името А̄шутош̣а. Ето защо той не се разгневил и не започнал да смята всички за свои врагове. Шива не изпитва враждебни чувства към никое живо създание, напротив, той желае доброто на всички. И ако понякога наказва някого, той прави това като баща, който наказва сина си. Шива наистина е като баща – той никога не приема навътре обидите, които живите същества понякога му нанасят, особено ако тези живи същества са полубогове.

Полубогът Пӯш̣а̄ сега можел да дъвче с помощта на учениците си. В тяхно отсъствие той щял да може да яде само тесто от нахутено брашно. По този начин неговото наказание не било изцяло опростено. Пӯш̣а̄ изгубил зъбите си заради това че се присмивал на Шива и подигравателно му се зъбел. С други думи, на него не му се полагали зъби, защото ги използвал, за да се подиграва на Шива.

Бхр̣гу Муни, ревностният привърженик на Дакш̣а, получил брадата от козята глава, която сега стояла на раменете на Дакш̣а. Епизодът с подмяната на главата на Дакш̣а опровергава една от съвременните научни теории, според която съзнанието и мисловните дейности са функция на мозъка. Мозъкът на Дакш̣а се различавал от мозъка на козела, но въпреки това дори след като сменили главата му с козя глава, Дакш̣а си останал същият. Следователно действен фактор е съзнанието на всяка отделна душа. Мозъкът е само инструмент и няма нищо общо с разума. В действителност разумът, умът и съзнанието са атрибути на индивидуалната душа. От следващите стихове ще стане ясно, че дори след като главата на Дакш̣а била заменена с козя глава, той запазил предишния си разум. За да удовлетвори Шива и Бог Виш̣н̣у, Дакш̣а отдал прекрасни молитви, което никой козел не е в състояние да направи. Това доказва, че източник на интелекта не е мозъкът. Мисловната дейност е проявление на съзнанието на индивидуалната душа. И единствената цел, която движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание си поставя, е да пречисти съзнанието. Независимо какъв му е мозъкът, ако човек просто пренасочи съзнанието си от материята към Кр̣ш̣н̣а, животът му ще се увенчае с успех. Самият Бог потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, че ако започне да развива Кр̣ш̣н̣а съзнание, живото същество достига най-висшето съвършенство в живота, независимо колко пропаднало е било преди. С други думи, този, който притежава Кр̣ш̣н̣а съзнание, след смъртта на материалното си тяло се връща обратно вкъщи, при Бога.

В тази строфа Шива е наречен мӣд̣хуш̣т̣ама, „най-щедрият благодетел“. Той има и друго име – А̄шутош̣а, което значи, че много лесно може да бъде удовлетворен, но също така много лесно може да бъде ядосан. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че ограничените хора се обръщат към полубоговете, за да получат материални блага. Те се обръщат най-често към Шива, защото той може да бъде удовлетворен много лесно и раздава благословиите си на всекиго, без много да мисли – именно затова Шива си е спечелил името мӣд̣хуш̣т̣ама, най-щедрият благодетел. Материалистите винаги търсят материална изгода и са равнодушни към духовните блага.

Но понякога става така, че Шива дарява поклонниците си и с най-висшето духовно благо. Разказват, че някога един беден бра̄хман̣а обожавал Шива, за да получи неговата благословия, и Шива го посъветвал да се обърне към Сана̄тана Госва̄мӣ. Поклонникът отишъл при Сана̄тана Госва̄мӣ и му казал, че Шива го е посъветвал да потърси най-ценния дар при него. Сана̄тана Госва̄мӣ имал философски камък, който държал на бунището. Като чул молбата на бедния бра̄хман̣а, Сана̄тана веднага му дал камъка. Бедният бра̄хман̣а не бил на себе си от радост – сега можел да се сдобие с толкова злато, колкото си поиска; достатъчно било да докосне парче желязо с философския камък. Ала след като си тръгнал, бра̄хман̣ът се замислил: „Ако философският камък наистина е най-ценният дар, защо Сана̄тана Госва̄мӣ го държеше на бунището?“. Той се върнал и попитал Сана̄тана: „Ако този камък е най-ценният от всички дарове, защо си го изхвърлил на бунището?“. Сана̄тана Госва̄мӣ отвърнал: „Този камък не е най-ценният дар. Ала ти готов ли си да приемеш най-ценното?“. Бра̄хман̣ът отговорил: „О, да, точно затова Шива ме изпрати при тебе“. Тогава Сана̄тана Госва̄мӣ му казал да хвърли философския камък в близката река и пак да се върне. Бедният бра̄хман̣а изпълнил заръката и когато се върнал, Сана̄тана Госва̄мӣ му дал мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така по милостта на Шива бра̄хман̣ът се срещнал с най-великия предан на Кр̣ш̣н̣а и получил от него посвещение, като чул маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.

Шива спрял цялото жертвоприношение, устроено от цар Дакш̣а. Затова всички полубогове, които били на жертвената церемония, а също Брахма̄ и великите мъдреци сега лично го помолили да дойде и да запали жертвения огън. Има дори поговорка: шива-хӣна-ягя – „Жертвоприношение без Шива не става“. Ягйеш̣вара, господар на жертвоприношенията, е Бог Виш̣н̣у, но въпреки това на всяка ягя трябва да присъстват и полубоговете начело с Брахма̄ и Шива.

Този път полубоговете и великите мъдреци много внимавали да не разсърдят Шива, затова направили всичко точно така, както той заповядал. В тази строфа се отбелязва, че към тялото на Дакш̣а прикачили животинска глава (главата на козел).

Дакш̣а се надигнал така, сякаш се събудил от дълбок сън. На санскрит това е изразено с думите супта ивоттастхау. Когато човек се пробуди, той веднага си спомня за своите задължения. Дакш̣а бил убит, а главата му била хвърлена в огъня, където станала на пепел. Тялото му лежало мъртво, но веднага щом към него прикрепили козята глава, по милостта на Шива той дошъл в съзнание. Това доказва, че съзнанието на всяко живо същество е индивидуално. След като получил козя глава, Дакш̣а фактически се сдобил с ново тяло, но независимо от тези промени съзнанието му си останало същото, защото съзнанието на индивида е неповторимо. От това следва, че развитието на съзнанието не зависи от вида на тялото. Съзнанието пътува заедно с душата от тяло в тяло. Много случаи от ведическата история потвърждават това. Един такъв пример е Маха̄ра̄джа Бхарата. Той бил цар, но в следващия си живот получил тяло на елен. Въпреки това обаче той запазил старото си съзнание. Той знаел, че преди е бил цар Бхарата, но сега е в тялото на елен, защото в мига на смъртта си е мислел за един елен. Въпреки че имал тяло на елен, той притежавал същото съзнание, каквото и в тялото на цар Бхарата. Редът, установен от Бога, е така съвършен, че този, който е превърнал съзнанието си в Кр̣ш̣н̣а съзнание, в следващия си живот със сигурност ще бъде велик предан на Кр̣ш̣н̣а дори ако получи тяло от друг вид.

Тази строфа обяснява защо Шива е наричан „милостив, благодатен“. Ако някой погледне Шива с любов и уважение, сърцето му в същия миг се пречиства. Сърцето на цар Дакш̣а било осквернено от завист към Шива, но щом погледнал Шива с малко любов и преданост, Дакш̣а мигом се пречистил. През дъждовния сезон водоемите стават мътни и кални, но когато започнат да валят есенните дъждове, те се избистрят. Сърцето на Дакш̣а също било замърсено, защото той клеветял Шива, за което и бил сурово наказан, но сега, когато се върнал в съзнание, той погледнал към Шива с почит и благоговение и веднага се пречистил от замърсяванията.

Въпреки че се чувствал победен, Дакш̣а разбирал, че наказвайки го, Шива е проявил голяма милост към него. Той си спомнил, че Шива и Виш̣н̣у не отхвърлят бра̄хман̣ите дори когато те не притежават нужните качества. Според традициите на ведическата цивилизация хората, родили се в семейства на бра̄хман̣и, не бива да бъдат подлагани на сурови наказания. Пример за това откриваме в отношението на Арджуна към Ашваттха̄ма̄. Ашваттха̄ма̄ извършил ужасно престъпление, като убил всичките синове на Па̄н̣д̣авите, докато спели. За това злодеяние той бил осъден дори от Бог Кр̣ш̣н̣а, но Арджуна го пощадил и не го убил, тъй като Ашваттха̄ма̄ бил син на велик бра̄хман̣а, на Дрон̣а̄ча̄ря. В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма-бандхуш̣у. Брахма-бандху се наричат тези, които са родени в брамински семейства, но чието поведение е недостойно за един бра̄хман̣а. Такива хора не са бра̄хман̣и, а брахма-бандху. Дакш̣а се проявил точно като брахма-бандху. Брахма̄, неговият баща, бил велик бра̄хман̣а, но отношението на Дакш̣а към Шива не подобавало на никой бра̄хман̣а, затова тук Дакш̣а признава, че не е истински бра̄хман̣а. Ала Шива и Бог Виш̣н̣у са благосклонни дори към несъвършените бра̄хман̣и. Шива наказал Дакш̣а не така, както се наказва враг или противник. Той го наказал, за да му помогне да се свести и да осъзнае, че е постъпил неправилно. Дакш̣а разбрал това и благодарил на Шива и на Бог Кр̣ш̣н̣а за тяхната благосклонност към недостойните бра̄хман̣и, към които числял и самия себе си. Въпреки че бил недостоен, той бил поел обет да извърши жертвоприношението, понеже такъв бил браминският му дълг. Затова сега Дакш̣а започнал да отдава молитви на Шива.

Дълг на цивилизования човек, независимо от социалното му положение, е да контролира ума и сетивата си, като следва регулиращите принципи, изложени във ведическите ша̄стри. Шива се нарича пашупати, защото покровителства живите същества, които имат развито съзнание, и така им помага да следват ведическата система на варн̣ите и а̄шрамите. Думата пашу има две значения: „животно“ и „човек“. Тук се казва, че Шива винаги е готов да закриля животните и живите същества, които са като животни, т.е. които са далеч от всякакъв духовен живот. За бра̄хман̣ите се казва, че са създадени от устата на Върховния Бог. А Шива е наричан представител на Върховния Бог Виш̣н̣у. Във ведическите текстове е казано, че бра̄хман̣ите са се появили от устата на вселенската форма на Виш̣н̣у, кш̣атриите – от ръцете му, вайшите – от неговия корем (от талията му), а шӯдрите – от краката му. Най-важната част от тялото е главата. Бра̄хман̣ите са родени от устата на Върховната Божествена Личност, за да събират пожертвования, с които да обожават Виш̣н̣у, и за да разпространяват ведическото знание. Шива е известен с името пашупати, което значи „защитник на бра̄хман̣ите и на останалите живи същества“. Той ги защитава от нападките на тези, които не са бра̄хман̣и, на нецивилизованите хора, отхвърлящи процеса на себепознанието.

Думата пашупати показва също така, че личностите, които са самоцелно привързани към обредите, описани в ритуалните части на Ведите, и не разбират положението на Върховната Божествена Личност, не са по-издигнати от животни. Това е потвърдено в началото на Шрӣмад Бха̄гаватам, където се казва, че ако човек извършва ведически обреди, но не придобива Кр̣ш̣н̣а съзнание, той просто си губи времето. Шива осуетил ягята, за да накаже Дакш̣а за тежкото оскърбление, което той допуснал, като го пренебрегнал. В тази си роля Шива може да бъде сравнен с пастирче, което държи в ръката си тояга, за да сплашва животните. Всеки знае, че животните могат да бъдат опазени само с тояга, защото не разбират от думи и доводи. Единственият аргумент, който е понятен за тях, е аргументум ад бакулум. Те не се подчиняват, докато не „заиграе пръчката“. За хората с животински наклонности е необходимо прилагането на груба сила, докато цивилизованият човек може да бъде убеден с помощта на разума, логиката и авторитета на свещените писания. Хората, които са самоцелно привързани към ведическите обреди, без това да култивира у тях Кр̣ш̣н̣а съзнание и да им помага да напредват в преданото служене, са като животни. Шива е техен покровител и затова понякога ги наказва, както направил и в случая с Дакш̣а.

Когато преданият бъде застигнат от беди и нещастия, той приема това като милост от страна на Бога. Оскърбленията, с които Дакш̣а обсипал Шива, били достатъчни да го обрекат на вечен живот в ада. Но Шива проявил състрадание към Дакш̣а и го наказал, като по такъв начин му дал възможност да изкупи греха си. Цар Дакш̣а разбрал това и изпълнен с благодарност към Шива за великодушната му постъпка, изразил своята признателност. Понякога бащата наказва детето си, но когато порасне, то проумява, че бащиното му наказание не е било наказание, а израз на любов. Нещо подобно станало и сега: Дакш̣а осъзнал, че наказанието, което Шива му наложил, е било проява на милост. Такъв начин на мислене е признак за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият никога не укорява Върховната Божествена Личност за нещастията, които е принуден да изстрада. Напротив, той вижда в тях проява на милостта на Бога. Преданият разсъждава така: „Заради миналите си злодеяния аз всъщност заслужавам да бъда наказан много по-тежко и да бъда изложен на много по-големи опасности, но Богът ми дава закрилата си. Затова сега получавам съвсем леко наказание, колкото да се спази законът на кармата“. Като мисли по такъв начин за милостта на Върховната Божествена Личност, преданият все по-искрено се отдава на Бога и спокойно посреща всички привидни наказания.

Слугите и преданите на Шива начело с Вӣрабхадра се наричат вӣри, зли духове. Те не само че осквернили цялото място на жертвоприношението с демоничното си присъствие, но и започнали да изпускат изпражнения и урина на самата жертвена арена. Затова преди всичко трябвало да бъде почистено оскверненото място, като се предложат в огъня жертвени дарове пурод̣а̄ша. За провеждането на виш̣н̣у-ягя, на жертвоприношение за Виш̣н̣у, е необходима изключителна чистота. Ако човек предлага в жертва на Бога нещо, което не е чисто, той извършва сева̄пара̄дха. Обожаването на мӯртите на Бог Виш̣н̣у в храмовете също е виш̣н̣у-ягя, затова бра̄хман̣ите, които отговарят за арчана̄-виддхи в храмовете на Виш̣н̣у, трябва да пазят безукорна чистота. Всички атрибути на обожанието трябва да се поддържат в идеален ред и да бъдат чисти, храната също трябва да е изрядно и чисто приготвена. Тези принципи са изложени в Нектарът на предаността, където са изброени трийсет и два вида оскърбления, които човек може да допусне, докато следва процеса на арчана̄. Ето защо много стриктно трябва да следим за чистотата. Обикновено в началото на всяка ритуална церемония или обред се повтаря святото име на Бог Виш̣н̣у, защото то пречиства цялата атмосфера. Независимо дали човек е чист или замърсен външно и вътрешно, ако повтори или дори ако просто си спомни святото име на Върховната Божествена Личност, той мигновено се пречиства. Слугите на Шива, водени от Вӣрабхадра, осквернили с присъствието си цялата арена на ягята, затова тя трябвало да бъде пречистена. Въпреки присъствието на Шива, който е наричан всеблагодатен, мястото трябвало да бъде пречистено, защото слугите на Шива нахлули в него и извършили какви ли не гнусни дела. Жертвената арена можело да бъде пречистена само със звуците от святото име на Виш̣н̣у, който е наричан Трикапа̄ла, „способен да пречисти и трите свята“. С други думи, тук се потвърждава, че последователите на Шива обикновено не са много чисти. Те не поддържат и най-елементарна хигиена – не се къпят редовно, носят дълги коси и пушат га̄н̃джа̄. Личности с такива нечисти навици се числят към категорията на духовете. Тяхното появяване на жертвената арена замърсило цялата атмосфера и сега всички участници трябвало да пречистят мястото, като извършат церемония, с която в огъня се принасят жертвени дарове трикапа̄ла и която е обръщение към Виш̣н̣у с молба за милост.

Бог Виш̣н̣у е вездесъщ. Всеки предан, който в свята медитация повтаря необходимите мантри, следва регулиращите принципи и служи с преданост, може да види Виш̣н̣у. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че преданите, чиито очи са намазани с елея на любовта към Бога, винаги виждат в сърцето си Върховната Божествена Личност. Бог Шя̄масундара е безкрайно милостив към своите предани.

Следващите стихове описват На̄ра̄ян̣а.

Както е описано в тази строфа, лицето на Бог Виш̣н̣у прилича на лотос, над който се вият жужащи пчели. С цвета си на разтопено злато украшенията и накитите по тялото на Виш̣н̣у напомнят червеникавозлатния изгрев на слънцето в ранната утрин. Богът, който се появява като изгряващото слънце, идва в материалния свят, за да защити цялото вселенско творение. В осемте си ръце Той държи различни оръжия, а дланите му са сравнявани с осемте листенца на лотоса. Оръжията, които Бог Виш̣н̣у носи, са му необходими, за да защитава своите предани.

В четирите си ръце Виш̣н̣у обикновено държи диск, боздуган, раковина и лотосов цвят. Тези четири атрибута могат да си разменят местата. Дискът и боздуганът са символи на наказанието и са предназначени за демоните и грешниците, а с лотоса и раковината Богът благославя преданите. Хората се делят на две категории: демони и предани. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че винаги е готов да защитава преданите и да унищожава демоните (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м). Деленето на хората на демони и предани съществува само в материалния свят; то е непознато в духовния свят. С други думи, Бог Виш̣н̣у е повелител и на материалния, и на духовния свят. В материалния свят почти всички имат демонична природа, но понякога се срещат и предани. В действителност обаче преданите непрекъснато се намират в духовния свят и само изглежда, че са в материалния. Един предан винаги е трансцендентален и винаги е под закрилата на Бог Виш̣н̣у.

Усмихнатото лице на Бог Виш̣н̣у покорява целия свят. Усмивката му пленява дори неотдадените, да не говорим за тези, които са негови предани. В тези строфи ветрилата от опашка на як, балдахинът над главата на Бога, трепкащите му обици и неговите синкавочерни коси са сравнени със слънцето, луната, осемте листенца на лотоса и жужащите черни пчели. Всички тези атрибути на Виш̣н̣у заедно с раковината, диска, боздугана, лотоса, лъка, стрелите, щита и меча в ръцете му представлявали величествена и прекрасна картина, която с великолепието си покорила всички присъстващи полубогове, включително Брахма̄ и Дакш̣а.

Както става ясно от тази строфа, Бог Виш̣н̣у е Върховният Бог дори за Шива и Брахма̄, да не говорим за полубоговете, гандхарвите и обикновените живи същества. В една молитва се казва: ям̇ брахма̄ варун̣ендра-рудра-марута̄х̣ – всички полубогове обожават Бог Виш̣н̣у. И още: дхя̄на̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣ – йогӣте съсредоточават ума си върху образа на Бог Виш̣н̣у. И така, не само полубоговете и гандхарвите, но дори Шива и Брахма̄ обожават Бог Виш̣н̣у. Тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣ – следователно Виш̣н̣у е Върховната Божествена Личност. Въпреки че преди това в молитвите си Брахма̄ бе нарекъл Шива „Върховен“, сега, когато се появил Бог Виш̣н̣у, Шива също се проснал на земята, за да изрази дълбоката си почит пред него.

Върховният Бог, Божествената Личност, е безграничен и никой не е в състояние да обозре всичките му удивителни качества, дори и такъв велик полубог като Брахма̄. Казва се, че Ананта, който е непосредствена инкарнация на Бога, с безбройните си усти от незапомнени времена се опитва да разкаже за неговото величие, но никога не може да свърши, защото достойнствата на Бога нямат край. Обикновеното живо същество не е в състояние да разбере и да възслави безкрайната Божествена Личност, но то може да се помоли на Бога и да му служи според възможностите си. И благодарение на желанието му за служене тези негови възможности ще нарастват. Думите севонмукхе хи джихва̄дау означават, че служенето за Бога започва от езика. Под това се разбира, че човек трябва да повтаря святите имена. Като започнем да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, ние започваме да служим на Бога. Другата функция на езика е да усеща вкусове, т.е. да приема праса̄д от Бога. Човек трябва да започне да служи на Безграничния с езика си, като усвои до съвършенство повтарянето на имената му и почита неговия праса̄д. Този, който се храни с праса̄д от Бога, е в състояние да владее всичките си сетива. Езикът е считан за най-необузданото сетиво, защото постоянно иска да се наслаждава на вкуса на нездравословни храни и по този начин обрича живото същество на затворничество в обусловеното материално съществуване. Странствайки из различните форми на живот, живото същество е принудено да яде какви ли не противни неща, които не могат да бъдат дори описани. Ето защо, за да овладеем другите си сетива, първо трябва да накараме езика да повтаря святите имена и да яде праса̄д от Бога. Повтарянето на святите имена е лекарството, а праса̄дът – лечебната диета. Като следва този процес, човек започва да служи на Бога и колкото повече му служи, толкова повече Богът се открива пред него. И тъй като величието на Бога е безгранично, служенето за Бога не знае предел.

Понякога Ведите са наричани траигун̣я-виш̣ая̄ веда̄х̣ (Бхагавад-гӣта̄, 2.45). Хората, които ревностно следват наставленията на Ведите, са много силно привързани към обредите и ритуалите, описани в тях, и затова не могат да разберат, че крайната цел на изучаването на Ведите е да бъде осъзнат Бог Кр̣ш̣н̣а, Виш̣н̣у. Единствено тези, които са равнодушни към материалните съблазни на Ведите, могат да осъзнаят Кр̣ш̣н̣а, който не е замърсен от материални качества. По тази причина тук жреците наричат Бог Виш̣н̣у анан̃джана („чужд на материалните замърсявания“). В Бхагавад-гӣта̄ (2.42) самият Кр̣ш̣н̣а се изказва неодобрително за невежите „познавачи“ на Ведите:

„Хората с оскъдни знания се привързват към цветистия език на Ведите и твърдят, че отвъд това няма нищо по-висше“.

Както е описано в тази строфа, животът на хората, които са лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, е пълен с опасности, и причината за всички трудности, с които човек е принуден да се сблъсква, е това, че е забравил Кр̣ш̣н̣а. Целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да помогне на всички страдащи и объркани. Това е най-хуманната дейност в името на човечеството и личностите, които по примера на Бог Чайтаня, най-добрия приятел на всички живи създания, посвещават целия си живот на тази кауза, са истинските доброжелатели на човешкия род.

Тук Шива изразява съжалението си, че се ядосал на Дакш̣а и не му позволил да завърши жертвоприношението. Цар Дакш̣а нанесъл на Шива толкова много обиди, че Шива се разгневил и осуетил жертвената му церемония. Но по-късно, когато полубоговете го умилостивили и ягята продължила, Шива съжалил за постъпката си. Тук той казва, че понеже умът му е съсредоточен върху лотосовите нозе на Върховния Бог Виш̣н̣у, жалките завистници, които хулят неговия начин на живот, вече не могат да го смутят. От тези думи на Шива следва, че докато човек заема материални позиции, той остава под влиянието на трите гун̣и на материалната природа. Но щом постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание, материалните дейности губят властта си над него. Затова човек винаги трябва да е установен в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като посвещава цялото си време на трансцендентално любовно служене на Бога. Такъв предан е напълно защитен от действията на трите гун̣и на материалната природа и от техните последствия. Същият факт е потвърден в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че оня, който е погълнат от трансцендентално служене за Бога, се е издигнал над всички материални качества и е постигнал равнището, на което осъзнава Брахман и повече не изпитва желания да се наслаждава на материалните обекти. Шрӣмад Бха̄гаватам ни съветва винаги да бъдем в Кр̣ш̣н̣а съзнание и никога да не забравяме трансценденталните си отношения с Бога. Всеки трябва да следва това наставление много стриктно. От думите на Шива разбираме, че той винаги е в Кр̣ш̣н̣а съзнание и затова материалните нещастия не могат да го смутят. Следователно единственото спасение е човек неотклонно да продължи да изгражда у себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание и постепенно да се освободи от замърсяващото влияние на материалните гун̣и.

Бхр̣гу Муни съзнавал, че всички, в това число дори Брахма̄ и Шива, са се държали недостойно по време на жертвоприношението, устроено от Дакш̣а. Като споменал наред с другите и самия Брахма̄, който е най-главното живо същество в материалния свят, Бхр̣гу искал да подчертае, че всички, дори Брахма̄ и Шива, се отъждествяват с тялото си и са под въздействието на материалната енергия – всички с изключение на Виш̣н̣у. Така смятал Бхр̣гу Муни. Този, който се отъждествява с тялото си, много трудно може да разбере Свръхдушата или Върховната Божествена Личност. Бхр̣гу съзнавал, че не стои по-високо от Брахма̄, затова причислявал и себе си към оскърбителите. Невежите същества, обусловените души, нямат друг избор, освен да се примирят с несигурното си положение под властта на материалната природа. Единственото спасение за тях е да се отдадат на Виш̣н̣у и непрекъснато да го молят за прошка. В стремежа си към освобождение човек трябва да се уповава само на безпричинната милост на Бога и да не разчита на собствените си сили. Такова е съвършеното положение на предания, осъзнал Кр̣ш̣н̣а. Богът е приятел на всички, но проявява особена загриженост към тези души, които са му се отдали. Следователно най-простото разрешение на всички проблеми в обусловеното съществуване е във всички обстоятелства да се уповаваме на Бога. Тогава Той ще ни даде пълното си покровителство и ще ни запази от материалните замърсявания.

Казва се, че трансценденталното име, качества, деяния и атрибути на Върховната Божествена Личност и всичко останало, което е свързано с Бога, не може да бъде възприето от материалните сетива. Опитът на философите емпирици да разберат Абсолютната Истина чрез умозрителни разсъждения е обречен на неуспех, защото техният метод на познание, целите им и средствата, с които се опитват да опознаят Абсолютната Истина, са материални. Богът е апра̄кр̣та, т.е. Той е отвъд материалното творение. Дори именитият имперсоналист Шан̇кара̄ча̄ря признава това: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄д ан̣д̣ам авякта-самбхавам. Авякта, първопричината на творението, е отвъд пределите на материалното проявление и е причината за възникването на материалния свят. И понеже На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е отвъд материалния свят, човек не може да си изгради представа за него чрез материални разсъждения. Единственият начин, по който можем да разберем Върховната Божествена Личност, е трансценденталният метод на Кр̣ш̣н̣а съзнание. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄ (18.55): бхактя̄ ма̄м абхиджа̄на̄ти – трансценденталната форма на Бога може да бъде осъзната само чрез предано служене. Разликата между имперсоналистите и персоналистите е в това, че имперсоналистите не могат да се приближат до Върховната Божествена Личност, тъй като са ограничени от умозрителния познавателен процес, докато преданите с трансценденталното си любовно служене спечелват разположението на Върховната Божествена Личност. Севонмукхе хи – доволен от старанията на своя предан, Богът сам се разкрива пред него. Материалистите не могат да разберат Върховния дори когато Той сам се явява пред тях. По тази причина в Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а пренебрежително ги нарича мӯд̣хи. Мӯд̣ха значи „негодник“. В Гӣта̄ се казва: „Само истинските негодници смятат Бог Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек. Те не знаят какво положение заема Той и нямат представа за трансценденталните му енергии“. Имперсоналистите се надсмиват над личностната форма на Бог Кр̣ш̣н̣а, защото не подозират за съществуването на трансценденталните му енергии, но преданите са изпълнени с желание да служат на Бога и затова осъзнават, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. В десета глава на Бхагавад-гӣта̄ Арджуна потвърждава, че е изключително трудно човек да разбере личностния аспект на Бога.

В свещените писания обикновено се казва, че Бог Виш̣н̣у идва в четириръката си форма. По време на това жертвоприношение обаче Той дошъл в осемръката си форма. Цар Индра казва: „Въпреки че сме свикнали да те виждаме в твоята четириръка форма, тази форма с осем ръце е също толкова истинска, колкото и четириръката“. Преди това Брахма̄ бе заявил, че трансценденталната форма на Бога е отвъд обсега на сетивата. В отговор на тези думи цар Индра казва, че макар материалните сетива да не могат да възприемат трансценденталната форма на Бога, деянията на Бога и неговият трансцендентален образ са познаваеми. Дори обикновеният човек може да види неповторимата форма на Бога, да бъде свидетел на неговите поразителни дейности и да се наслаждава на неповторимата му красота. Например веднъж, по времето, когато Бог Кр̣ш̣н̣а живеел във Вр̣нда̄вана като шест-седемгодишно момченце, всички нейни обитатели отишли да го помолят за помощ, защото Вр̣нда̄вана била залята от поройни дъждове. Кр̣ш̣н̣а спасил всички, като повдигнал хълма Говардхана и в продължение на седем дни го държал върху кутрето на лявата си ръка. Това чудо, извършено от Бога, би трябвало да убеди и най-заклетите материалисти, които се доверяват единствено на материалните си сетива. Деянията на Бога доставят удоволствие и на материалното зрение, но имперсоналистите никога няма да повярват в божествената същност на Върховния, защото сравняват личността му със собствената си личност. Понеже никой в материалния свят не е в състояние да повдигне цял хълм, имперсоналистите отричат, че Богът е способен на това. Те считат думите на Шрӣмад Бха̄гаватам за алегорични и ги интерпретират посвоему. Но Богът наистина повдигнал хълма пред очите на всички жители на Вр̣нда̄вана и това е потвърдено от такива велики а̄ча̄рии и ведически автори като Вя̄садева и На̄рада. Всички разкази за деянията на Бога, за неговите забавления и за необикновените му черти трябва да се възприемат със своя пряк смисъл, такива, каквито са. Само по този начин дори в сегашното си положение ще можем да разберем Бога. Цар Индра потвърждава тази безспорна истина с думите: „Няма никаква разлика между твоята четириръка форма и формата Ти с осем ръце“.

На жертвената арена имало животни, които трябвало да бъдат принесени в жертва и така да получат нов живот. Когато животното, принесено в жертва, получело ново тяло, това доказвало действеността на изречените мантри. За съжаление когато Шива опустошил жертвената арена, жертвените животни също били убити. (Едно от тях било убито, за да заменят с неговата глава отсечената глава на Дакш̣а.) Труповете на мъртвите животни лежали навсякъде и жертвената арена приличала на гробище. Така ягята загубила истинския си смисъл.

Тук съпругите на жреците молят Бог Виш̣н̣у, който е крайната цел на всички жертвоприношения, милостиво да погледне към жертвената арена, за да може ягята да продължи. Думите им са продиктувани от разбирането, че животните не бива да бъдат убивани без нужда. Животни били принасяни в жертва, за да се провери действеността на мантрите и с тези мантри да им се даде ново тяло. Но не било редно те да бъдат убивани с други цели, както постъпил Шива, като убил козела, за да вземе главата му и да я сложи на раменете на Дакш̣а. Когато по време на жертвоприношението жертвеното животно се подмладявало, всички присъстващи изпитвали истинска радост. Тази радост сега била помрачена. Ето защо съпругите на жреците помолили Бог Виш̣н̣у да съживи с погледа си мъртвите животни, така че ягята да продължи благополучно.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че с удивителните си дейности Богът не се стреми към определена цел; нещо повече, Той не е принуден да ги извършва. Но въпреки това, за да даде пример на обикновените хора, Богът действа и всичките му дейности са удивителни. Едновременно с това Той обаче не е привързан към нищо. На ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти – въпреки че извършва чудеса, Богът не е привързан към нищо (Бхагавад-гӣта̄, 4.14). Той е независим. В потвърждение тук се казва, че Той не е привързан дори към Лакш̣мӣ, богинята на щастието, която постоянно му служи. Дори полубогове като Брахма̄ обожават богинята на щастието, за да спечелят благоволението ѝ. Кр̣ш̣н̣а обаче е обожаван от стотици хиляди богини на щастието и въпреки това не е привързан към никоя от тях. Великите мъдреци подчертават това качество на Бога, защото то свидетелства за възвишеното му трансцендентално положение. Това качество отличава Бога от обикновените живи същества, които са привързани към плодовете от благочестивите си дейности.

Тези думи принадлежат на сиддхите, които обитават Сиддхалока и са надарени с осемте материални съвършенства. Обитателите на Сиддхалока владеят осемте вида мистични способности, но от думите им ясно личи, че са чисти предани. Те винаги са потопени в нектарната река на разказите за забавленията на Бога. Слушането за забавленията на Бога се нарича кр̣ш̣н̣а-катха̄. По думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа тези, които винаги са потопени в нектара на повествованията за забавленията на Бога, са постигнали освобождение и не се страхуват от материалното съществуване. Сиддхите казват, че умовете на обикновените хора са пълни с тревоги. Те дават пример със слона, който е пострадал от горски пожар и търси спасение в реката. Ако хората, обречени на страдания в пожара на материалното съществуване, се потопят в нектарната река на разказите за забавленията на Бога, те ще забравят всичките си страдания в мъчителното материално съществуване. Сиддхите са безразлични към плодоносните дейности – те не извършват жертвоприношения и не преследват материални цели. Те са изцяло погълнати от разказите за трансценденталните забавления на Бога. Това ги прави напълно щастливи и те не се интересуват от благочестивите и от греховните дейности. Хората, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да извършват каквито и да е благочестиви или неблагочестиви жертвоприношения или дейности. Пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание е достатъчен сам по себе си, защото включва всички дейности и процеси, препоръчани във ведическите писания.

Бог Виш̣н̣у е известен и с името Ягйеш̣вара. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всичките ни дейности трябва да бъдат виш̣н̣у-ягя, т.е. трябва да удовлетворяват Бог Виш̣н̣у. Каквото и да вършим, ако не удовлетворява Бога, то неизбежно ще ни поробва в материалния свят. Съпругата на Дакш̣а потвърждава това, като казва: „Без присъствието Ти великолепието на тази жертвена церемония е безсмислено като тялото, облечено в пищни одежди, ала лишено от глава“. Това сравнение се отнася с пълна сила и за общественото тяло. Съвременният човек се гордее с прогреса на материалната цивилизация, но тази цивилизация всъщност е лишена от стойност като обезглавен труп. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание, без знание за Виш̣н̣у, за Върховната Божествена Личност, прогресът на цивилизацията няма никаква стойност, колкото и комплициран да изглежда. В Хари-бхакти судходая (3.11) се казва:

Когато човек умре, неговите роднини и близки (особено ако той принадлежи към по-низшите съсловия) започват да украсяват трупа му. След като пременят и накичат мъртвото тяло, те го вземат и тръгват с него по улиците на погребална процесия. Да се украсява труп, е напълно безсмислено занимание, защото жизнената сила отдавна е напуснала мъртвото тяло. А без Кр̣ш̣н̣а съзнание знатният произход, високото обществено положение и материалният прогрес са като украшения по трупа на мъртвец. Съпругата на Дакш̣а се наричала Прасӯти и била дъщеря на Сва̄ямбхува Ману. Нейната сестра, Девахӯти, се омъжила за Кардама Муни и станала майка на Капиладева, Върховната Божествена Личност. Следователно Прасӯти била леля на Бог Виш̣н̣у. Ето защо тя се обръщала към него с майчинска нежност и, като свой племенник, го молела за особена благосклонност. Друг важен момент в тази строфа е, че заедно с Бога Прасӯти възславя и богинята на щастието. Богинята на щастието винаги е благоразположена към тези, които обожават Бог Виш̣н̣у. Прасӯти казва, че Богът е амр̣та, трансцендентален. Полубоговете, включително Брахма̄ и Шива, се появяват след сътворяването на материалния свят, а Бог Виш̣н̣у съществува още преди това. Затова Той е наречен амр̣та. Ваиш̣н̣авите обожават Бог Виш̣н̣у и неговата вътрешна енергия. Прасӯти, жената на Дакш̣а, умолявала Бога да превърне във ваиш̣н̣ави жреците, които иначе се интересували само от плодоносни дейности и извършвали жертвоприношения единствено за да се сдобият с материални блага.

Господарите на различните планети притежават огромни материални богатства и са много високомерни. Такива личности не могат да разберат вечната трансцендентална форма на Бога. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че човек може да вижда Върховната Божествена Личност всеки миг от живота си само ако очите му са намазани с елея на любовта към Бога. Същото потвърждава и Кунтӣ в молитвите си (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.8.26), като казва, че само тези, които са акин̃чана-гочара, т.е. които не се гордеят с материалните си притежания, могат да видят Върховната Божествена Личност. Всички останали са в плен на илюзията и дори не знаят, че съществува Абсолютна Истина.

От тази строфа става ясно, че монистите и великите мистици осъзнават единството си с Върховната Божествена Личност. Това единство обаче няма нищо общо с погрешната концепция за пълното тъждество на живото същество с Върховната Божествена Личност. Техният монизъм почива на чистото знание, изложено в Бхагавад-гӣта̄ (7.17): прийо хи гя̄нино 'тяртхам ахам̇ са ча мама приях̣. Богът казва, че тези, които са достигнали висотите в трансценденталното знание и са вещи в науката на Кр̣ш̣н̣а съзнание, са му много скъпи и Той също им е много скъп. Човек, който е овладял до съвършенство учението за Бога, знае, че живите същества принадлежат към по-висшата енергия на Върховния Бог. За това се говори в седма глава на Бхагавад-гӣта̄, където Кр̣ш̣н̣а нарича материята своя низша енергия, а живите същества – висша енергия. Енергията не се различава от източника си, затова тя проявява същите качества като него. Тези, които притежават пълно знание за Върховния Бог, защото анализират разнообразните му енергии и съзнават своето присъщо положение, са много, много скъпи на Бога. Но Той е още по-благосклонен към ония, които дори без да притежават достатъчно знания, винаги мислят за него с любов и вяра и съзнават, че Той е велик, а те са негови неотделими частици и вечни слуги. Забележителното в тази строфа е, че Богът е наречен ватсала. Думата ватсала значи „винаги благосклонен“. Богът често е наричан бхакта-ватсала, което посочва, че винаги е благоразположен към преданите. Но никъде във ведическите писания Той не е наречен гя̄ни-ватсала.

В тази строфа са разгледани два въпроса. Единият е сътворяването, поддържането и унищожаването на материалния свят, а другият е личната обител на Бога. В обителта на Бога, в неговото царство, също има качества. Тук се говори за личната обител на Бога, за Голока. Там също има качества, но те не подлежат на сътворяване, поддържане и унищожение. В сферата на външната енергия взаимодействието на трите гун̣и осигурява сътворяването, поддържането и унищожението на обектите. Но в духовния свят, в царството на Бога, такива явления не съществуват, защото там всичко е вечно, всичко притежава съзнание и е пълно с блаженство. Някои философи неправилно разбират появата на Божествената Личност в материалния свят. Те смятат, че когато Върховната Божествена Личност идва, тя попада под властта на трите материални гун̣и, както останалите живи същества в материалния свят. Това е дълбока заблуда. Тук ясно се казва, че благодарение на вътрешната си енергия Богът е трансцендентален към всички материални качества (сва-сам̇стхая̄). Аналогично твърдение срещаме в Бхагавад-гӣта̄, където Богът сам казва: „Аз идвам в този свят с помощта на вътрешната си енергия“. И вътрешната, и външната енергия са подвластни на Върховния, затова не могат да окажат никакво въздействие върху него. Властта на Бога се разпростира над всичко съществуващо. За да прояви своето трансцендентално име, своята форма, качествата си, забавленията и атрибутите си, Той привежда в действие своята вътрешна енергия. Многообразните проявления на външната енергия на Бога включват множество полубогове, като се започне с Брахма̄ и Шива, и всички те отговарят за различни качества на материалната природа. Различните хора изпитват влечение към един или друг полубог в зависимост от това, под влиянието на кои материални качества се намират. Ала човекът, който е постигнал трансцендентално равнище, т.е. който се е издигнал над материалните качества, обожава единствено Върховната Личност. Този факт е обяснен в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че оня, който служи на Бога, се е издигнал над разнообразните проявления и взаимодействия на трите материални качества. В заключение можем да кажем, че обусловените души са зависими от взаимодействието на материалните качества, които са причина за диференцирането на енергията. В духовния свят обаче има един-единствен обект на обожание и това е Върховният Бог.

В материалния свят господстват три начала – триединство от три материални качества. Бог Виш̣н̣у отговаря за качеството добро, което е източник на религията, знанието, аскетизма, отреченията, богатството и т.н. Следователно само тези живи същества от материалния свят, които са под влиянието на гун̣ата на доброто, могат да постигнат истински мир, благоденствие, знание и религиозност. Щом попаднат под влиянието на другите две гун̣и – страстта и невежеството, – обусловеният им живот, пълен с опасности, става непоносим. Но Бог Виш̣н̣у в изначалното си положение винаги е ниргун̣а, т.е. трансцендентален към материалните качества. Думата гун̣а значи „качество“, а нир е частица за отрицание. С това обаче не се има предвид, че Богът не притежава качества; Той има трансцендентални качества, чрез които идва в този свят и показва своите забавления. Нито тези, които изучават Ведите, нито великите полубогове като Брахма̄ и Шива познават действителните трансцендентални качества на Бога. Тези качества се откриват само на преданите. Това е потвърдено в Бхагавад-гӣта̄, където се казва, че човек може да разбере трансценденталното положение на Върховния Бог само в процеса на преданото служене. Хората, които са под влиянието на качеството добро, могат да придобият до известна степен такова трансцендентално знание, но Бхагавад-гӣта̄ ни съветва да не спираме до равнището на доброто, а да продължим по-нататък. Ведическите принципи се основават на трите материални качества, на трите гун̣и на природата. За да постигне чистия и естествен духовен живот, човек трябва да се издигне над тези три гун̣и.

В Бхагавад-гӣта̄ ясно се казва, че всички яги трябва да се извършват за Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у има хиляда трансцендентални имена, едно от които е Ягя. Във Ведите недвусмислено се утвърждава, че всяко наше действие трябва да има за цел да удовлетвори Ягя, Виш̣н̣у. Действията, извършвани с друга цел, са причина единствено за робство. Всеки трябва да извършва яги в съответствие с ведическите химни. Според Упаниш̣адите всяко жертвоприношение трябва да се извършва в благоприятния ден на пълнолунието и през точно определен период от годината, продължаващ четири месеца (ча̄турма̄ся), а елементите, необходими за жертвената церемония, са огънят, олтарът, жертвеното животно и напитката сома, както и специални четирисрични мантри от Ведите. Един ведически текст описва тези мантри по следния начин: а̄шра̄вайети чатур-акш̣арам̇ асту шрауш̣ад̣ ити чатур-акш̣арам̇ яджети два̄бхя̄м̇ йе яджа̄махах̣. Споменатите мантри, които се произнасят в съответствие с указанията на шрути и смр̣ти, имат за цел да доставят удоволствие на Бог Виш̣н̣у. За да постигнат освобождение, тези, които са обусловени от материята и са привързани към материалното наслаждение, трябва да извършват яги и да следват правилата, регламентиращи живота на четирите обществени съсловия и четирите духовни подразделения. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че човек, който извършва жертвоприношения за Виш̣н̣у, постепенно се освобождава от робството в материалния свят. Следователно единствената цел на живота е да бъде удовлетворен Бог Виш̣н̣у. Това се нарича ягя. А най-добрият от всички вършители на яги е този, който е постигнал Кр̣ш̣н̣а съзнание и е посветил целия си живот на удовлетворението на Кр̣ш̣н̣а, първоизточника на всички форми на Виш̣н̣у, като всеки ден го обожава и му предлага праса̄д. В Шрӣмад Бха̄гаватам категорично е посочено коя е единствената ягя (жертвоприношение), която в тази епоха, епохата на Кали, може да се увенчае с успех: ягяих̣ сан̇кӣртана-пра̄яих̣ – най-добрата форма на жертвоприношение в тази епоха е повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Както всяка ягя се извършва пред изображение на Бог Виш̣н̣у, така тази ягя трябва да се извършва пред изображение на Бог Чайтаня. Това е препоръчано в Единадесета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Нещо повече, тази сан̇кӣртана-ягя потвърждава, че Бог Чайтаня Маха̄прабху е самият Виш̣н̣у. Както преди много, много години Бог Виш̣н̣у се появил на ягята на Дакш̣а, така Бог Чайтаня идва в съвременната епоха, за да приеме нашата сан̇кӣртана-ягя.

Унищожението, за което се говори в тази строфа, е частичното унищожение на вселената, при което се разрушават само низшите планети. То настъпва, когато Брахма̄ заспи. Потопът по време на това унищожение не стига до висшите планетни системи, такива като Махарлока, Джаналока и Таполока. В тази строфа се казва, че Богът е истинският творец на вселената, защото всички енергии, чрез които бива създаван материалният свят, се проявяват от неговото тяло, а след унищожението потъват обратно в корема му.

Друг важен момент в тази строфа са думите на полубоговете: „Ние сме твои слуги (бхр̣тя̄н). Защитавай ни от всички опасности“. Полубоговете не са независими, те зависят от покровителството на Виш̣н̣у. Затова Бхагавад-гӣта̄ осъжда обожаването на полубоговете като безсмислено. В нея ясно се казва, че само хората, които са лишени от разум, се стремят да спечелят милостта на полубоговете. Ако човек има материални желания, той може да се обърне към Виш̣н̣у, вместо към полубоговете. Тези, които обожават полубогове, не се отличават с голям разум. Още повече че самите полубогове казват: „Ние сме твои вечни слуги“. Ето защо слугите на Бога, т.е. преданите на Бога, са безразлични към плодоносните дейности, към ягите, предписвани от Ведите, и към умозрителното философстване. Те просто служат на Върховната Божествена Личност искрено, с любов и вяра, и тъй като вършат всичко с любов, Богът им дава личната си закрила. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва: „Просто ми се отдай и Аз ще те защитя от всички последици на греховете ти“. Материалният свят е устроен така, че волно или неволно човек върши грехове и докато не посвети живота си на Виш̣н̣у, е принуден да страда заради последиците от тях. Но този, който се е отдал на Бога и му е посветил целия си живот, се намира под личната закрила на Бога. Той не се бои от възмездие за миналите си грехове и не изпитва никакво желание – нито съзнателно, нито неосъзнато – да извършва нови греховни постъпки.

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност. Във вселената има много богове, като се започне от Брахма̄, Шива, Индра и Чандра и се стигне до управниците на низшите планетни системи, до президентите, министрите, царете и ръководителите от различен мащаб. Всъщност всеки може да се мисли за бог. Това измамно самочувствие е присъщо на всеки, който е потънал в материалното съществуване. Ала Върховният Бог е Виш̣н̣у. Кр̣ш̣н̣а обаче стои по-високо дори от Виш̣н̣у, защото Виш̣н̣у е само пълна част от част на Кр̣ш̣н̣а. В тази строфа това е посочено с думата ам̇ша̄м̇ша̄х̣, която значи „неотделима част от неотделимата част“. В Чайтаня чарита̄мр̣та има подобна строфа, в която се казва, че частичните експанзии на Върховния Бог на свой ред дават начало на други частични експанзии. В Шрӣмад Бха̄гаватам се утвърждава, че съществуват многобройни проявления на Виш̣н̣у и многобройни проявления на живи същества. Проявленията на Виш̣н̣у се наричат сва̄м̇ша, или частични проявления, а живите същества се наричат вибхинна̄м̇ша. Полубоговете, такива като Брахма̄ и Индра, са получили високия си пост заради своите благочестиви дела и отреченията си, но истинският господар на всички е Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а, а̄ра саба бхр̣тя. Това значи, че единствено Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, а всички останали, дори тези, които са виш̣н̣у-таттва, да не говорим за обикновените живи същества, са негови слуги. Баладева, който е непосредствена експанзия на Кр̣ш̣н̣а, също служи на Бога, тогава какво остава за обикновените живи същества; всички те са негови слуги. По природа всеки е създаден, за да служи на Кр̣ш̣н̣а. Тук гандхарвите признават, че макар понякога полубоговете да се представят за Върховния Бог, те всъщност не са Върховният. Върховната власт принадлежи на Кр̣ш̣н̣а. За това се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам: кр̣ш̣н̣ас ту бхагава̄н сваям – „Кр̣ш̣н̣а е единственият Върховен Бог“. Следователно когато обожаваме Кр̣ш̣н̣а, заедно с това ние обожаваме и всичките му неотделими частици, както ако поливаме корените на дървото, по този начин напояваме и неговите клони, листа и цветове.

Човешката форма на живот се нарича артхада, защото с помощта на човешкото тяло въплътената душа много лесно може да постигне най-висшето съвършенство. Прахла̄да Маха̄ра̄джа е казал, че макар човешкото тяло да е тленно, то ни дава възможност да постигнем най-висшето съвършенство. Човешката форма на живот е безценен дар за живото същество, което в процеса на еволюцията се издига от по-низшите форми на живот към по-висшите. Ма̄я̄ обаче е толкова силна, че дори след като получим безценния дар на човешката форма на съществуване, се полъгваме от мимолетното материално щастие и забравяме истинската цел на живота си. Нас ни примамват неща, които рано или късно ще свършат, и тази привързаност започва с привързаността към тленното тяло. Начинът да се измъкнем от този капан на обусловено съществуване е само един – да повтаряме и да слушаме святите имена на Върховния Бог: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Думите юш̣мат-катха̄мр̣та-ниш̣еваках̣ означават „тези, които се наслаждават на нектара на разказите за тебе, Господи“. Наставленията и деянията на Кр̣ш̣н̣а са описани най-подробно в две от ведическите произведения: в Бхагавад-гӣта̄ и в Шрӣмад Бха̄гаватам. Бхагавад-гӣта̄ съдържа наставленията на Кр̣ш̣н̣а, а Шрӣмад Бха̄гаватам се състои от разкази за Кр̣ш̣н̣а и за неговите предани. Тези две книги са изпълнени с неповторимия нектар на словата на Кр̣ш̣н̣а. Хората, които проповядват посланието, изложено в тези две ведически произведения, много лесно могат да се измъкнат от мрежите на илюзорното обусловено съществуване, в което ма̄я̄ ни е въвлякла. Илюзията се състои в това, че обусловената душа не се опитва да осъзнае духовната си същност. Тя се интересува много повече от външната си обвивка, от тленното тяло, което съществува броени мигове и щом изтече отреденото му време, умира. Така, пътувайки от тяло в тяло, живото същество попада сред най-различни условия на живот, но под влиянието на ма̄я̄ навсякъде се чувства доволно от своето съществуване. Тази способност на ма̄я̄ се нарича а̄варан̣а̄тмика̄ шакти. Влиянието на а̄варан̣а̄тмика̄ шакти е толкова силно, че живото същество винаги се чувства доволно от своя живот, дори ако е попаднало сред най-отвратителни условия. То се чувства доволно дори когато се роди като глист и живее в нечии черва сред изпражнения и урина. Такова е непреодолимото въздействие на ма̄я̄! Но човешката форма дава възможност на живото същество да осъзнае истинското си положение, затова ако проиграе тази възможност, то трябва да бъде смятано за най-злочесто и клето. Начинът, по който можем да се освободим от влиянието на ма̄я̄, е като слушаме повествованията за Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня учи, че не е нужно човек да променя положението си. Той може да продължи да живее, както е живял досега, просто трябва да слуша разказите за Кр̣ш̣н̣а, но от правилен, авторитетен източник. Освен това Бог Чайтаня съветва всекиго да разпространява посланието на Кр̣ш̣н̣а. Той казва: „Всеки трябва да стане духовен учител. Когото срещнете, разказвайте му за Кр̣ш̣н̣а и за наставленията на Кр̣ш̣н̣а“. Именно това е целта на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние не искаме от хората първо да променят живота си и чак тогава да се присъединят към нас. Напротив, ние каним всекиго да дойде и да мантрува с нас Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, защото знаем, че ако човек просто повтаря святите имена и слуша разказите за Кр̣ш̣н̣а, животът му спонтанно ще се промени: той ще види всичко в нова светлина и ще постигне целта на човешкото съществуване.

Тази строфа дава известна представа за всепроникващата природа на Бог Виш̣н̣у. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а се казва, че както огънят се намира на едно място, но разпростира топлината и светлината си навсякъде, така всичко, което виждаме в материалния и духовния свят, е проявление на различните енергии, водещи началото си от Върховната Божествена Личност. Бра̄хман̣ите казали, че Бог Виш̣н̣у е всичко – огънят, жертвените дарове, пречистеното масло, приборите, мястото на жертвоприношението и тревата куша. Той е всичко. Тези думи потвърждават, че сан̇кӣртана-ягя, която се препоръчва за днешната епоха, е равностойна на всички други яги, извършвани в миналите епохи. Ако човек извършва сан̇кӣртана-ягя, като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, тогава не е нужно да изпълнява сложните, скъпоструващи жертвени церемонии, препоръчани от Ведите. В тази мантра „Харе“ е енергията на Кр̣ш̣н̣а, а „Кр̣ш̣н̣а“ е виш̣н̣у-таттва. Взети заедно, те обемат всичко съществуващо. В днешно време хората са под мъчителния гнет на Кали юга и не са в състояние да осигурят всичко необходимо за извършването на жертвоприношенията, които се препоръчват във Ведите. Но ако човек просто повтаря Харе Кр̣ш̣н̣а, с това той извършва всички видове яги, защото в цялото творение не съществува нищо друго, освен Харе (енергията на Кр̣ш̣н̣а) и Кр̣ш̣н̣а. Между Кр̣ш̣н̣а и неговите енергии няма разлика. И понеже всичко съществуващо е проявление на енергията на Кр̣ш̣н̣а, всичко, което виждаме около себе си, е Кр̣ш̣н̣а. Човек просто трябва да гледа на всичко с Кр̣ш̣н̣а съзнание. Този, който притежава такова зрение, е освободена душа. В същото време обаче той не бива да прави погрешното заключение, че щом всичко е Кр̣ш̣н̣а, значи Кр̣ш̣н̣а не съществува като личност. Кр̣ш̣н̣а е толкова съвършен, че може да бъде всичко съществуващо и едновременно с това чрез енергията си да запазва своята индивидуалност. Това е потвърдено в девета глава на Бхагавад-гӣта̄. Понеже е всичко съществуващо, Той пронизва цялото творение, но едновременно с това остава встрани от всичко. Според учението на Бог Чайтаня Той е едновременно еднакъв с всичко и различен от всичко.

В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата трайӣ-га̄тра. Тя означава, че Ведите са трансценденталната форма на Бога. Ако човек обожава мӯрти – изображението на Бога, поставено в храма, – той все едно че денонощно изучава Ведите. Като украсява Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а, мӯртите в храма, с това той овладява наставленията на Ведите в най-голямата им дълбочина. Дори начинаещият предан е постигнал самата същина на ведическото знание, ако обожава мӯртите в храма. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣта̄ (15.15), където се казва: ведаиш ча сарваир ахам ева ведях̣ – целта на изучаването на Ведите е да бъде осъзнат Той, Кр̣ш̣н̣а. Затова човекът, който непосредствено служи на Кр̣ш̣н̣а и го обожава, вече е разбрал всички истини, съдържащи се във Ведите.

Жреците бра̄хман̣и искрено се надявали, че сега, когато на жертвоприношението присъства самият Виш̣н̣у, те ще могат да завършат успешно церемонията. Забележителното в тази строфа е, че бра̄хман̣ите казват: „Ние можем да преодолеем всички препятствия просто като повтаряме святото Ти име, но сега Ти лично си дошъл и присъстваш сред нас!“. Учениците и последователите на Шива прекъснали ягята на Дакш̣а и тук бра̄хман̣ите по косвен начин ги осъждат за стореното. Слугите на Шива обаче не успели да провалят жертвоприношението, защото бра̄хман̣ите винаги са под закрилата на Бог Виш̣н̣у. В една пословица се казва, че когато Кр̣ш̣н̣а покровителства някого, никой не може да стори зло на такъв човек, и когато Кр̣ш̣н̣а иска да унищожи някого, никой не може да спаси този човек. Ярък пример, който илюстрира това, е Ра̄ван̣а. Той бил много предан на Шива, но когато Бог Ра̄мачандра решил да го убие, Шива не успял да го спаси. Ако някой полубог, дори това да е самият Шива или пък Брахма̄, поиска да причини зло на предан на Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а мигом дава закрила на предания си. Но този, когото Кр̣ш̣н̣а пожелае да унищожи, както станало с Ра̄ван̣а и с Хиран̣якашипу, не може да бъде спасен от нито един полубог.

В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) се казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м – Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а, е върховният наслаждаващ се на всички плодове от жертвоприношенията, отреченията и покаянията. С други думи, каквото и да прави човек, крайната цел на всичките му дейности е Бог Виш̣н̣у. Който не знае тази истина, тъне в заблуда. Виш̣н̣у не иска нищо от никого, защото е Върховната Божествена Личност. Той е удовлетворен сам по себе си и е независим, но въпреки това приема жертвените дарове, защото се отнася приятелски към живите същества. По тази причина, когато му поднесли неговия дял от жертвените дарове, Богът дал да се разбере, че е много доволен. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) е казано: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇ йо ме бхактя̄ праяччхати – ако някой предложи на Бога с любов и преданост дори листенце, цвете или вода, Той с удоволствие приема този дар. Въпреки че не е зависим от никого и не се нуждае от нищо, Богът приема предложеното, защото в качеството си на Свръхдуша е настроен доброжелателно към всички живи създания. Трябва да обърнем внимание и на това, че Бог Виш̣н̣у не посяга на чуждия дял от жертвените дарове. В ягите са предвидени дялове за всички полубогове, за Шива, за Брахма̄, а също и за Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у винаги се задоволява със собствения си дял и не посяга на чуждите. По косвен начин Той показал, че осъжда опита на Дакш̣а да лиши Шива от полагащия му се дял от ягята. В тази строфа Маитрея нарича Видура „безгрешен“, защото, като най-чист ваиш̣н̣ава, Видура никога не оскърбявал полубоговете. Въпреки че ваиш̣н̣авите считат единствено Бог Виш̣н̣у за Върховен Бог, те никога не оскърбяват полубоговете. Напротив, те се отнасят към тях с нужната почит, а Шива считат за най-добрия от всички ваиш̣н̣ави. Един ваиш̣н̣ава не оскърбява никой полубог, а полубоговете от своя страна винаги са доволни от ваиш̣н̣авите, защото ваиш̣н̣авите са безупречни предани на Бог Виш̣н̣у.

Брахма̄ се родил от трансценденталното тяло на Бог Виш̣н̣у, а Шива – от тялото на Брахма̄. Следователно Бог Виш̣н̣у е първопричината на Шива и Брахма̄. Във Ведите също се казва, че в началото съществувал единствено Виш̣н̣у, На̄ра̄ян̣а; нямало ги нито Брахма̄, ни Шива. Това е потвърдено от Шан̇кара̄ча̄ря: на̄ра̄ян̣ах̣ парах̣. Първоизточникът на всичко е На̄ра̄ян̣а, Бог Виш̣н̣у, а Брахма̄ и Шива се появяват след сътворяването на вселената. Освен това Бог Виш̣н̣у е а̄тмешвара, Свръхдушата у всяко живо същество. Всички действат по негово внушение и под негово ръководство. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам например се казва: тене брахма хр̣да̄ – именно Той вложил знание в сърцето на Брахма̄.

В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – Бог Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а, е първопричината на всички полубогове, включително на Брахма̄ и Шива. Другаде в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Кр̣ш̣н̣а утвърждава: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Всичко съществуващо произлиза от мене“. Под „всичко съществуващо“ се имат предвид и всички полубогове. Подобно твърдение откриваме във Веда̄нта сӯтра (джанма̄дй ася ятах̣), както и в Упаниш̣адите (ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте). Бог Виш̣н̣у дава начало на всичко съществуващо, Той поддържа и съхранява цялото мироздание и пак Той го унищожава с помощта на енергиите си. Като си взаимодействат, енергиите, които произлизат от него, създават проявения космос и пак те унищожават цялото мироздание. Така Богът едновременно е причината и следствието. Всяко следствие в този свят е резултат от взаимодействието на неговите енергии, а тъй като всички енергии водят началото си от него, Той е наведнъж и причината, и следствието. Всичко в този свят има еднаква и в същото време различна природа. Във Ведите се казва, че всичко е Брахман – сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. В един по-висш смисъл не съществува нищо друго освен Брахман, което значи, че Брахма̄ и Шива също не са различни от Брахман.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е обяснено (ахам̇ сарвася прабхаво), че целият свят е енергия, водеща началото си от върховния източник, Върховния Бог, за когото по-нататък в Бхагавад-гӣта̄ се казва, че се проявява чрез двата си вида енергия, низшата и висшата. Висшата енергия са живите същества, неотделими частици от Върховния Бог. Тъй като са частици от Бога, те не се различават от него: енергията, която произлиза от Върховния Бог, не е различна от него. Но в реалната ситуация на материалния свят живото същество се намира под влиянието на различни качества на материалната енергия и затова се въплъщава в различни форми. Във вселената има осем милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Едно и също живо същество може да действа под влиянието на различни качества на материалната природа. Обусловените живи същества са въплътени в най-различни тела, но първоначално, в зората на сътворението, във вселената няма никой друг, освен Бог Виш̣н̣у. Брахма̄ бива проявен, за да осъществи сътворението, а Шива се ражда, за да унищожи проявеното. А що се отнася до духовната природа на съществата, които попадат в материалния свят, те всички са неотделими частици от Върховния Бог, но понеже са покрити от различни материални качества, носят съответно и различни названия. Брахма̄ и Шива са гун̣а-авата̄ри, качествени инкарнации на Виш̣н̣у. Виш̣н̣у също управлява едно от материалните качества – гун̣ата на доброто, – затова и Той е гун̣а-авата̄ра наред с Брахма̄ и Шива. Всъщност тези различни названия съществуват само заради различните видове дейности, иначе източникът на всичко е един и същ.

Живите същества, включително и Брахма̄, не са независими; те се отнасят към междинната енергия на Върховния Бог. Понеже е Свръхдушата у всяко живо създание, в това число също у Брахма̄ и Шива, Върховният Бог ръководи дейностите на всички, които са във властта на гун̣ите на материалната природа. Никой не може да действа независимо, без неговото позволение, и в този смисъл всички живи същества са едно цяло с Върховната Личност. На първо място това се отнася за Брахма̄ и Рудра, които са инкарнации на материалните гун̣и страст и невежество.

Когато някой орган на тялото заболее, целият организъм полага грижи за него. По подобен начин, преданият осъзнава единството на всички живи същества и това намира израз в състраданието, което изпитва към всички обусловени души. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) се казва: пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – човекът, който притежава истинско знание, се отнася еднакво към всички живи същества, обусловени от материята. Преданите изпитват състрадание към всички обусловени души и затова са известни като апа̄ракя-буддхи. Понеже преданите имат истинско знание и разбират, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог, те се стремят да дадат Кр̣ш̣н̣а съзнание всекиму, за да направят всички щастливи. Ако някой орган на тялото заболее, организмът мобилизира всичките си сили, за да му помогне. По подобен начин преданите са загрижени за всеки човек, който е забравил Кр̣ш̣н̣а и има материално съзнание. Те се стремят да помогнат на всички живи същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. В това намира израз еднаквото им отношение към всички живи създания.

В тази строфа две думи заслужават особено внимание – трая̄н̣а̄м и бхида̄м. Думата трая̄н̣а̄м значи „трима“ и се отнася за Брахма̄, Шива и Бог Виш̣н̣у. Бхида̄м значи „различен, отличаващ се“. Брахма̄, Шива и Виш̣н̣у са три личности и в този смисъл са различни един от друг, ала в същото време те са едно цяло. Такава е философията на едновременното тъждество и различие, наречена ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва. Брахма сам̇хита̄ илюстрира това със следния пример: прясното и киселото мляко едновременно се различават и не се различават помежду си, защото и двете са мляко, но киселото мляко е мляко, което се е видоизменило. И така, ако човек иска да постигне истински покой, той трябва да вижда всички живи същества, в това число Брахма̄ и Шива, като еднакви с Върховната Божествена Личност. Нито едно създание не е независимо. Всички ние сме производни на Върховната Божествена Личност. С това се обяснява единството в многообразието. В този свят има най-различни творения, но те всички имат един източник – Виш̣н̣у. Всичко съществуващо представлява еманация на енергията на Виш̣н̣у.

Всичко трябва да се предлага на Бог Виш̣н̣у и след това праса̄дът от него да се раздава на полубоговете. Този обичай съществува и до ден-днешен в храма на Джаганна̄тха в Пурӣ. Около този храм са разположени множество храмове на полубоговете и праса̄дът, предложен на Джаганна̄тха, всеки ден се разнася по другите храмове, за да бъде предложен на полубоговете. Мӯртито на Бхага̄лин също се обожава, като му се предлага праса̄д от Виш̣н̣у. С праса̄д от Виш̣н̣у или от Джаганна̄тха обожават и мӯртито на Шива в знаменития храм на Шива в Бхуванешвара. Такива са ваиш̣н̣авските принципи. Един ваиш̣н̣ава не се отнася пренебрежително към никое живо същество, дори то да е проста мравка. Той отдава почит на всички според положението им. Но докато почитат всички създания, ваиш̣н̣авите не забравят, че център на всичко е Върховната Божествена Личност – Кр̣ш̣н̣а, или Виш̣н̣у. Издигнатият предан вижда всичко като свързано с Кр̣ш̣н̣а; за него нищо не е независимо от Кр̣ш̣н̣а. Такова е разбирането на ваиш̣н̣авите за единството.

Дакш̣а почел Шива по правилен начин, като му поднесъл дяла от жертвените дарове, който му се полагал. Виш̣н̣у е Ягя и всичко, което е предложено на него, после се раздава на другите живи същества, включително и на Шива. Във връзка с това Шрӣдхара Сва̄мӣ коментира: свена бха̄гена – остатъците от ягята трябва да бъдат предложени на всички полубогове и на другите живи същества.

Дакш̣а бил много напреднал в следването на религиозните принципи, но въпреки това с надежда очаквал благословиите на полубоговете. Така великото жертвоприношение завършило в мир и съгласие.

Мена̄, известна и като Менака̄, е съпруга на царя на Хималаите.

Според една от ведическите мантри (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте) Върховната Божествена Личност притежава многообразни енергии. Шакти е женското начало, а Богът е пуруш̣а – мъжкото начало. Дълг на женското начало е да служи на върховния пуруш̣а. Както е утвърдено в Бхагавад-гӣта̄, всички живи същества се числят към междинната енергия на Върховния Бог, следователно техен дълг е да служат на Върховната Личност. Дурга̄ олицетворява както външната, така и междинната енергия, а Шива е представител на Върховната Личност в материалния свят. Отношенията, които свързват Шива и Амбика̄, или Дурга̄, са вечни. Сатӣ не може да приеме за свой съпруг другиго освен Шива. А как Шива отново се оженил за Дурга̄, явила се този път в облика на Химаватӣ, дъщерята на Хималаите, и как от връзката им се родил Ка̄рттикея, е цяла отделна история.