Шрӣмад бха̄гаватам 4.7.4
Текст
дадбхир джакш̣ату пиш̣т̣а-бхук
дева̄х̣ пракр̣та-сарва̄н̇га̄
йе ма уччхеш̣ан̣ам̇ дадух̣
Дума по дума
пӯш̣а̄ – Пӯш̣а̄; ту – но; яджама̄нася – на този, който извършва жертвоприношението; дадбхих̣ – със зъбите; джакш̣ату – дъвче; пиш̣т̣а-бхук – да се храни с тесто; дева̄х̣ – полубоговете; пракр̣та – направен; сарва-ан̇га̄х̣ – пълен; йе – които; ме – на мен; уччхеш̣ан̣ам – дял от жертвоприношението; дадух̣ – дадоха.
Превод
Полубогът Пӯш̣а̄ ще може да дъвче само със зъбите на учениците си, а пък ако иска да се храни сам, ще трябва да утолява глада си с тесто от нахутено брашно. Но раните на всички полубогове, които се съгласиха да ми дадат дял от жертвоприношението, ще зараснат напълно.
Пояснение
Полубогът Пӯш̣а̄ сега можел да дъвче с помощта на учениците си. В тяхно отсъствие той щял да може да яде само тесто от нахутено брашно. По този начин неговото наказание не било изцяло опростено. Пӯш̣а̄ изгубил зъбите си заради това че се присмивал на Шива и подигравателно му се зъбел. С други думи, на него не му се полагали зъби, защото ги използвал, за да се подиграва на Шива.