Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.13
Деванагари
दक्ष उवाच
भूयाननुग्रह अहो भवता कृतो मे
दण्डस्त्वया मयि भृतो यदपि प्रलब्ध: ।
न ब्रह्मबन्धुषु च वां भगवन्नवज्ञा
तुभ्यं हरेश्च कुत एव धृतव्रतेषु ॥ १३ ॥
भूयाननुग्रह अहो भवता कृतो मे
दण्डस्त्वया मयि भृतो यदपि प्रलब्ध: ।
न ब्रह्मबन्धुषु च वां भगवन्नवज्ञा
तुभ्यं हरेश्च कुत एव धृतव्रतेषु ॥ १३ ॥
Стих
дакш̣а ува̄ча
бхӯя̄н ануграха ахо бхавата̄ кр̣то ме
дан̣д̣ас твая̄ майи бхр̣то яд апи пралабдхах̣
на брахма-бандхуш̣у ча ва̄м̇ бхагаванн авагя̄
тубхям̇ хареш ча кута ева дхр̣та-вратеш̣у
бхӯя̄н ануграха ахо бхавата̄ кр̣то ме
дан̣д̣ас твая̄ майи бхр̣то яд апи пралабдхах̣
на брахма-бандхуш̣у ча ва̄м̇ бхагаванн авагя̄
тубхям̇ хареш ча кута ева дхр̣та-вратеш̣у
Дума по дума
дакш̣ах̣ — цар Дакш̣а; ува̄ча — каза; бхӯя̄н — много голямо; ануграхах̣ — добро; ахо — уви; бхавата̄ — от теб; кр̣тах̣ — сторено; ме — на мен; дан̣д̣ах̣ — наказание; твая̄ — от теб; майи — на мен; бхр̣тах̣ — сторено; ят апи — въпреки че; пралабдхах̣ — победен; на — нито; брахма-бандхуш̣у — на недостойните бра̄хман̣и; ча — също; ва̄м — вие двамата; бхагаван — мой господарю; авагя̄ — пренебрежение; тубхям — от теб; харех̣ ча — на Бог Виш̣н̣у; кутах̣ — къде; ева — със сигурност; дхр̣та-вратеш̣у — този, който извършва жертвоприношения.
Превод
Цар Дакш̣а каза: О, скъпи Шива, аз тежко те оскърбих, но ти си толкова добросърдечен, че вместо да ме лишиш от своята милост, ми направи огромно добро, като ме наказа. Ти и Бог Виш̣н̣у не отхвърляте дори недостойните бра̄хман̣и, които не могат да свършат нищо полезно, затова не е чудно, че се смили над мен, извършващия жертвоприношения.
Пояснение
Въпреки че се чувствал победен, Дакш̣а разбирал, че наказвайки го, Шива е проявил голяма милост към него. Той си спомнил, че Шива и Виш̣н̣у не отхвърлят бра̄хман̣ите дори когато те не притежават нужните качества. Според традициите на ведическата цивилизация хората, родили се в семейства на бра̄хман̣и, не бива да бъдат подлагани на сурови наказания. Пример за това откриваме в отношението на Арджуна към Ашваттха̄ма̄. Ашваттха̄ма̄ извършил ужасно престъпление, като убил всичките синове на Па̄н̣д̣авите, докато спели. За това злодеяние той бил осъден дори от Бог Кр̣ш̣н̣а, но Арджуна го пощадил и не го убил, тъй като Ашваттха̄ма̄ бил син на велик бра̄хман̣а, на Дрон̣а̄ча̄ря. В тази строфа трябва да обърнем внимание на думата брахма-бандхуш̣у. Брахма-бандху се наричат тези, които са родени в брамински семейства, но чието поведение е недостойно за един бра̄хман̣а. Такива хора не са бра̄хман̣и, а брахма-бандху. Дакш̣а се проявил точно като брахма-бандху. Брахма̄, неговият баща, бил велик бра̄хман̣а, но отношението на Дакш̣а към Шива не подобавало на никой бра̄хман̣а, затова тук Дакш̣а признава, че не е истински бра̄хман̣а. Ала Шива и Бог Виш̣н̣у са благосклонни дори към несъвършените бра̄хман̣и. Шива наказал Дакш̣а не така, както се наказва враг или противник. Той го наказал, за да му помогне да се свести и да осъзнае, че е постъпил неправилно. Дакш̣а разбрал това и благодарил на Шива и на Бог Кр̣ш̣н̣а за тяхната благосклонност към недостойните бра̄хман̣и, към които числял и самия себе си. Въпреки че бил недостоен, той бил поел обет да извърши жертвоприношението, понеже такъв бил браминският му дълг. Затова сега Дакш̣а започнал да отдава молитви на Шива.