Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.49

В Бхагавад-гӣта̄ (5.29) се казва: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м – Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а, е върховният наслаждаващ се на всички плодове от жертвоприношенията, отреченията и покаянията. С други думи, каквото и да прави човек, крайната цел на всичките му дейности е Бог Виш̣н̣у. Който не знае тази истина, тъне в заблуда. Виш̣н̣у не иска нищо от никого, защото е Върховната Божествена Личност. Той е удовлетворен сам по себе си и е независим, но въпреки това приема жертвените дарове, защото се отнася приятелски към живите същества. По тази причина, когато му поднесли неговия дял от жертвените дарове, Богът дал да се разбере, че е много доволен. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) е казано: патрам̇ пуш̣пам̇ пхалам̇ тоям̇ йо ме бхактя̄ праяччхати – ако някой предложи на Бога с любов и преданост дори листенце, цвете или вода, Той с удоволствие приема този дар. Въпреки че не е зависим от никого и не се нуждае от нищо, Богът приема предложеното, защото в качеството си на Свръхдуша е настроен доброжелателно към всички живи създания. Трябва да обърнем внимание и на това, че Бог Виш̣н̣у не посяга на чуждия дял от жертвените дарове. В ягите са предвидени дялове за всички полубогове, за Шива, за Брахма̄, а също и за Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у винаги се задоволява със собствения си дял и не посяга на чуждите. По косвен начин Той показал, че осъжда опита на Дакш̣а да лиши Шива от полагащия му се дял от ягята. В тази строфа Маитрея нарича Видура „безгрешен“, защото, като най-чист ваиш̣н̣ава, Видура никога не оскърбявал полубоговете. Въпреки че ваиш̣н̣авите считат единствено Бог Виш̣н̣у за Върховен Бог, те никога не оскърбяват полубоговете. Напротив, те се отнасят към тях с нужната почит, а Шива считат за най-добрия от всички ваиш̣н̣ави. Един ваиш̣н̣ава не оскърбява никой полубог, а полубоговете от своя страна винаги са доволни от ваиш̣н̣авите, защото ваиш̣н̣авите са безупречни предани на Бог Виш̣н̣у.