Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.50
Деванагари
श्रीभगवानुवाच
अहं ब्रह्मा च शर्वश्च जगत: कारणं परम् ।
आत्मेश्वर उपद्रष्टा स्वयंदृगविशेषण: ॥ ५० ॥
अहं ब्रह्मा च शर्वश्च जगत: कारणं परम् ।
आत्मेश्वर उपद्रष्टा स्वयंदृगविशेषण: ॥ ५० ॥
Стих
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча
ахам̇ брахма̄ ча шарваш ча
джагатах̣ ка̄ран̣ам̇ парам
а̄тмешвара упадраш̣т̣а̄
сваян-др̣г авишеш̣ан̣ах̣
ахам̇ брахма̄ ча шарваш ча
джагатах̣ ка̄ран̣ам̇ парам
а̄тмешвара упадраш̣т̣а̄
сваян-др̣г авишеш̣ан̣ах̣
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н — Бог Виш̣н̣у; ува̄ча — каза; ахам — Аз; брахма̄ — Брахма̄; ча — и; шарвах̣ — Шива; ча — и; джагатах̣ — на материалното проявление; ка̄ран̣ам — причината; парам — върховната; а̄тма-ӣшварах̣ — Свръхдушата; упадраш̣т̣а̄ — свидетелят; сваям-др̣к — независим, самостоятелен; авишеш̣ан̣ах̣ — няма разлика.
Превод
Бог Виш̣н̣у отвърна: Брахма̄, Шива и Аз сме върховната причина на материалното мироздание. Аз съм Свръхдушата, независимият свидетел, но в имперсонален аспект между Брахма̄, Шива и мене няма разлика.
Пояснение
Брахма̄ се родил от трансценденталното тяло на Бог Виш̣н̣у, а Шива – от тялото на Брахма̄. Следователно Бог Виш̣н̣у е първопричината на Шива и Брахма̄. Във Ведите също се казва, че в началото съществувал единствено Виш̣н̣у, На̄ра̄ян̣а; нямало ги нито Брахма̄, ни Шива. Това е потвърдено от Шан̇кара̄ча̄ря: на̄ра̄ян̣ах̣ парах̣. Първоизточникът на всичко е На̄ра̄ян̣а, Бог Виш̣н̣у, а Брахма̄ и Шива се появяват след сътворяването на вселената. Освен това Бог Виш̣н̣у е а̄тмешвара, Свръхдушата у всяко живо същество. Всички действат по негово внушение и под негово ръководство. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам например се казва: тене брахма хр̣да̄ – именно Той вложил знание в сърцето на Брахма̄.
В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог Кр̣ш̣н̣а казва: ахам а̄дир хи дева̄на̄м – Бог Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а, е първопричината на всички полубогове, включително на Брахма̄ и Шива. Другаде в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Кр̣ш̣н̣а утвърждава: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Всичко съществуващо произлиза от мене“. Под „всичко съществуващо“ се имат предвид и всички полубогове. Подобно твърдение откриваме във Веда̄нта сӯтра (джанма̄дй ася ятах̣), както и в Упаниш̣адите (ято ва̄ има̄ни бхӯта̄ни джа̄янте). Бог Виш̣н̣у дава начало на всичко съществуващо, Той поддържа и съхранява цялото мироздание и пак Той го унищожава с помощта на енергиите си. Като си взаимодействат, енергиите, които произлизат от него, създават проявения космос и пак те унищожават цялото мироздание. Така Богът едновременно е причината и следствието. Всяко следствие в този свят е резултат от взаимодействието на неговите енергии, а тъй като всички енергии водят началото си от него, Той е наведнъж и причината, и следствието. Всичко в този свят има еднаква и в същото време различна природа. Във Ведите се казва, че всичко е Брахман – сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. В един по-висш смисъл не съществува нищо друго освен Брахман, което значи, че Брахма̄ и Шива също не са различни от Брахман.