Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.42
Деванагари
देवा ऊचु:
पुरा कल्पापाये स्वकृतमुदरीकृत्य विकृतं
त्वमेवाद्यस्तस्मिन् सलिल उरगेन्द्राधिशयने ।
पुमान्शेषे सिद्धैर्हृदि विमृशिताध्यात्मपदवि:
स एवाद्याक्ष्णोर्य: पथि चरसि भृत्यानवसि न: ॥ ४२ ॥
पुरा कल्पापाये स्वकृतमुदरीकृत्य विकृतं
त्वमेवाद्यस्तस्मिन् सलिल उरगेन्द्राधिशयने ।
पुमान्शेषे सिद्धैर्हृदि विमृशिताध्यात्मपदवि:
स एवाद्याक्ष्णोर्य: पथि चरसि भृत्यानवसि न: ॥ ४२ ॥
Стих
дева̄ ӯчух̣
пура̄ калпа̄па̄йе сва-кр̣там ударӣ-кр̣тя викр̣там̇
твам ева̄дяс тасмин салила урагендра̄дхишаяне
пума̄н шеш̣е сиддхаир хр̣ди вимр̣ш̣ита̄дхя̄тма-падавих̣
са ева̄дя̄кш̣н̣ор ях̣ патхи чараси бхр̣тя̄н аваси нах̣
пура̄ калпа̄па̄йе сва-кр̣там ударӣ-кр̣тя викр̣там̇
твам ева̄дяс тасмин салила урагендра̄дхишаяне
пума̄н шеш̣е сиддхаир хр̣ди вимр̣ш̣ита̄дхя̄тма-падавих̣
са ева̄дя̄кш̣н̣ор ях̣ патхи чараси бхр̣тя̄н аваси нах̣
Дума по дума
дева̄х̣ — полубоговете; ӯчух̣ — казаха; пура̄ — преди; калпа-апа̄йе — по време на унищожението на калпата; сва-кр̣там — самосъздаден; ударӣ-кр̣тя — влизайки в корема Ти; викр̣там — резултат; твам — Ти; ева — със сигурност; а̄дях̣ — изначален; тасмин — в тези; салиле — води; урага-индра — върху Шеш̣а; адхишаяне — върху ложето; пума̄н — личност; шеш̣е — почивайки; сиддхаих̣ — от освободени души (такива като Санака и др.); хр̣ди — в сърцето; вимр̣ш̣ита — медитираха върху; адхя̄тма-падавих̣ — пътят на философските размишления; сах̣ — Той; ева — със сигурност; адя — сега; акш̣н̣ох̣ — пред двете очи; ях̣ — който; патхи — на пътя; чараси — се движиш; бхр̣тя̄н — слуги; аваси — закриляй; нах̣ — нас.
Превод
Полубоговете казаха: О, Господи, много отдавна, по време на унищожението на тази вселена, Ти прибра в себе си всички енергии на материалното мироздание. През това време обитателите на висшите планети, включително такива освободени души като Санака, медитираха върху тебе, вглъбени във философски размишления. Следователно Ти си изначалната личност и този, който почива във водите на унищожението, легнал върху змията Шеш̣а. А сега Ти си дошъл при нас, твоите слуги. Молим те, защитавай ни от всички опасности.
Пояснение
Унищожението, за което се говори в тази строфа, е частичното унищожение на вселената, при което се разрушават само низшите планети. То настъпва, когато Брахма̄ заспи. Потопът по време на това унищожение не стига до висшите планетни системи, такива като Махарлока, Джаналока и Таполока. В тази строфа се казва, че Богът е истинският творец на вселената, защото всички енергии, чрез които бива създаван материалният свят, се проявяват от неговото тяло, а след унищожението потъват обратно в корема му.
Друг важен момент в тази строфа са думите на полубоговете: „Ние сме твои слуги (бхр̣тя̄н). Защитавай ни от всички опасности“. Полубоговете не са независими, те зависят от покровителството на Виш̣н̣у. Затова Бхагавад-гӣта̄ осъжда обожаването на полубоговете като безсмислено. В нея ясно се казва, че само хората, които са лишени от разум, се стремят да спечелят милостта на полубоговете. Ако човек има материални желания, той може да се обърне към Виш̣н̣у, вместо към полубоговете. Тези, които обожават полубогове, не се отличават с голям разум. Още повече че самите полубогове казват: „Ние сме твои вечни слуги“. Ето защо слугите на Бога, т.е. преданите на Бога, са безразлични към плодоносните дейности, към ягите, предписвани от Ведите, и към умозрителното философстване. Те просто служат на Върховната Божествена Личност искрено, с любов и вяра, и тъй като вършат всичко с любов, Богът им дава личната си закрила. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а казва: „Просто ми се отдай и Аз ще те защитя от всички последици на греховете ти“. Материалният свят е устроен така, че волно или неволно човек върши грехове и докато не посвети живота си на Виш̣н̣у, е принуден да страда заради последиците от тях. Но този, който се е отдал на Бога и му е посветил целия си живот, се намира под личната закрила на Бога. Той не се бои от възмездие за миналите си грехове и не изпитва никакво желание – нито съзнателно, нито неосъзнато – да извършва нови греховни постъпки.