Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.15
Деванагари
योऽसौ मयाविदिततत्त्वदृशा सभायां
क्षिप्तो दुरुक्तिविशिखैर्विगणय्य तन्माम् ।
अर्वाक् पतन्तमर्हत्तमनिन्दयापाद्
दृष्टयार्द्रया स भगवान्स्वकृतेन तुष्येत् ॥ १५ ॥
क्षिप्तो दुरुक्तिविशिखैर्विगणय्य तन्माम् ।
अर्वाक् पतन्तमर्हत्तमनिन्दयापाद्
दृष्टयार्द्रया स भगवान्स्वकृतेन तुष्येत् ॥ १५ ॥
Стих
йо 'сау мая̄видита-таттва-др̣ша̄ сабха̄я̄м̇
кш̣ипто дурукти-вишикхаир виган̣айя тан ма̄м
арва̄к патантам архаттама-ниндая̄па̄д
др̣ш̣т̣я̄рдрая̄ са бхагава̄н сва-кр̣тена туш̣йет
кш̣ипто дурукти-вишикхаир виган̣айя тан ма̄м
арва̄к патантам архаттама-ниндая̄па̄д
др̣ш̣т̣я̄рдрая̄ са бхагава̄н сва-кр̣тена туш̣йет
Дума по дума
ях̣ — който; асау — това; мая̄ — от мен; авидита-таттва — без знание за истината; др̣ша̄ — от опит; сабха̄я̄м — пред всички; кш̣иптах̣ — бе оскърбен; дурукти — груби думи; вишикхаих̣ — от стрелите на; виган̣айя — без да обръщаш внимание; тат — това; ма̄м — мен; арва̄к — надолу; патантам — пропадайки към ада; архат-тама — най-уважавания; ниндая̄ — от клевета; апа̄т — спасен; др̣ш̣т̣я̄ — виждайки; а̄рдрая̄ — от състрадание; сах̣ — това; бхагава̄н — господарю; сва-кр̣тена — от собствената си милост; туш̣йет — бъди удовлетворен.
Превод
Аз бях сляп за величието ти и затова пред очите на всички те обсипах със стрелите на грубите думи, но ти не обърна внимание. Отказвайки да се подчиня на тебе, най-почитания сред полубоговете, аз се бях устремил право към ада, но ти ме съжали и ме спаси от сигурна гибел, като ме наказа. Моля се да бъдеш удовлетворен от собствената си милост, защото аз съм безсилен да те удовлетворя с думите си.
Пояснение
Когато преданият бъде застигнат от беди и нещастия, той приема това като милост от страна на Бога. Оскърбленията, с които Дакш̣а обсипал Шива, били достатъчни да го обрекат на вечен живот в ада. Но Шива проявил състрадание към Дакш̣а и го наказал, като по такъв начин му дал възможност да изкупи греха си. Цар Дакш̣а разбрал това и изпълнен с благодарност към Шива за великодушната му постъпка, изразил своята признателност. Понякога бащата наказва детето си, но когато порасне, то проумява, че бащиното му наказание не е било наказание, а израз на любов. Нещо подобно станало и сега: Дакш̣а осъзнал, че наказанието, което Шива му наложил, е било проява на милост. Такъв начин на мислене е признак за напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Преданият никога не укорява Върховната Божествена Личност за нещастията, които е принуден да изстрада. Напротив, той вижда в тях проява на милостта на Бога. Преданият разсъждава така: „Заради миналите си злодеяния аз всъщност заслужавам да бъда наказан много по-тежко и да бъда изложен на много по-големи опасности, но Богът ми дава закрилата си. Затова сега получавам съвсем леко наказание, колкото да се спази законът на кармата“. Като мисли по такъв начин за милостта на Върховната Божествена Личност, преданият все по-искрено се отдава на Бога и спокойно посреща всички привидни наказания.