Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.30
Деванагари
भृगुरुवाच
यन्मायया गहनयापहृतात्मबोधा
ब्रह्मादयस्तनुभृतस्तमसि स्वपन्त: ।
नात्मन् श्रितं तव विदन्त्यधुनापि तत्त्वं
सोऽयं प्रसीदतु भवान्प्रणतात्मबन्धु: ॥ ३० ॥
यन्मायया गहनयापहृतात्मबोधा
ब्रह्मादयस्तनुभृतस्तमसि स्वपन्त: ।
नात्मन् श्रितं तव विदन्त्यधुनापि तत्त्वं
सोऽयं प्रसीदतु भवान्प्रणतात्मबन्धु: ॥ ३० ॥
Стих
бхр̣гур ува̄ча
ян ма̄яя̄ гаханая̄пахр̣та̄тма-бодха̄
брахма̄даяс тану-бхр̣тас тамаси свапантах̣
на̄тман-шритам̇ тава видантй адхуна̄пи таттвам̇
со 'ям̇ прасӣдату бхава̄н пран̣ата̄тма-бандхух̣
ян ма̄яя̄ гаханая̄пахр̣та̄тма-бодха̄
брахма̄даяс тану-бхр̣тас тамаси свапантах̣
на̄тман-шритам̇ тава видантй адхуна̄пи таттвам̇
со 'ям̇ прасӣдату бхава̄н пран̣ата̄тма-бандхух̣
Дума по дума
бхр̣гух̣ ува̄ча — Шрӣ Бхр̣гу каза; ят — което; ма̄яя̄ — от заблуждаващата енергия; гаханая̄ — непреодолима; апахр̣та — откраднато; а̄тма-бодха̄х̣ — знание за изначалното положение; брахма-а̄даях̣ — Брахма̄ и т.н.; тану-бхр̣тах̣ — въплътени живи същества; тамаси — в мрака на заблудата; свапантах̣ — лежащи; на — не; а̄тман — в живото същество; шритам — намиращ се; тава — твой; виданти — разбират; адхуна̄ — сега; апи — със сигурност; таттвам — абсолютно положение; сах̣ — Ти; аям — това; прасӣдату — бъди милостив; бхава̄н — Ти, Господи; пран̣ата-а̄тма — отдадена душа; бандхух̣ — приятел.
Превод
Шрӣ Бхр̣гу каза: О, Господи, всички живи създания, като се започне от най-висшето, Брахма̄, и се стигне до обикновената мравка, са под влиянието на непреодолимата илюзорна енергия и затова не познават истинската си природа. Всички се отъждествяват с тялото си и тънат в мрака на заблуждението. Всъщност те не са способни да разберат, че в образа си на Свръхдушата Ти си във всяко живо същество и си абсолютен. Ти си вечният приятел и закрилник на всички отдадени на тебе души, затова Те моля, смили се над мене и ми прости всички оскърбления!
Пояснение
Бхр̣гу Муни съзнавал, че всички, в това число дори Брахма̄ и Шива, са се държали недостойно по време на жертвоприношението, устроено от Дакш̣а. Като споменал наред с другите и самия Брахма̄, който е най-главното живо същество в материалния свят, Бхр̣гу искал да подчертае, че всички, дори Брахма̄ и Шива, се отъждествяват с тялото си и са под въздействието на материалната енергия – всички с изключение на Виш̣н̣у. Така смятал Бхр̣гу Муни. Този, който се отъждествява с тялото си, много трудно може да разбере Свръхдушата или Върховната Божествена Личност. Бхр̣гу съзнавал, че не стои по-високо от Брахма̄, затова причислявал и себе си към оскърбителите. Невежите същества, обусловените души, нямат друг избор, освен да се примирят с несигурното си положение под властта на материалната природа. Единственото спасение за тях е да се отдадат на Виш̣н̣у и непрекъснато да го молят за прошка. В стремежа си към освобождение човек трябва да се уповава само на безпричинната милост на Бога и да не разчита на собствените си сили. Такова е съвършеното положение на предания, осъзнал Кр̣ш̣н̣а. Богът е приятел на всички, но проявява особена загриженост към тези души, които са му се отдали. Следователно най-простото разрешение на всички проблеми в обусловеното съществуване е във всички обстоятелства да се уповаваме на Бога. Тогава Той ще ни даде пълното си покровителство и ще ни запази от материалните замърсявания.