Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.53

यथा पुमान्न स्वाङ्गेषु शिर:पाण्यादिषु क्‍वचित् ।
पारक्यबुद्धिं कुरुते एवं भूतेषु मत्पर: ॥ ५३ ॥
ятха̄ пума̄н на сва̄н̇геш̣у
ширах̣-па̄н̣й-а̄диш̣у квачит
па̄ракя-буддхим̇ куруте
евам̇ бхӯтеш̣у мат-парах̣

Дума по дума

ятха̄както; пума̄нчовек; нане; сва-ан̇геш̣ув своето тяло; ширах̣-па̄н̣и-а̄диш̣умежду главата, ръцете и останалите части на тялото; квачитпонякога; па̄ракя-буддхимразграничение; курутеправи; евамтака; бхӯтеш̣усред живите същества; мат-парах̣моят предан.

Превод

Дори посредственият човек разбира, че главата и останалите части на тялото не съществуват сами за себе си, отделно от тялото. Така и моят предан не разграничава никого и нищо от Виш̣н̣у, от всепроникващата Божествена Личност.

Пояснение

Когато някой орган на тялото заболее, целият организъм полага грижи за него. По подобен начин, преданият осъзнава единството на всички живи същества и това намира израз в състраданието, което изпитва към всички обусловени души. В Бхагавад-гӣта̄ (5.18) се казва: пан̣д̣ита̄х̣ сама-даршинах̣ – човекът, който притежава истинско знание, се отнася еднакво към всички живи същества, обусловени от материята. Преданите изпитват състрадание към всички обусловени души и затова са известни като апа̄ракя-буддхи. Понеже преданите имат истинско знание и разбират, че всяко живо същество е неотделима частица от Върховния Бог, те се стремят да дадат Кр̣ш̣н̣а съзнание всекиму, за да направят всички щастливи. Ако някой орган на тялото заболее, организмът мобилизира всичките си сили, за да му помогне. По подобен начин преданите са загрижени за всеки човек, който е забравил Кр̣ш̣н̣а и има материално съзнание. Те се стремят да помогнат на всички живи същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. В това намира израз еднаквото им отношение към всички живи създания.