Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.35

सिद्धा ऊचु:
अयं त्वत्कथामृष्टपीयूषनद्यां
मनोवारण: क्लेशदावाग्निदग्ध: ।
तृषार्तोऽवगाढो न सस्मार दावं
न निष्क्रामति ब्रह्मसम्पन्नवन्न: ॥ ३५ ॥
сиддха̄ ӯчух̣
аям̇ тват-катха̄-мр̣ш̣т̣а-пӣйӯш̣а-надя̄м̇
мано-ва̄ран̣ах̣ клеша-да̄ва̄гни-дагдхах̣
тр̣ша̄рто 'вага̄д̣хо на сасма̄ра да̄вам̇
на ниш̣кра̄мати брахма-сампаннаван нах̣

Дума по дума

сиддха̄х̣сиддхите; ӯчух̣се помолиха; аямтова; тват-катха̄твои забавления; мр̣ш̣т̣ачиста; пӣйӯш̣аот нектар; надя̄мрека; манах̣на ума; ва̄ран̣ах̣слонът; клешастрадание; да̄ва-агниот горския пожар; дагдхах̣обгорен; тр̣ша̄жажда; а̄ртах̣обзет; авага̄д̣хах̣като се потопи; на сасма̄ране помни; да̄вамгорския пожар или мъките; на ниш̣кра̄матине излиза; брахмаАбсолюта; сампанна-ваткато сливане с; нах̣наш.

Превод

Сиддхите казаха: Както слонът, пострадал от горски пожар, забравя всичките си мъки, когато влезе в прохладните води на реката, така нашите умове, о, Господи, винаги са потопени в нектарната река на трансценденталните Ти забавления и не искат никога да се разделят с това трансцендентално блаженство, което по нищо не отстъпва на удоволствието от сливането с Абсолюта.

Пояснение

Тези думи принадлежат на сиддхите, които обитават Сиддхалока и са надарени с осемте материални съвършенства. Обитателите на Сиддхалока владеят осемте вида мистични способности, но от думите им ясно личи, че са чисти предани. Те винаги са потопени в нектарната река на разказите за забавленията на Бога. Слушането за забавленията на Бога се нарича кр̣ш̣н̣а-катха̄. По думите на Прахла̄да Маха̄ра̄джа тези, които винаги са потопени в нектара на повествованията за забавленията на Бога, са постигнали освобождение и не се страхуват от материалното съществуване. Сиддхите казват, че умовете на обикновените хора са пълни с тревоги. Те дават пример със слона, който е пострадал от горски пожар и търси спасение в реката. Ако хората, обречени на страдания в пожара на материалното съществуване, се потопят в нектарната река на разказите за забавленията на Бога, те ще забравят всичките си страдания в мъчителното материално съществуване. Сиддхите са безразлични към плодоносните дейности – те не извършват жертвоприношения и не преследват материални цели. Те са изцяло погълнати от разказите за трансценденталните забавления на Бога. Това ги прави напълно щастливи и те не се интересуват от благочестивите и от греховните дейности. Хората, които постоянно са в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да извършват каквито и да е благочестиви или неблагочестиви жертвоприношения или дейности. Пътят на Кр̣ш̣н̣а съзнание е достатъчен сам по себе си, защото включва всички дейности и процеси, препоръчани във ведическите писания.