Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.36

Бог Виш̣н̣у е известен и с името Ягйеш̣вара. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че всичките ни дейности трябва да бъдат виш̣н̣у-ягя, т.е. трябва да удовлетворяват Бог Виш̣н̣у. Каквото и да вършим, ако не удовлетворява Бога, то неизбежно ще ни поробва в материалния свят. Съпругата на Дакш̣а потвърждава това, като казва: „Без присъствието Ти великолепието на тази жертвена церемония е безсмислено като тялото, облечено в пищни одежди, ала лишено от глава“. Това сравнение се отнася с пълна сила и за общественото тяло. Съвременният човек се гордее с прогреса на материалната цивилизация, но тази цивилизация всъщност е лишена от стойност като обезглавен труп. Без Кр̣ш̣н̣а съзнание, без знание за Виш̣н̣у, за Върховната Божествена Личност, прогресът на цивилизацията няма никаква стойност, колкото и комплициран да изглежда. В Хари-бхакти судходая (3.11) се казва:

Когато човек умре, неговите роднини и близки (особено ако той принадлежи към по-низшите съсловия) започват да украсяват трупа му. След като пременят и накичат мъртвото тяло, те го вземат и тръгват с него по улиците на погребална процесия. Да се украсява труп, е напълно безсмислено занимание, защото жизнената сила отдавна е напуснала мъртвото тяло. А без Кр̣ш̣н̣а съзнание знатният произход, високото обществено положение и материалният прогрес са като украшения по трупа на мъртвец. Съпругата на Дакш̣а се наричала Прасӯти и била дъщеря на Сва̄ямбхува Ману. Нейната сестра, Девахӯти, се омъжила за Кардама Муни и станала майка на Капиладева, Върховната Божествена Личност. Следователно Прасӯти била леля на Бог Виш̣н̣у. Ето защо тя се обръщала към него с майчинска нежност и, като свой племенник, го молела за особена благосклонност. Друг важен момент в тази строфа е, че заедно с Бога Прасӯти възславя и богинята на щастието. Богинята на щастието винаги е благоразположена към тези, които обожават Бог Виш̣н̣у. Прасӯти казва, че Богът е амр̣та, трансцендентален. Полубоговете, включително Брахма̄ и Шива, се появяват след сътворяването на материалния свят, а Бог Виш̣н̣у съществува още преди това. Затова Той е наречен амр̣та. Ваиш̣н̣авите обожават Бог Виш̣н̣у и неговата вътрешна енергия. Прасӯти, жената на Дакш̣а, умолявала Бога да превърне във ваиш̣н̣ави жреците, които иначе се интересували само от плодоносни дейности и извършвали жертвоприношения единствено за да се сдобият с материални блага.