Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.28
Деванагари
सदस्या ऊचु:
उत्पत्त्यध्वन्यशरण उरुक्लेशदुर्गेऽन्तकोग्र
व्यालान्विष्टे विषयमृगतृष्यात्मगेहोरुभार: ।
द्वन्द्वश्वभ्रे खलमृगभये शोकदावेऽज्ञसार्थ:
पादौकस्ते शरणद कदा याति कामोपसृष्ट: ॥ २८ ॥
उत्पत्त्यध्वन्यशरण उरुक्लेशदुर्गेऽन्तकोग्र
व्यालान्विष्टे विषयमृगतृष्यात्मगेहोरुभार: ।
द्वन्द्वश्वभ्रे खलमृगभये शोकदावेऽज्ञसार्थ:
पादौकस्ते शरणद कदा याति कामोपसृष्ट: ॥ २८ ॥
Стих
садася̄ ӯчух̣
утпаттй-адхванй ашаран̣а уру-клеша-дурге 'нтакогра-
вя̄ла̄нвиш̣т̣е виш̣ая-мр̣га-тр̣ш̣й а̄тма-гехору-бха̄рах̣
двандва-швабхре кхала-мр̣га-бхайе шока-да̄ве 'гя-са̄ртхах̣
па̄даукас те шаран̣ада када̄ я̄ти ка̄мопаср̣ш̣т̣ах̣
утпаттй-адхванй ашаран̣а уру-клеша-дурге 'нтакогра-
вя̄ла̄нвиш̣т̣е виш̣ая-мр̣га-тр̣ш̣й а̄тма-гехору-бха̄рах̣
двандва-швабхре кхала-мр̣га-бхайе шока-да̄ве 'гя-са̄ртхах̣
па̄даукас те шаран̣ада када̄ я̄ти ка̄мопаср̣ш̣т̣ах̣
Дума по дума
садася̄х̣ — събралите се; ӯчух̣ — казаха; утпатти — повтарящите се раждания и смърти; адхвани — поели по пътя на; ашаран̣е — без да имат убежище; уру — огромен; клеша — изпълнен с тревоги; дурге — в непристъпната крепост; антака — край; угра — зли; вя̄ла — змии; анвиш̣т̣е — пълно с; виш̣ая — материално щастие; мр̣га-тр̣ш̣и — мираж; а̄тма — тяло; геха — дом; уру — тежък; бха̄рах̣ — товар; двандва — двойствен; швабхре — ямите на щастието и нещастието; кхала — свирепи; мр̣га — животни; бхайе — в страх от; шока-да̄ве — горският пожар на скръбта; агя-са-артхах̣ — за доброто на негодниците; па̄да-оках̣ — подслона на лотосовите Ти нозе; те — на теб; шаран̣а-да — даващия убежище; када̄ — когато; я̄ти — отидат; ка̄ма-упаср̣ш̣т̣ах̣ — разкъсвани от всевъзможни желания.
Превод
Всички присъстващи полубогове се обърнаха към Бога с такива слова: О, Господи, Ти си единственото спасение за тези, чийто живот е изпълнен с тревоги! В непристъпната крепост на обусловеното съществуване времето, също като змия, дебне всякого и чака сгоден случай да му нанесе удар. Този свят е пълен със свирепи животни, готови всеки момент да нападнат, и на всяка крачка човек може да хлътне в ямите на щастието и на несретата. Тук винаги бушува огънят на скръбта и ни мамят миражите на измамното щастие, но нито в едното, нито в другото човек може да намери покой. Така неразумните хора се въртят в кръговрата на раждането и на смъртта, превити под бремето на измислените си задължения, и никой не знае кога ще приемат подслон в сянката на лотосовите Ти нозе.
Пояснение
Както е описано в тази строфа, животът на хората, които са лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, е пълен с опасности, и причината за всички трудности, с които човек е принуден да се сблъсква, е това, че е забравил Кр̣ш̣н̣а. Целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да помогне на всички страдащи и объркани. Това е най-хуманната дейност в името на човечеството и личностите, които по примера на Бог Чайтаня, най-добрия приятел на всички живи създания, посвещават целия си живот на тази кауза, са истинските доброжелатели на човешкия род.