Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.19
Деванагари
तदा स्वप्रभया तेषां द्योतयन्त्या दिशो दश ।
मुष्णंस्तेज उपानीतस्तार्क्ष्येण स्तोत्रवाजिना ॥ १९ ॥
मुष्णंस्तेज उपानीतस्तार्क्ष्येण स्तोत्रवाजिना ॥ १९ ॥
Стих
тада̄ сва-прабхая̄ теш̣а̄м̇
дьотаянтя̄ дишо даша
муш̣н̣ам̇с теджа упа̄нӣтас
та̄ркш̣йен̣а стотра-ва̄джина̄
дьотаянтя̄ дишо даша
муш̣н̣ам̇с теджа упа̄нӣтас
та̄ркш̣йен̣а стотра-ва̄джина̄
Дума по дума
тада̄ — тогава; сва-прабхая̄ — със сиянието си; теш̣а̄м — всички тях; дьотаянтя̄ — с блясъка; дишах̣ — посоки на света; даша — десет; муш̣н̣ан — намалявайки; теджах̣ — сияние; упа̄нӣтах̣ — носен; та̄ркш̣йен̣а — от Гаруд̣а; стотра-ва̄джина̄ — чиито криле се наричат Бр̣хат и Ратхантара.
Превод
Бог На̄ра̄ян̣а седеше на раменете на Стотра (Гаруд̣а), който имаше огромни криле. Веднага щом Богът се появи, всички световни посоки се озариха от ярко сияние, което затъмни сиянието на Брахма̄ и на останалите присъстващи.
Пояснение
Следващите стихове описват На̄ра̄ян̣а.