Шрӣмад Бха̄гаватам 4.7.6
Деванагари
मैत्रेय उवाच
तदा सर्वाणि भूतानि श्रुत्वा मीढुष्टमोदितम् ।
परितुष्टात्मभिस्तात साधु साध्वित्यथाब्रुवन् ॥ ६ ॥
तदा सर्वाणि भूतानि श्रुत्वा मीढुष्टमोदितम् ।
परितुष्टात्मभिस्तात साधु साध्वित्यथाब्रुवन् ॥ ६ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
тада̄ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
шрутва̄ мӣд̣хуш̣т̣амодитам
паритуш̣т̣а̄тмабхис та̄та
са̄дху са̄дхв итй атха̄бруван
тада̄ сарва̄н̣и бхӯта̄ни
шрутва̄ мӣд̣хуш̣т̣амодитам
паритуш̣т̣а̄тмабхис та̄та
са̄дху са̄дхв итй атха̄бруван
Дума по дума
маитреях̣ — мъдрецът Маитрея; ува̄ча — каза; тада̄ — тогава; сарва̄н̣и — всички; бхӯта̄ни — личности; шрутва̄ — след като изслушаха; мӣд̣хух̣-тама — най-добрия сред всички благодетели; удитам — изговорени от; паритуш̣т̣а — удовлетворени; а̄тмабхих̣ — от цялото си сърце; та̄та — скъпи Видура; са̄дху са̄дху — браво! браво!; ити — така; атха абруван — както казахме вече.
Превод
Великият мъдрец Маитрея продължи: Скъпи Видура, след като изслушаха Шива, най-добрия сред благодетелите, всички присъстващи се почувстваха много доволни.
Пояснение
В тази строфа Шива е наречен мӣд̣хуш̣т̣ама, „най-щедрият благодетел“. Той има и друго име – А̄шутош̣а, което значи, че много лесно може да бъде удовлетворен, но също така много лесно може да бъде ядосан. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че ограничените хора се обръщат към полубоговете, за да получат материални блага. Те се обръщат най-често към Шива, защото той може да бъде удовлетворен много лесно и раздава благословиите си на всекиго, без много да мисли – именно затова Шива си е спечелил името мӣд̣хуш̣т̣ама, най-щедрият благодетел. Материалистите винаги търсят материална изгода и са равнодушни към духовните блага.
Но понякога става така, че Шива дарява поклонниците си и с най-висшето духовно благо. Разказват, че някога един беден бра̄хман̣а обожавал Шива, за да получи неговата благословия, и Шива го посъветвал да се обърне към Сана̄тана Госва̄мӣ. Поклонникът отишъл при Сана̄тана Госва̄мӣ и му казал, че Шива го е посъветвал да потърси най-ценния дар при него. Сана̄тана Госва̄мӣ имал философски камък, който държал на бунището. Като чул молбата на бедния бра̄хман̣а, Сана̄тана веднага му дал камъка. Бедният бра̄хман̣а не бил на себе си от радост – сега можел да се сдобие с толкова злато, колкото си поиска; достатъчно било да докосне парче желязо с философския камък. Ала след като си тръгнал, бра̄хман̣ът се замислил: „Ако философският камък наистина е най-ценният дар, защо Сана̄тана Госва̄мӣ го държеше на бунището?“. Той се върнал и попитал Сана̄тана: „Ако този камък е най-ценният от всички дарове, защо си го изхвърлил на бунището?“. Сана̄тана Госва̄мӣ отвърнал: „Този камък не е най-ценният дар. Ала ти готов ли си да приемеш най-ценното?“. Бра̄хман̣ът отговорил: „О, да, точно затова Шива ме изпрати при тебе“. Тогава Сана̄тана Госва̄мӣ му казал да хвърли философския камък в близката река и пак да се върне. Бедният бра̄хман̣а изпълнил заръката и когато се върнал, Сана̄тана Госва̄мӣ му дал мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Така по милостта на Шива бра̄хман̣ът се срещнал с най-великия предан на Кр̣ш̣н̣а и получил от него посвещение, като чул маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.